Определение № 1213 от 03.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1213 гр. Стара Загора, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500669 по описа за 2024 година Производството е образувано по въззивна частна жалба от „Л.“ АД, гр.П., представлявано от А.Т. – изп. директор, чрез адв. Ж. Ж. против определение № 2414 от 11.09.2024г., постановено по гр.д. № 2404/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се оставя без уважение възражението му за неподведомственост и за местна подсъдност като неоснователно.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения, че в чл.6.8 б/с/ от Договор за заем Бизнес кредит с кл.№ 8171 от 12.04.2022г. се съдържала валидно уговорена арбитражна клауза, с която страните решили всички спорове между тях да бъдат решени от избрания от тях арбитражен съд. Счита, че обжалваното определение се позовавало на определение на ОС – Стара Загора, а не били изложени самостоятелни мотиви, което било нарушение на задължението на съда да мотивира. В обжалваното определение не била изследвана основателността на възражението за местна неподсъдност на спора. Местната подсъдност на компетентен съд в гр.С. произтичала, както от чл.6.8, б.б от договора за заем, така и от общата разпоредба на чл. 108 ГПК. Неправилно съдът приел, че ищецът се явявал потребител и че била приложима разпоредбата на чл.113 ГПК, позовавайки се на определение от 06.11.2023г., без да изложи самостоятелни мотиви, което счита, че било процесуално нарушение и водило до отмяна на обжалваното определение. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да прекрати производството поради неподсъдност на спора.

В постъпилия в срока писмен отговор от Т. М. Т. се взема становище, че частната жалба е неоснователна. Моли са де потвърди обжалваното определение.

1

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт по подсъдността, поради което на основане чл. 121 ГПК е допустима. Внесена е дължимата държавна такса за въззивно частно производство.

Производството по гр.д.№ 2404/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по искова молба от Т. М. Т. от гр.С.З. против „Л.“ АД гр.С. по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 18542.88 лв., която сума е заплатена въз основа на клаузи на Договора за бизнес кредит от 12.04.2022г., прогласени за нищожни с влязло в сила решение на РС –Стара Загора.

Ответникът в отговора си по исковата молба излага съображения за недопустимост на предявения иск, като предявен пред некомпетентен съд.

Позовава се на арбитражна клауза п чл.6.8 б.с от договора за заем. Моли на основание чл. 8, ал.1 от ЗМТА делото да се прекрати поради неподсъдност на спора пред общите съдилище и да бъде изпратено на компетентен арбитражен съд. Евентуално прави възражение за местна неподсъдност на спора на РС – Стара Загора на основане чл. 119, ал.4, във вр. чл. 105 ГПК. Счита, че местно компетентен да разгледа спра е Софийски районен съд по седалището на ответника към датата на подаване на исковата молба.

За да постанови обжалваното определение, СтРС е приел, че в проведеното между страните производство по гр.д.№ 1962/2023г. на РС – Стара Загора за прогласяване нищожност на клаузи на Договор за бизнес кредит е повдигнат и разрешен въпросът за неподведомственост и неподсъдност на делото. Доколкото спорът е за връщане на сума, платена при начална липса на основание - нищожна клауза на същия договор от 12.04.2022г., няма основание съдът да приеме друго тълкуване относно приложението на договореното в същата споразумение за решаване на спорове.

Приел е, че въпросът за местна неподсъдност на спора, също е разгледан и решен в производството по гр.д.№ 1962/2023г. и по в.ч.гр.д. № 712/2023г. на ОС – Стара Загора, където е прието, че ищецът има качеството на потребител и приложение намира правилото на чл. 113 ГПК.

Съгласно клаузата на чл. 6.8, б.с от Договора за кредит № 8171 от 12.04.2022г. страните са се споразумели, че споровете между тях могат да се разрешават и чрез арбитраж. При тълкуване на посочената разпоредба, въззивният съд намира, че клаузата предвижда само допълнителна възможност страните да отнесат спора си пред арбитражен съд, при общо съгласие между тях по конкретния правен спор. След като ищецът е сезирал общия съд със спора, очевидно липсва съгласие между страните спорът да се гледа от арбитражен съд. При това положение, съдът намира, че правилно 2

СтРС е приел, че спорът е подведомствен на общия съд и е оставил без уважение възражението на ответника за неподведомственост на спора.

Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР № 3 от 23.02.2023 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – напр., § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.

Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл.

2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл. 113 ГПК. В случая от съдържанието на договора (чл.2.1, б. „І“) се установява, целта на кредита е извършване на цялостно погасяване на задълженията на Т. М. Т. по договор за ипотечен кредит за сумата от 28 700 евро към „Форуком и компания“ ООД. В това договорно отношение не е от значение обстоятелството как е именован процесният договор, както и че в него кредитополучателят е посочен два пъти - като физическо лице и като търговец, защото естеството на всяка сделка се определя не от 3 наименованието й, а от правата и задълженията на страните по нея. Предвид изложеното въззивният съд приема, че частният жалбоподател не е действал в рамките на осъществяваната от него дейност като търговец, а за цел от частен характер, извън рамките на своето занятие. Поради това в това правоотношение той има качеството на потребител. В този смисъл правилно районният съд е приел, че в случая намира приложение чл. 113 ГПК и е отказал да прекрати производството по възражението на ответника за липса на местна подсъдност на спора.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение на Старозагорския районен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 1 и 2 ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2414 от 11.09.2024г., постановено по гр.д. № 2404/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4