Решение № 13 от 14.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ямбол, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. Ил. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно административно наказателно дело № 20222300600033 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С решение № 223/08.12.2021г. по АНД № 1 151/2021г. на РС- Ямбол въззивницата обвиняема Б. К. Я. е призната за виновна в това, че на **.**.**** г. в гр.******, обл. Ямбол в качеството си на длъжностно лице - съдебен деловодител в РС-Елхово, в кръга на службата си съставила официален документ- свидетелство за съдимост рег.№***/**.**.**** г. на Бюро съдимост при РС-Елхово, в който удостоверила неверни обстоятелства - че К. В.

А. от гр.****** не е осъждан, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред Министерството на отбраната на РБ, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 НК. На основание чл.78а, ал.1 НК първостепенният съд е освободил от наказателна отговорност обвиняемата Я. и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

С атакуваното решение обвиняемата е осъдена да заплати направени по делото разноски в размер на 99, 20 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР -Ямбол.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Развиват се подробни съображения, обективиращи несъгласие на въззивника с описаната в атакуваното решение фактология, поради това и неправилност на формирания правен извод за субективна съставомерност на деянието по чл.311, ал.1 НК при нормативно установената форма на вина -пряк умисъл.

Подчертава се, че в документалното изложение на фактическите характеристики на извършеното престъпление в мотивираното постановление на РП-Ямбол, изготвено на осн. чл.375 НПК, не са описани пълноценно фактическите данни относно формата на вина, доказателствените източници, от които същите обосновано се извеждат. Аргумент в подкрепа на тезата относно субективната несъставомерност на предявената с обвинението 1 неправомерна дейност, се извежда чрез противостояща на фактическите изводи на РСЯмбол доказателствена и логическа интерпретация. Въззивницата изтъква, че на база отбелязаната абревиатура "МО" в текстовата част на заявлението за издаване на процесното свидетелство за съдимост, в съзнанието й не е възникнала определена и точна представа относно съдържанието на това обозначение, т.к. същото би могло да бъде използвано и за други институции и професии. Противопоставя допълнителни възражения на съдебните изводи за обективна съставомерност на престъплението по чл.311, ал.2 вр.ал.1 НК, касателно неверния характер на удостовереното обстоятелство, използвайки като изходна база значението на материалноправния институт на реабилитацията относно неотразената в свидетелството за съдимост присъда, съгл. който настъпилата реабилитация заличава за в бъдеще последиците на осъждането. Пледира ЯОС в пределите на своите ревизионни правомощия да възприеме като основателна позицията на въззивницата, че описаната фактология в своята специфика отразява значително по-ниска степен на обществена опасност и правна укоримост и би могла да се субсумира от състава на дисциплинарно нарушение на вътрешните правила за работа на ЕРС. Развива съображения за явна несправедливост на индивидуализираната санкция - глоба в размер на 1500 лв., с оплаквания за прекомерност на приложената репресивна мярка и несъразмерността й с обществения статус и размера на доходите на жалбоподателя.

Настоява се за детайлно и обективно изследване на релевантните фактически обстоятелства, с оглед на което въззивната инстанция да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да признае обвиняемата за невиновна, а в евентуалност, в случай, че въззивната инстанция не я оправдае, моли ЯОС да намали наложеното й административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище за правилност на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно авторството на деянието и неговата правна квалификация, с което мотивира позиция за потвърждаване на обжалваното решение.

Редовно призовани, въззивницата и нейният защитник не се явяват в с.з., като в депозирана чрез адв. И.Ч. АК-****** писмена молба вх.№***/**.**.**** г., с приложение към нея, е взето становище да се даде ход на делото в отсъствие на обвиняемата и защитника при настояване за решаването му съобразно изложените във въззивната жалбата искания.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 320 от НПК, предвид което обвързва настоящата инстанция със задължението да даде отговор на поставените в нея въпроси.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ямболският окръжен съд, като взе предвид аргументите отразени в сезиращия документ, заявените в съдебно заседание доводи на страните, след внимателен прочит и цялостен анализ на доказателствените материали в пределите на своите правомощия, в съответствие с чл.313 и чл.314 НПК установи следното:

Самостоятелната оценка на относимата към въпросите по чл.102 НПК доказателствена наличност обосновава увереността на настоящата инстанция относно отсъствието на информационни дефицити, различия и отклонения в изследването и установяването на правноценимата фактология от страна на РС-Ямбол:

Обвиняемата Б. К. Я. е родена на **.**.**** г., в гр. ***** ******, б., б. г., с. о., в., п., н., ЕГН **********.

Въз основа на трудов договор №*-** /**.**.**** г., допълнително споразумение №**/**.**.**** г. и съгласно заповед №**/**.**.**** г. обвиняемата към процесната дата **.**.**** г. е изпълнявала функциите на служител в Бюро "Съдимост" и съдебен деловодител в СИС при РС-Елхово. Считано от **.**.**** г., същата е освободена от заеманата длъжност поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На **.**.**** г. К. В. А. от гр. ******, обл. Ямбол подал заявление до РС-Елхово с вх.

2

№***/**.**.**** г. за издаване на свидетелство за съдимост, отразяващо, че съотв. документ се изисква за работа в МО /Министерство на отбраната/.Обвиняемата Я. изискала справка от Бюро съдимост при РС-Ямбол по месторождението на лицето К. А. по реда на чл.34, ал.2 от Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. В предоставената й справка рег.№****/**.**.**** г. от РС-Ямбол фигурирали осъжданията на лицето, групирани в т.1 Решение №** /**.**.**** г. по АНД №***/**** г, на Пловдивски военен съд за извършено престъпление по чл.372, ал.1, алт.2 НК и 2.

Определение №***/**.**.**** г. по НОХД №***/**** г. по описа на РС-Елхово, с което е одобрено постигнато споразумение по отношение извършено от К. А. престъпление по чл.234, ал.1, предл.2 НК. Справката не съдържала отбелязвания във вр. с настъпила реабилитация.

Съгласно указанието на чл.39, ал.3 от Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, осъждане, за което реабилитацията съгл. предвижданията на закон или указ не отменя неговите последиците, изисква отбелязване, че лицето е реабилитирано, както и датата на настъпилата реабилитация.

В утвърдените на база наредбата правила за работа в бюро съдимост при издаване на свидетелства за съдимост и справки за съдимост в РС-Елхово, в нормата на чл.6, ал.3 е заложено изискване за формиране на изрична преценка на председателя на съотв. съдебен орган или определен от него заместник, дали да бъдат вписани обстоятелствата свързани с настъпила реабилитация по повод определени осъждания, която се извършва на база целта за която се иска издаването на свидетелството за съдимост.

Изискване за отбелязване на реабилитацията и датата на нейното настъпване за хипотези, в които закон или указ не позволяват заличаване последиците на осъждането посредством реабилитацията, се съдържа и в чл.14, ал.3 от Правилата.

Съгласно разписаното в раздел V от длъжностна характеристика за длъжност деловодител в съдебно-изпълнителна служба и служител в Бюро "Съдимост", заемащият длъжността следва да познава относимата нормативна и поднормативна уредба, в т.ч.

Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както и др. актове на РС-Елхово, пряко свързани с дейността и възложените му задачи.

На основание чл.141, ал.1, т.4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ абсолютен критерии за назначаване на кандидатите на военна служба е липсата на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

В нарушение на императивното изискване на чл.39, ал.3 от Наредбата обвиняемата Я. и чл.6, ал.3 от Правилата, въпреки опредметената явна информация за осъждания на заявителя К. А. в изд. справка за съдимост от РС-Ямбол, обвиняемата не уведомила компетентния да се произнесе по подлежащите на вписване данни орган, нито отразила информация относно настъпилата реабилитация, респ. осъжданията на заявителя. В разрез с цитираната обвързваща по своя характер поднормативна уредба обв.Я. издала свидетелство за съдимост с рег.№ ***/**.**.**** г. , в което отразила, че заявителят К. А. е неосъждан, както и че издаденият документ важи за "Работа в МО" и подписала същия в полето "секретар", като използвала печата на РС-Елхово -Бюро "Съдимост".

Така издаденият официален документ с невярно съдържание бил предаден на заявителя К. А..

Изложената фактическа обстановка намира необходимата доказателствена обезпеченост в направането пред първоинстанционния съд от обвиняемата цялостно признание на фактическото описание на съдържимите се персонални, времеви и предметни параметри на инкриминираната дейност съгл. внесеното мотивирано постановление по чл.375 НПК, и кореспонденцията му с подложените на внимателна преценка доказателствени източници по реда на чл.378, ал.2 НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

В депозираната жалба пред този състав не са формулирани оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения, които да са ограничили 3 законосъобразното провеждане на доказателствената дейност и съответстващото й фактическо установяване. Изразено е единствено субективно мнение на жалбоподателя относно правилността на правната интерпретация и крайна оценка на фактическите елементи, приети за съотносими към субективна съставомерност на квалифицираната по чл.311, ал.2 вр. ал.1 НК престъпна дейност, който подход е незадоволителен от гледище на защитната перспектива. След служебна проверка ЯОС не констатира процесуални пороци от категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Обосновано е преценено от ЯРС съответствието на съвкупността от очертаните преки и производни фактически данни с императивните процесуални изисквания, при използването им като доказателствена опора за постановяване на решението по чл.378, ал.4, т.1 НПК. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателствени източници, без да е допуснато дерогиране на принципните изисквания, уредени в чл.13, чл.14, и чл.107, ал.5 НПК.

Настоящият състав намира, че в случая отсъстват основания за критика към решаващата дейност на РС-Ямбол относно изкуствен подбор на фактите, едностранчивост или повърхностност при мотивиране на вътрешната му увереност относно обстоятелствата, установяващи субективния състав на извършеното.

Няма база за отправяне на упрек към взискателността, която е проявил районният при използвания процесуален подход по чл.378, ал.2 НПК. Контролираната инстанция е формирала вътрешното си убеждение досежно авторството, обективните, субективните характеристики на извършеното, конкретните условия, при които е осъществена инкриминираната дейност на база събраните доказателства от досъдебна фаза. Следва да се вземе предвид и ролята в доказателствения процес на признанието на фактите, описани в мотивираното постановление, от страна на обвиняемата в хода на съдебното следствие.