Решение № 2015 от 03.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5702/2025
- Вид
- Решение № 2015
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 15.10.2025
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 177 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26 · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 56, ал. 2, т. 1а · Закон за пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 2015 гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110205702 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Т. Р., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 9147 от 26.02.2025 г., издадено от и.д. началник на отдел „Оперативен контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на Н. Т. Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е установено, респективно прави оплаквания, че наказанието не следва да се налага на физическото лице водач на МПС, при което е отчетено претоварване, а на превозвача. Излага доводи за липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Сочи, че наказанието следва да бъде наложено по реда на чл. 177 от ЗДвП от органите на МВР.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Представя писмени бележки с аргументи, посочени в жалбата, твърди нарушението да е маловажно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира писмени бележки. Претендира разноски.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.02.2025 г. в 11:43 часа на път II-18, км 33+600 в посока с. Казичене - с. Лозен на отбивна площадка, жалбоподателят , Н. Т. Р. управлявал и извършвал превоз на товар с МПС с четири оси с две управляеми оси - марка Мерцедес, модел 4141 К Актрос с рег. № СА****МВ, собственост на Гранит-90-Ц. ЕООД, с който превозвал товар – фракция 0.22 мм.
Същият бил служител по трудов договор от 27.05.2024г. с работодател Гранит-90-Ц. ЕООД.
На същото място и по същото време изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазването на Закона за пътищата служителите на АПИ – свидетелят Н. А. на длъжност старши инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и Р.Г..
1
Същите спрели водача за проверка. Жалбоподателят представил СУМПС, трудов договор, талон част II и пътен лист, експедиционна бележка, кантарна бележка за износ.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС било 29.005 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство -електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18/5 м. При проверката водачът не представил разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно или тежко ППС. Превишаването било с 10.005 т
Въз основа на така установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10501 от 11.02.2025 г., съставен от Н. М. А. на длъжност старши инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 9147 от 26.02.2025 г., издадено от и.д. началник на отдел „ Оперативен контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на Н. Т. Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано на място.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля А. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – кантарна бележка от измерване № 728/11.02.2025 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС - Част II, пътен лист № 227957/11.02.2025 г., кантарна бележка за износ № 4145170/11.02.2025 г., трудов договор № 20/27.05.2024 г., Заповед РД-11-96 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ, Заповед РД-11-97 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ, заявление за проверка, приложение към заявлението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, сертификат за съответствие, декларация за съответствие и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу НП, което подлежи на проверка, поради което същата е допустима. От представените от жалбоподателя доказателства за изпращането на жалбата чрез куриер се установява, че същата е в срок.
Разгледана по същество е частично основателна.
2
При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 11.02.2025 г. - в деня на проверката и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от Н. А. – ст. инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1а ЗП нарушенията по ЗП се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" за нарушения по републиканските пътища. В настоящия случай НП е съставено от В.А., която работи на длъжност и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, като със Заповед РД-11-96 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ, Заповед РД-11-97 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ двамата са оправомощени да съставят съответните документи.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението - 11.02.2025 г. - датата на извършване на проверката.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя.
Не са налице твърдените в жалбата пороци при издаването на АУАН и НП.
Нарушението е описано достатъчно ясно, точно и конкретно в НП и АУАН, като са словесно посочени всички елементи от неговата обективна съставомерност. Нарушителят от така написаното е могъл да разбере за какво нарушение му е повдигнато обвинение, съответно е имал необходимата информация да се защити по него. Посочено е в НП и АУАН каква е била максимално допустимата маса на МПС съобразно наредбата – 19 тона. Не е необходимо да се посочва масата на самото МПС, доколкото това не е елемент от състава на административното нарушение. Същото се отнася и за непосочването на собственика на МПС. Тези две обстоятелства не са част нито от обективната, нито от субективната съставомерност на деянието, съответно тяхното непосочване не се отразява на годността на АУАН да служи за надлежно повдигане на административнонаказателно обвинение и съответно на НП да обективира волята на административнонаказващия орган да санкционира нарушителя.
Не е необходимо да се посочва нито в НП, нито в АУАН защо водачът е следвало да се убеди и да провери какъв товар и с каква маса превозва. Доколкото в състав на административно нарушение е въздигнато движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, то жалбоподателят, като субект на административнонаказателна отговорност, на общо основание, следва да е запознат с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и да се въздържа от извършване на административни нарушения.
Не се споделят възраженията в жалбата, че не става ясно за какво действие или бездействие е санкциониран жалбоподателят. В НП и АУАН е описано подробно в какво се състои нарушението, съответно, че липсва издадено и представено разрешение за извършване на превоза, доколкото провереното МПС е извънгабаритно. Самият състав на административно нарушение – чл.53, ал.1, т.2 от ЗП санкционира липсата на разрешение, обстоятелство, което е посочено както в АУАН, така и в НП. Не е необходимо в АУАН и НП да бъде описан редът за издаване на разрешение, както се твърди в жалбата. Единствено е 3 необходимо да се посочи, че разрешение за превоза липсва. Жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е предприел действия за издаване на разрешително, както имплицитно се твърди в жалбата, за да е необходимо да се посочи какви са тези действия, а е наказан за това, че е извършвал движение с тежко МПС без разрешение. Противоправното поведение се изразява в активните действия на водача по движение с извънгабаритно превозно средство, а не в противоправно бездействие – неиницииране на процедура по снабдяване с такова разрешение, както се твърди в жалбата. Поради това каква е била процедурата по сдобиването на разрешение не е относима към нарушението, за което Р. е санкциониран. Нейното непосочване не е нарушение на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.
Неправилно в жалбата се твърди, че не е посочена правилно санкционната норма, като е записано, че наказанието е наложено на основание чл.53, ал.1 от ЗП. В обстоятелствената част на НП е изрично пояснено, лист 3 от НП, че основанието е чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, което е напълно достатъчно за удовлетворяване на изискването на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
По отношение на санкционната разпоредба, следва да се има предвид, че в Решение № 19250 от 8.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 8608/2024 г. е посочено, че сходно деяние може да бъде санкционирано по чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата или чл. 53, вр. чл. 26 от Закона за пътищата. В оперативната самостоятелност на контролния орган според този касационен състав е да избере санкционната норма.