Решение № 369 от 06.10.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. ***, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20251210200647 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К. А. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. *** против Наказателно постановление № 1899а-24/17.04.2025г., издадено от началника на 0 1 РУ- ***, с което на жалбоподателя на основание чл. 264, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, като се прави искане за неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че НП не отговаря на предвидените с чл.57, ал.1 ЗАНН изисквания, доколкото не е посочено точно деянието, което представлява административно нарушение и мястото на извършването му. Не ставало ясно и с кое точно действие жалбоподателят противозаконно е попречил на полицейски орган. Сочи се, че при извършената му проверка жалбоподателят е представил документа си за самоличност, поради което не е осъществил състава на вмененото му нарушение. Навежда се и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. В. и адв. Таковски, които поддържат депозираната въззивна жалба. Посочват, че първоначално е имало объркване във връзка със съставянето на АУАН, но впоследствие обстоятелствата били изяснени.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което се прави искане за оставяне без уважение на въззивната жалба.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 30.12.2024 г. полицейските служители И. Т. и Л. Ц. изпълнявали задълженията си по опазване на обществения ред на територията на гр. ***.

Около 13.00 ч. на същата дата полицейските служители спрели за проверка л.а.

„Фиат Браво“ с рег. № ***, който се движел по ул. „***“ с посока на движение от ул.“***“ към ул. „***“. Водачът на автомобила обяснил, че си е забравил документите си и заявил, че се казва *** А. Б. и единният му граждански номер е **********. На водача е извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта чрез техническо средство – с Алкотест Дрегер 7510, което не отчело концентрация от алкохол в издишания от подсъдимия въздух.

Извършен му е и тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Drager Drug Test 5000 ” № ARRC-0019, което генерирало проба № 221 от 30.12.2024г., която отчела положителен резултат за употреба на наркотично вещество – кокаин.

Свидетелят Т. съставил срещу *** А. Б. с ЕГН ********** АУАН серия GA№602379 от 30.12.2022 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, Фиш срещу *** А.

Б. с ЕГН ********** от 30.12.2022 г. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, ЗПАМ № GPAM-1373751 от 30.12.2024 г., с която на *** А. Б. с ЕГН ********** е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б.Б ЗДвП.

След съставянето им полицейските служители обяснили на водача, че ще бъде задържан за 24 часа и ще му бъде извършен личен обиск, при което водачът извадил от дрехите си документ за самоличност и го предоставил на Т. и Ц.. От предоставените документи за самоличност, полицейските служители установили, че водач на спрения за проверка автомобил е жалбоподателят К. Б., като същият им признал, че първоначално им предоставил трите имена и ЕГН на брат си *** Б..

Полицейските служители повторно съставили АУАН, фиш и ЗПАМ, в които вписали действителните данни на водача.

В хода на извършената от свидетеля Х. проверка, от жалбоподателя са снети писмени обяснения, в които посочил, че първоначално предоставил на полицейските служители имената и ЕГН на брат си, с което искал да ги заблуди, но като разбрал, че ще го задържат и установят истинските му имена, им казал действителните си имена и ЕГН. Посочва, че постъпил по описания начин, тъй като предполагал, че след като му „напишат глобата“, ще бъде освободен и изразява съжаление за извършеното.

Материалите от проверката са изпратените в РП- *** като във връзка с установеното управление на МПС след употреба на наркотични вещества е образувано ДП № 518/2024 г. по описа на 01 РУ ***, което е прекратено, тъй като в изследваната кръвна проба на К. Б. не е установено наличие на наркотично вещество.

С постановление на РП- *** от 31.03.2025 г. по пр.пр.№615/2025г. по описа на Прокуратурата, РП – *** отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 НК. В мотивната част на постановлението са изложени аргументи, че деянието на К. Б. осъществява състава на чл.270, ал.1 НК, но същото е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК и не притежава такава обществена опасност, за да бъде въздигнато в престъпление.

Материалите от проверката са изпратени на началника на сектор „Пътна полиция“ за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на постановлението на РП – ***, с което е отказано да се образува досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР ***, издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 14.02.2025 г.

2

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели И. Т., Л. Ц. и Р. Х. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо на Районна прокуратура-*** от 17.06.2025 г., ведно с приложена пр.пр. № 615/25 г. по описа на Районна прокуратура-***, писмо на 01 РУ[1]*** от 11.06.2025 г., писмо на 01 РУ-*** от 09.05.2025 г., становище от инсп.Я.Коев от 11.04.2025 г., постановление на Районна прокуратура-*** за отказ за образуване на ДП от 31.03.2025 г., писмо на 01 РУ-*** от 16.02.2025 г., писмо на 01 РУ-*** от 09.05.2025 г.

В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите Т. и Ц. като съобрази тяхната непротиворечивост, пълнота и хронологична издържаност. Високата доказателствена стойност на показанията на полицейските служители се основава на това, че същите детайлно пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като в показанията им липсват логически несъответствия, вътрешни противоречия и противоречия между показанията на отделните свидетели.

Като достоверни съдът приема и показанията на свидетеля Х., извършил възложената му проверка и снел обяснения от жалбоподателя. Показанията на Х. са последователни и непротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Показанията на Т. и Ц. и приетите по делото писмени доказателства съдържат данни за всички признаци на извършеното от К. Б. нарушение, като от тях съдът установи времето, мястото на извършеното нарушение и обстоятелствата около неговото извършване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.04.2025г., а жалбата е от 02.05.2025г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган

Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и производството е препратено на наказващия орган издаването на НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН не е обусловено от предходното съставяне на съответния АУАН.

Издаденото НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е 3 извършено същото и правната му квалификация.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

В тази връзка неоснователно е възражението за наличие на неяснота за мястото на нарушението и в какво се изразява същото.

В атакуваното наказателно постановление ясно е посочено, че на 30.12.2024 г. около 13.00ч. в гр. *** на ул. „***“ срещу ЮЗУ „Неофит Рилски“ жалбоподателят противозаконно е пречил на полицейски орган да изпълни функциите си по време на полицейска проверка за снемане на самоличност, като се е представил с чужда самоличност. Ето защо НП съдържа както необходимата конкретност за дата и място на извършване на нарушението, така и чрез кои свои действия жалбоподателят е реализирал състава на вмененото му нарушение.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗМВР който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Изпълнителното деяние на нарушението – противозаконно пречене, се осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на власт. За съставомерността на нарушението от обективна страна не е необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите задължения като същото е извършено при създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на властта /Решение № 44 от 12.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 22/2021 г., III н. о., НК/.

Показанията на свидетелите Ц. и Т. установяват, че на описаното в НП време и място, в хода на извършваната му проверка, жалбоподателят е предоставил на полицейските служители неверни данни за своята самоличност като се представил с трите имена и ЕГН на своя брат *** А. Б., в резултат на което били съставени АУАН, фиш и ЗПАМ именно с данните на *** Б. и едва след като разбрал, че предстои да бъде задържан, при което задържане ще бъдат установени действителните му имена, жалбоподателят предоставил на полицейските служители документите си за самоличност.

С действията си жалбоподателят е пречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си да установят действителната му самоличност като водач на МПС.

Към 30.12.2024 г. свидетелите Т. и Ц. били на длъжност младши полицейски инспектор към 01 РУ *** и като полицейски органи по смисъл на чл.57 ЗМВР разполагали с правомощието да издават разпореждане чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред и когато това е необходимо за разкрИ.е или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство /чл.70, ал.1, т.1 и 2 ЗМВР/.