Решение № 1091 от 27.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Перник, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720100439 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. А. А., срещу В. С. В., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Перник, обл. Перник, ул. „****.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 05298/2018 г. на ПРС, бил отхвърлен предявен от В. С. В. срещу ищеца иск, за признаване за установено, че ответника е собственик на 5/6 ид.ч., придобити от него по наследство от С.С. В.а, починала на **** г., и Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 124, том ІІ, рег. № 6705, дело № 308/2016 г., върху следния недвижим имот:

ВТОРИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м., находяща се в землището на с. М., общ. Перник, обл. Перник, построена в УПИ XV-393, в квартал 46 а на с. М., общ. Перник, одобрен със Заповед № ІІІ-516/1965 г., с площ от 462 кв.м., при граници на имота по скица: УПИ XXI-393, УПИ ХХІ-392, улица с о.т. 181-182, УПИ XVII-393, и улица.

1

Сочи, че в мотивите на решението било прието, че процесният имот бил собственост на ищеца, придобит от него по давност, като правото му на собственост на основание давностно владение било признато и се установявало от Нотариален акт за право на собственост № 55, том I, рег. № 391, дело № 39/2016 г.

Твърди, че след влизане в сила на съдебното решение, ответника сменил бравата на външната врата, чрез която се осигурявало достъпа до дворното място, в което е построена жилищната сграда, както и бравата на входната врата за жилищната сграда, в която ищеца е собственик на вторият етаж, като отказвал да му осигури достъп до собствения на ищеца втори етаж от жилищната сграда, както и да му предостави ключ за входните врати. Сочи, че тези неправомерни действия от страна на ответника пречели на ищеца да упражнява правото си на собственост върху втория етаж от жилищната сграда, и се нарушавало правото му на собственост.

Искането към съда е да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху: ВТОРИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м., находяща се в землището на с. М., общ. Перник, обл. Перник, построена в УПИ XV-393, в квартал 46 а на с. М., общ. Перник, одобрен със Заповед № ІІІ-516/1965 г., с площ от 462 кв.м., при граници на имота по скица: УПИ XXI-393, УПИ ХХІ-392, улица с о.т. 181-182, УПИ XVII393, и улица, изразяващи се във възпрепятстване на достъпа до този етаж чрез смяна на бравите на входната врата за дворното място и на входната врата на жилищната сграда, в която се намира този етаж, и отказ от страна на ответника да предостави ключ за тези входни врати, като осъди ответника В.

С. В. да осигури на ищеца достъп до този недвижим имот, и му предостави ключ от входната врата за дворното място и от входната врата на жилищната сграда, в която се намира собствения му имот.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответника В. С. В. чрез адв. Б. Б. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорили предявения иск.

Ответникът в отговора е противопоставил възражение за нередовност на исковата молба, което обосновава с твърдение, че ищецът не е посочил за кой 2 период от време твърди, че е придобил на основание давностно владение процесния недвижим имот.

В отговора оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на сочения в исковата молба недвижим имот, като твърди, че няма съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо да признава право на собственост в полза на ищеца върху процесния имот. Сочи, че решението по гр.д. № 05298/2018 г. на ПРС не признава ищеца за собственик на имота, на заявеното от него правно основание, а със същото бил отхвърлен иск на ответника с правно основание чл.124 от ЗС, за признаване собствеността по наследство оставено от С.С. В.а, починала на **** г., като със същото бил отхвърлен и иск по чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за право на собственост № 55, том І, рег. № 391, дело № 39/2016 г., по отношение на който, в отговора ответникът е заявил изрично, че оспорва изцяло като съдържание, и твърди, че този нотариален акт не сочи и не установява ищеца като собственик на процесния недвижим имот. В тази връзка е поискал от съда да открие производство по неговото оспорване.

По отношение оспорването на нотариалния акт, с който ищецът се легитимира за собственик на имота, ответникът твърди, че ищеца не е владял, своил и ползвал имота със съзнанието за свой собствен имот,тъй като не бил наследник, и поддържа, че тези две правни основания (цитирани в оспорения нотариален акт) не са съществували. Поддържа, че ищецът не е упражнявал и фактическа власт върху имота, тъй като около 30 години ищецът пребивавал извън страната, и не е владял постоянно, явно, спокойно и несъмнено процесния имот. Сочи, че в редките моменти, в които се е прибирал в страната и приживе на майка им, ищецът за кратко бил оставал в една стая на втория етаж. Твърди, че от 2010 г., а и след това ищецът не е посещавал майка си, не се е грижел за ней, и не е ходил в селото, дори и след нейната смърт през 2014 г. Поддържа, че е ответника е отстранил ищеца от процесния имот, което е довел до неговото знание чрез смяна на бравите на вратите и дворното място, както и на самата жилищна сграда, като е преустановил достъпа на ищеца до имота, и по този начин ответникът бил владял имота за себе си. В тази връзка поддържа, че къщата имат една СОТ система, и ответникът я е владял със съзнанието за свой собствен имот, което владение е продължило повече от 10 години, и в тази връзка в отговора е противопоставил възражение за 3 придобиване на имота на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от преди 2010 г., за което ищецът не се е противопоставял на ответника.

В отговора твърди, че с договор обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 17.08.2012 г., № 116, том ІІ, рег. № 8973, дело № 296/2012 г., ответникът е придобил от родителите им процесния недвижим имот, включващ УПИ, представляващ дворно урегулирано място, с площ от 462 кв.м., находящо се в землището на с. М., общ. Перник, и означено по скица като УПИ XV-393, в кв.46А по плана за регулация и застрояване, утвърден със Заповед № Ш-516/1965 г., при граници: от югоизток - улица, от югозапад - УПИ XVII-393, от север -тупик и УПИ XXI-392, и от североизток – УПИ ХХ1-393. Поддържа, че по силата на Закона той е придобил и всичко построено върху него и всички трайно направени подобрения и приращения, съставляващи и непосочени, и неописани недвижими имоти. Твърди, че придобил и правото на собственост върху УПИ, представляващо дворно урегулирано място, с площ от 407 кв.м., находящо се в землището на с.М., общ. Перник, и означено по скица като УПИ XXI-393, в кв.46А по плана за регулация и застрояване на с. М., утвърден със Заповед № Ш-516/1965 г., ведно с първия и таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., състояща се от два етажа и тавански полуетаж и заедно с построения в имота масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м., при граници: от югоизток - улица, от югозапад - УПИ XV- 393, от север - УПИ XXI-392, и от североизток - УПИ XII-394 и УПИ ХШ-394.

Сочи, че с влязло в законна сила съдебно решение № 1116 от 17.03.2023 г., по в.гр. дело № 232/2022 г. ПОС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 230 от 22.05.2023 г., по същото дело, потвърдени от ВКС с определение за оставяне без разглеждане на подадена касационна жалба по к.гр. дело № 2935/2023 г. на ВКС, съдът е приел и отхвърлил предявен от ищеца иск срещу ответника с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, за намаляване на извършеното с цитирания по-горе в нотариален акт за дарение на описаните недвижими имоти, включително и процесния такъв.

Излага доводи, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 15.07.2016 г., № 124, том II, рег. № 6705, дело № 308/2016 г., ответникът бил изкупил и придобил 4/6 идеални части от 4 втория етаж от масивната жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху собствения на ответника УПИ, представляващ дворно урегулирано място с площ от 407 кв.м., находящо се в землището на с.М.,на ул. „****, и съставляващо и означено на скица като УПИ XXI-393 по плана за регулация и застрояване. Твърди, че след този договор ответникът е продължил явно, спокойно и несмущавано да владее цялата жилищна сграда, включително и процесния етаж, със съзнанието за свой имот, без да бъде обезпокояван и прекъсван от ищеца. Поддържа, че установеното от него владение е продължило и през следващите години, като продължавало и към настоящия момент - повече от 10 години. В тази връзка твърди и противопоставя възражение, че на основание давностно владение върху претендирания етаж, ответникът е собственик изцяло на процесния имот към момента на предявяването на иска.

В отговора сочи, че с Нотариален акт № 151,том II, per. № 1860, дело № 302/2019 г., от 30.07.2019 г., ответникът е продал на трето неучастващо по настоящето дело лице Р.К.П. УПИ XV-393, в квартал 46А по плана на с.М., общ. Перник, с площ по скица от 476 кв.м., заедно с описания и построен в имота гараж със застроена площ от 40 кв.м., и ведно с всички подобрения, направени в имота, и в тази връзка поддържа, че имота е продаден заедно с всички построени върху него постройки и сгради, вкл. и процесния такъв имот. Сочи, че при продажбата си е запазил вещното право на ползване, но собственик на претендирания имот е друго лице.

По подробно изложените в отговора доводи и аргументи, счита иска за неоснователен, тъй като ищеца не е собственик на процесния имот на заявеното от него правно основание, като действията, които ответникът е извършил по отношение на процесния имот, са свързани с осъщественото от него владение през годините, и счита, че същите не са „неправомерни действия“, поради което и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищеца чрез адв. А. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника в съдебно заседание чрез адв. Б. и в депозирана писмена защита, оспорва иска, и молят съда да го отхвърли, като му се присъдят 5 сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявения разгледан. иск е допустим и следва да бъдат

Искът по чл.109 от ЗС е правен способ за защита правото на собственост и на ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право, което не може да се преодолее чрез иска за възстановяване на отнето владение по чл.108 от ЗС.

Правен интерес от исковата защита по чл.109 от ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи, каквито обстоятелства ищцата е изложила в исковата молба. В тази връзка съдът намира исковете за допустими.