Решение № 126 от 23.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Стара Загора, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530201690 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-2500113 от 23.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „********“ ООД град Стара Загора, ЕИК ********, в качеството му работодател, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с чл. 75а, ал. 5 във вр. с ал. 2, пр. 2 от ЗТМТМ, е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, се представлява от юрисконсулт Д. Л., която взема становище, че следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена от надлежна страна - наказаното юридическо лице, в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 24-2500113/24.04.2025 година, за това, че при извършена проверка на 01.04.2025г., 14.04.2025г. и 24.04.2025г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със 1 седалище град Стара Загора е установено, че „********“ ООД, в качеството си на работодател е сключил на 16.12.2021 година в град Стара Загора Трудов договор № 00000040/16.12.2021 година с чужденеца-гражданин на трета държава (Република Турция) Х. И. Г., ЛНЧ ********, продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в Република България, без на Х. И. Г. да е разрешен достъп до пазара на труда.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като административно нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

На основание така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000,00 лева.

Във връзка с извършваната проверка, от страна на Дирекцията са били направени запитвания до ОД на МВР и Агенция по заетостта, досежно статута на пребиваване и регистрация за достъп до пазара на труда, на чуждестранните граждани - служители на „********“ ООД. От ОД на МВР Стара Загора е бил получен отговор, че лицето Х. И. Г., ЛНЧ ******** има разрешение за пребиваване до 06.04.2024г. на основание чл. 24, ал. 1, т.

10 от ЗЧРБ и лицето е подало заявление за продължаване срока за пребиваване /л. 35 по делото/. Видно от отговора на Агенцията по заетостта, за същото лице няма данни да е издавано разрешение за работа, като командирован/изпратен специалист в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на Агенцията за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа след регистрация в АЗ /л. 38 и 39 по делото/. При така установеното, актосъставителят е възприел, че дружеството-жалбоподател „********“ ООД е нарушило чл.

8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ. До дружеството-жалбоподател е била изпратена призовка по чл. 45, ал. 1 АПК да представи в срок изчерпателно изброени документи. Призовката е връчена на пълномощника Л. П..

От представеното в хода на административнонаказателното производство нотариално заверено пълномощно е видно, че М. К. в качеството си на управител на „********“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л. П. П. да представлява дружеството пред всички общински и държавни органи на територията на Република България с право да подава и получава документи, свързани с дейността на дружеството /писма, актове, лицензии, разрешения, заявления и др./, като го подписва, където и когато е необходимо в качеството му на управител и представляващ „********“ ООД, както и да представлява дружеството пред всички останали държавни, общински и частни учреждения, организации и фирми, нотариуси и служби по вписванията, както и навсякъде другаде, където е необходимо във връзка с дейността на „********“ ООД.

От т. 14 от протокол за извършена проверка № ПР2513608/24.04.2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е видно, че по отношение на Х. И. Г., ЛНЧ ******** 2 е констатирано, че работодателят „********“ ООД, който е наел на работа гражданина на трета държава /Турция/ Х. И. Г., не съхранява за срока на наемането нотариално заверено копие от валидния документ за пребиваване /съхраняваното копие за пребиваване – ******** не е нотариално заверено/, с което е нарушен чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ. В тази връзка е дадено и предписание да съхранява такова нотариално заверено копие, със срок за изпълнение 16.06.2025г.

На основание така съставения АУАН е било издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-2500113 от 23.05.2025г., при пълна идентичност с фактологията и правната квалификация на нарушението.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от разпита в съдебно заседание на Б. Б. Г. актосъставител и Й. Х. Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като хронология на събиране на описаните по-горе писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че следва напълно да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, доколкото същите са участвали в извършената проверка и лично са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са логични, последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

От правна страна:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него НП, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалния и материалния закон, с оглед описаните в него факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от АНО санкционна норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, действащ към датата на извършване на нарушението – 14.11.2024 година - право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Предвид разпоредбата на чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Разпоредбата на чл. 75, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от своя страна предвижда, че наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.

3

Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва:

"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по делото Трудов договор № 0000000040, на 16.12.2021 година между дружествотожалбоподател и лицето Х. И. Г. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което наказаното дружество е възложило на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 тона, международни превози в предприятието „********“ ЕООД.

Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото допълнителни споразумения /л. 16 и л. 17 по делото/, списъци за командировки и разчетно-платежна ведомост /л. 23-30 по делото/. В тази връзка съдът намира, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в приемане на работа на законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, като за работника не е налице право на достъп до пазара на труда. Както се установи, действително на 16.12.2021 година дружеството жалбоподател е приело на работа лицето Х. И. Г.. Видно от представените по делото писмени доказателства лицето Х. И. Г., роден на 01.03.1964г. в Турция, ЛНЧ ******** е с разрешение за пребиваване до 06.04.2024г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ и е подало заявление за продължаване на срока за пребиваване. От тези обстоятелства безпротиворечиво се установява, че по отношение на Х. И. Г. е приложима хипотезата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – същият няма право на достъп до пазара на труда. По този начин съдът намери, че от страна на дружеството жалбоподател действително е осъществено изпълнителното деяние, като елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение – работодателят е приел на работа работник, по отношение на който е налице забрана за достъп до пазара на труда.

Нарушението е такова на просто извършване, поради което липсата на настъпил конкретен противоправен резулат е ирелевантна.

Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административно наказателното обвинение е 4 формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН. В случая е налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното обвинение, позволяващо на санкционирания субект да го разбере и да организира адекватно защитата си. Посочени са всички необходими факти и обстоятелства от съставомерен характер, субсумиращи се от една страна – отговарящи съобразно правната квалификация на нарушението на императивните изисквания за съдържание на АУАН и НП, предвидени в ЗАНН. По идентичен казус се е произнесъл Старозагорски административен съд в свое Решение № 5067/17.12.2025 година по к.а.н.дело № 1138/2025 година.