Решение № 305 от 22.06.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Търговище, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боряна Ст. П. при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Боряна Ст. П. Гражданско дело № 20223530100328 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.74 и чл.344, ал.1, т.1 и 2, чл.220 от КТ.

Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила при ответника по трудов договор, сключен при условията на чл.68, ал.1, т.3 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ. Трудовият договор е сключен до завръщане на титуляра Д.С.М..

Ищцата твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение е незаконосъобразна, тъй като замествания титуляр не се е завърнал на работа и не е започнал реално да изпълнява трудовите си функции. Освен горното издадената заповед не е връчена на ищцата по съответния ред. Твърди, че прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно и с оглед на това, че заповедта е издадена във време когато ищцата Е.П. е била в отпуск поради временна неработоспособност и се ползва със закрилата по чл.333, ал.1т.4 от КТ. Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят не е спазил уговореното в договора предизвестие за прекратяването му, поради което дължи и съответното обезщетение. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта, с която е прекратено трудовото и правоотношение, като незаконосъобразна, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да и бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното 1 уволнение, за периода 18.02.2022 г. до 30.05.2022 година, в размер на 4 316.96 лв., както и обезщетение за неспазено предизвестие, в размер на 806 лв.

Претендира и разноски в производството.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК упражни правото си на отговор. С отговора предявените искове се оспорват, с твърдението, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е правилна и съобразна на закона. Оспорва се твърдението, че ищцата се ползва с предварителна закрила при уволнение, с оглед на това, че не попада в хипотезата на чл.333,ал.1,т.3 от КТ. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.5 от КТ и закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ е неприложима. Ищцата е работила по заместване по няколко трудови правоотношения. На **** година е била назначена до завръщането на титуляра Д.М.. М. се е завърнала на работа на 27.09.2021 година и на тази дата е прекратено трудовото правоотношение на ищцата.

В последствие на 17.11.2021 година е сключен нов трудов договор с ищцата № 277/17.11.2021 година, отново до завръщане на титуляра, който в случая е Х.К.. Последната се е завърнала на работа на 19.01.2022 година и от тази дата с процесната заповед е прекратено това трудово правоотношение.

Ответникът твърди, че в този трудов договор е вписана клауза за изпитване, която е нищожна, поради това, че в договора от **** година вече е била предвидена клауза за изпитване Поради това и съгласно чл.70, ал.5 от КТ същата клауза във втория срочен трудов договор е нищожна. С оглед на това, моли съда да прогласи нищожността на т.5 от Трудов договор № ТД-277/17.11.2021 година, в която е предвиден срок за изпитване два месеца, в полза на двете страни. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Видно от приложените по делото трудови договори и заповеди за тяхното прекратяване, ищцата е била назначена при ответника с Трудов договор № **** от **** година, на длъжността „*****“. Тя е била назначена при условията на чл.68, ал.1, т.3 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, със срок до завръщане на титуляра Д.С.М. Със Заповед № Б-41 от 27.09.2021 година трудовият договор е бил прекратен, поради завръщане на 2 замествания на работа, на 27.09.2021 година. В т.5 от договора, страните са договорили срок за изпитване- два месеца. В последствие ищцата отново е назначена при ответника на длъжността „*****“, за което е сключен Трудов договор № ТД-277 от 17.11.2021 година, на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ до завръщане на титуляра Х.С.К. в т.5 от договора, страните отново са договорили срок за изпитване два месеца. Договорили са и предизвестие при прекратяване, по реда на чл.326, ал.2 от КТ- 30 дни. Този договор е прекратен със Заповед № ЗП- 791 от 18.01.2022 година, считано от 19.01.2022 година, като основанието за прекратяване е завръщане на замествания на работа. Това е и процесната заповед, която ищцата атакува. Последната не е връчена срещу подпис на ищцата, както и не е посочената датата на връчването и. Към момента на издаване на заповедта ищцата е била в отпуск поради заболяване. Срокът на издадения болничен лист е 30 дни и е издаден на 19.11.2021 година. Поради това работодателят е направил опит да връчи заповедта на работника чрез куриер. Видно от приложените на л.24 и л.56 от делото товарителница и обратна разписка, ответникът е изпратил на ищцата чрез куриер „документи“, без да е описано какви точно документи се предават за връчване. На обратната разписка е отразено, че документите са връчени на ищцата срещу положен от нея подпис, на 21.01.2022 година. Адресът, на който пратката е връчена е различен от адреса, който ищцата е посочила в трудовия си договор.След прекратяването на трудовото правоотношение и към момента, ищцата няма регистрирани нови трудови договори.

Посочените по-горе факти се установяват както от писмените доказателства, така и от показанията на свидетелите Ж.Б., Е.Д. и Х.К..

Свидетелите са в трудово правоотношение с ответника, а последната, вече не работи при него. Въпреки горното и с оглед на това, че показанията се потвърждават и от писмените доказателства, съдът няма причина да не им даде вяра. Показанията са достоверни и възпроизвеждат фактическата обстановка, такава каквато е, свидетелите обективно и точно са възприели фактите и добросъвестно ги възпроизведоха в показанията си.От показанията се установи, че ищцата е работила при ответника винаги по заместване на отсъстващ титуляр. При завръщането му, трудовото и правоотношение и прекратявано. Последно е замествала свидетелката Х.К., която се е върнала на работа на 19.01.2022 година. Била е първа смяна и след 3 приключване на работното и време са и били връчени документите за пенсиониране. Към момента на издаване на процесната заповед ищцата е ползвала отпуск поради заболяване, поради което заявила, че няма да я подпише. Видно от показанията на свидетелката Д. ищцата е отказала да се яви и да подпише заповедта си за прекратяване на трудовото правоотношение, поради това, че е била в болнични. Така и не се явила, за да получи и подпише заповедта, поради това и е била изпратена по куриер.

След това е последвало обаждане от нейна страна до заместник административния директор на училището, в който тя отново е отказала да се яви и да и връчат заповедта. Разговорът бил прехвърлен към свидетелката Д., на която ищцата отново заявила, че е получила заповедта, но няма да я подпише. Независимо от това, заповедта не е била оформена при отказ от страна на работника.

Видно от изготвената по делото икономическа експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, ищцата преди прекратяване на трудовото и правоотношение е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 857.51 лв., в месеца преди прекратяване на трудовото и правоотношение. Размерът на обезщетението по чл.225 от КТ, за срок от шест месеца, възлиза на 4 146.86 лв. Размерът на обезщетението за неспазен срок на предизвестие, възлиза на 857.51 лв.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Трудовото правоотношение на ищцата е сключено при условията на чл.68, ал.1, т.3 от КТ, по силата на Трудов договор № ТД-227 от 17.11.2021 година. Тя е била назначена на длъжността „*****“, до завръщане на титуляра Х.С.К. Трудовият договор при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за определяем срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя – титуляр на длъжността. Необходимо негово съдържание е изричното посочване на името на титуляра на длъжността, за заместването на който същият се сключва, както и факта, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа. В случая безспорно е установено и от писмените и от гласните доказателства, че замествания 4 работник Х.К. се е върнала на работа на 19.01.2022 година, реално е осъществявала трудовите си функции, като след изтичане на работното и време трудовото и правоотношение е било прекратено. Завръщането на замествания работник е довЕ.Д.П.екратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Разпоредбата на чл.325, ал.1, т.5 от КТ, гласи, че със завръщане на замествания на работа трудовото правоотношение се прекратява, без която е да е от страните да дължи предизвестие, както и без оглед на това, че в случая страните са договорили такова.

Предмет на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ е дали работодателят е упражнил законно потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника. За да настъпят правните последици на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тя трябва да бъде доведена до знанието на съответния работник. Заповедта обикновено се връчва лично, срещу подпис на работника, с отразяване на датата, на която това се е случило. Има хипотези, които налагат връчването на заповедта да бъде извършено и по друг начин- чрез куриер, чрез нотариална покана. Има хипотези, при които работникът поради една или друга причина отказва да подпише заповедта, но все пак тя е доведена до неговото знание. В КТ- чл.335 не въведено изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. Законът (КТ и ГПК) не предвиждат изискване, при удостоверяване на отказа със свидетели, последните да бъдат работници или служители на работодателя.

Правната теория и практика приема, че законовото изброяване на начините за връчване не е изчерпателно, т.е. връчването може да стане по всякакъв начин и се доказва с всякакви доказателствени средства. Също с всякакви допустими доказателствени средства (вкл. свидетелски показания) може да се доказва и отказът на работника или служитЕ.Д.П.лучи заповедта. Няма пречка заповедта да се връчи и по друг начин, от значение е фактът на узнаването. Липсата на изрично предвидена процедура в Кодекса на труда за връчване на заповед на уволнение, извън случаите по раздел III- от глава IХ от КТ, дава възможност за удостоверяването му с всички допустими доказателствени средства. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че е допустимо, заповедта за уволнение да се връчи на работника 5 или служителя по всякакъв възможен начин, вкл. и при условията на отказ, който следва да бъде надлежно оформен, респ. доказан с допустими доказателствени средства. Да се приеме обратното би означавало да се даде възможност на работника да осуети прекратяване на трудовото му правоотношение, чрез неправомерно поведение от негова страна, осуетявайки връчването на заповедта лично или чрез куриер или по друг начин. В случая ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Това е осуетило възможността заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение, да и бъде връчена лично.

Работодателят е направил опит да връчи чрез куриер процесната заповед.

Действително в обратната разписка не е изчерпателно посочено какви точно документи се връчват на ищцата и да адресът е различен. Но очевидно, а и от показанията на свидетелката Д., се установява, че с тази пратка е изпратена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и тя е получена от ищцата. След получаването и последната се е обадила на ръководството на ответника и е заявила, че няма да подпише заповедта. Това е заявила в телефонен разговор, проведен със свидетелката Д.. В случая самата ищца е признала получаването на уволнителна заповед, независимо от нередовното оформяне на документите за това. Поради горното съдът приема за установено, че ответникът законно е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника, като волята му изразена в заповедта за прекратяване на правоотношението, е достигнала до ищцата.