Определение № 16215 от 29.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16215 гр. София, 29.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100506164 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по 3 бр. частни жалби на ответниците М. А. Д., Й. Л. Д. и И. Л. Д., чрез адв. К., срещу определение № 15404/01.04.2025г. на Софийски районен съд, 36-и състав, по гр.д. 54101/2024г. по описа на СРС, с което молбите им по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 6000/04.02.2025г. по същото дело са оставени без уважение.

Трите части жалби съдържат аналогични съображения срещу обжалваното определение, а именно: Съобразно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, постановено по преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 101, пар. 1от ДФЕС, което имало задължителен характер за националните съдилища, Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа имала единствено характер на ориентир при остойностяване на извършените адвокатски услуги. При определянето на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение съдът следвало да съобрази фактическата и правна сложност на делото. При отчитането на фактическата сложност на делото съдът следвало да вземе предвид продължителността на производството и извършените от адвоката процесуални действия. Правната сложност от своя страна се определяла от сложността на казуса, броя и основанието на исковете, материалния интерес, броят на страните, назначени ли били експертизи, разпитвани ли са свидетели 1 и колко, вида и обхвата на противопоставените възражения от ответника, правните институти, приложими при решаването на спора – национални и международни правни норми, относимата задължителна съдебна практика. В случая действително адвокатът подал единствено отговори на исковата молба, но същевременно към исковата молба били приложени множество писмени доказателства, в т.ч. ОУ на търговеца, въведени били твърдения, основани на специфични нормативни актове – ЗЕ, ЗУЕС, което наложило адвокатът подробно да се запознае с тях и да приведе фактите към относимите правни норми. В процеса на запознаване с доказателствата адвокатът установил, че доверителите му, респ. техният наследодател, никога не бил собственик на имота, за който били въведени твърдения за дължимост на суми за топлинна енергия. Наложило се адвокатът да извършва множество справки – в имотен регистър и на административни места, за снабдяване с приложените към отговорите на ответниците доказателства. Макар и отговорите да били кратки и синтезирани, вложен бил висококвалифициран труд, който в никакъв случай не можело да се оцени на 200 лева. Намират, че делото не било с ниска степен на фактическа и правна сложност, предвид на което заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения в размер от по 1 500 лева не били прекомерни и не следвало да бъдат намалявани, а евентуално – намалението не следвало да се извършва под установения в наредбата минимум. Молят за отмяна на обжалваното определение и присъждане на пълния размер на заплатени адвокатски възнаграждения, а евентуално – присъждането им в размери на/над нормативния минимум.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. П., депозира писмен отговор, с който оспорва частните жалби като неоснователни. Определението било правилно и законосъобразно. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски за производството пред въззивния съд.

Жалбите са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни и са допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни.

Производството по гр.д. № 54101/2024г. по описа на СРС , 36-и състав било образувано по искова молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с предявени срещу ответника Л.Й. Д. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на парични вземания за топлинна енергия, дялово 2 разпределение и мораторни лихви, за които по ч.гр.д. № 2186/2023г. по описа на СРС, 36-и състав на 30.01.2023г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В хода на производството, предвид настъпилата на 08.09.2023г. смърт на ответника Д., с определение № 48884/29.11.2024г., постановено по реда на чл. 227 ГПК, на мястото на починалия били конституирани наследниците му по закон - ответниците М. А.

Д., Й. Л. Д. и И. Л. Д.. В срока по чл. 131 ГПК всеки от тях, чрез адв. К., депозирал писмен отговор на исковата молба, с които оспорили предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация. Изложили съображения, че наследодателят им Л.Й. Д., с ЕГН 650609449, никога не притежавал въпросния топлоснабден имот, нито имал съпруга с имена Р.Г. Д.

– съсобственик на имота. В представените от ищеца по делото доказателства не фигурирал ЕГН на Л.Й. Д.. Твърдят, че съсобственикът на топлоснабдения имот било лице със същите три имена, но с друг ЕГН. Сочат, че наследодателят им погрешно бил осъден по друго дело, решението по което влязло в законна сила. С отговорите са представени по 2 бр. преписи на документи – справка за адреси и родствени връзки на наследодателя им и такава за лицето Р.Г. Д., получени чрез електронен достъп до и.д. № 5206/2021г. по описа на ЧСИ М.Б.. Други доказателствени искания не са заявени. Заявени са искания за присъждане на разноски. Към отговорите са приложени пълномощни за представителната власт на адв. К. с договори за правна помощ. Последните са с характер на разписки за заплатени адвокатски хонорари от всеки ответник на адв. К. в размер на 1 500 лева.

С определението си по чл. 140 ГПК СРС приел писмените доказателства. Насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 14.05.2025г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД получил определението на 30.01.2025г., а на 03.02.2025г. депозирал писмена молба, с която на осн. чл. 232 ГПК оттеглил предявените по делото искове. По молбата СРС се произнесъл с определение № 6000/04.02.2025г., като прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК. На 17.02.2025г. адв. К. получила препис от определението, като молби от името на тримата ответници по чл. 248 ГПК депозирала с пощенка пратка и същите били регистрирани от АС „Регистратура“ при СРС на 12.02.2025г.

С обжалваното определение № 15404/01.04.2025г. СРС приел молбите за основателни, но съобразил възражение на насрещната по чл. 78, ал. 5 ГПК и 3 присъдил на ответниците адвокатско възнаграждение в размер на сумата по 200 лева за всеки от тях.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В този смисъл и разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените мотиви възнаграждението следва да се определи като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и обоснован.

В тази връзка като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени от адв. К. - представител на ответниците, настоящият съдебен състав намира, че за осъществената защита по гр.д. № 54101/2024г. по описа на СРС, 34-и състав, определеният от СРС размер на адвокатското възнаграждение от по 200 лева за всеки ответник, е справедлив и обоснован такъв по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА и съответен на положения от адвоката труд. Това е така, тъй като адвокатът е депозирала единствено отговори на исковата молба, като и трите отговора са с идентично съдържание. Възраженията за фактическа и правна сложност на делото са напълно неоснователни – делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Напълно голословни и неподкрепени от доказателствата са твърденията за подготовка за събиране на доказателства и за извършвани справки – към всеки отговор са представени две справки, получени чрез електронен достъп до и.д. № 5206/2021г. по описа на ЧСИ М.Б. .

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това 4 производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл - Определение № 254/05.08.2020г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то Г. О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г.о. Ето защо разноски на ответника по жалбата в настоящото производство също не се следват.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15404/01.04.2025г.

54101/2024г. по описа на Софийски районен съд, 36-и състав. по гр.д.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5