Решение № 6449 от 28.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6449 гр. ***, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100511485 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 9015 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д. № 5733/2024 г. по описа на СРС, 32- ри състав, е отхвърлен предявеният от Г. Я. К. срещу „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД иск за сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

62041/2023 г., СРС, 32 състав, а именно – 250,00 евро – обезщетение за закъснял с повече от 3 часа полет BUC879 по маршрут Варна – Кападокия на 15.05.2023 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Г. Я. К. с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на извънредни обстоятелства, довели до забавянето на процесния полет. Посочва се, че причината за несвоевременно получаване на разрешение за излитане на процесния самолет е проявената от ответника небрежност при подаване на заявката за излитане. Изтъква се, че ответникът е чакал разрешение за осъществяване на полета над три дни – период, който е достатъчен за ангажиране на резервен вариант. Навежда се, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните в хода на производството доказателства и не е взел предвид наведените от ищеца доводи. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

1

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, който обаче е извън срока по чл. 263 ГПК, поради което не следва да бъде вземан предвид.

Постъпила е и частна жалба, депозирана от ищеца Г. Я. К., срещу определение № 30729 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 5733/2024 г. по описа на СРС, 32- ри състав, с което е оставена без уважение депозирана от Г. Я. К. молба с вх. № 176197/30.05.2024г. по описа на СРС, с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното решение с № 9015/16.05.2024 г. по гр. д. № 5733/2024 г. по описа на СРС, 32 с-в да бъде изменено в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение не е дължимо, доколкото по делото не е представен договор за правна защита и съдействие. В условията на евентуалност се иска присъденото възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

Моли се съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да измени горепосоченото решение в частта за разноските, като отхвърли поради недоказаност претенцията за разноски на ответника, а в условията на евентуалност – да намали присъдените разноски поради прекомерност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД с изложени съображения за нейната неоснователност. Моли се съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е закупил билет за въздушен превоз с превозвач ответното дружество за полет BUC879 по маршрут Варна – Кападокия с дата на излитане 15.05.2023 г. и с часове на излитане и кацане съответно 10:35 ч. и 11:40 ч. В този смисъл по делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз за полет по маршрут Варна – Кападокия, който полет е следвало да бъде изпълнен на дата 15.05.2023 г. в посочените часове.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото 2 писмени доказателства се установява, че полет BUC879 Варна – Кападокия е закъснял, като е пристигнал в крайната си дестинация в 16:27 ч., т. е. с повече от 3 часа спрямо обявеното разписание.

Спорен между страните е въпросът дали в случая забавянето на процесния полет се дължи на извънредни обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

Във връзка с горното от представените по делото писмени доказателства, а именно имейл кореспонденция, се установява, че в периода 09.05.2023 г. – 11.05.2023 г., е имало технически срив в софтуерната система на Гражданската въздухоплавателна администрация на Република Турция, поради което същата не е обработвала заявки за извършване на полети. От представените по делото писмени доказателства се установява още, че заявката на ответното дружество от 08.05.2023 г. е била върната на 09.05.2023 г. поради липса на печат върху застрахователния сертификат, след което, когато системата на турската авиация е била активна на 11.05.2023 г., заявката отново е била разгледана и отново е била върната, но този път поради непосочени под подписа на сертификата име и фамилия на подписалия се. Видно от имейл, адресиран от обслужващ агент на летището в Кападокия до ответника, към 15.05.2023 г., 13:02 ч., заявлението за застраховка все още е било в процес на обработка.

В този смисъл към 13:02 ч. в деня, в който е следвало да бъде изпълнен полетът, планиран за излитане от Варна в 10:35 ч., все още не е било налице необходимото разрешение, което е постъпило по-късно на същата дата.

Съгласно чл. 3, параграф 1, б. „а)“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети същият е приложим за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава членка, към която Договорът се прилага.

В решение от 19.11.2009 г. на СЕС по съединени дела С-402/07 и С403/07 е възприето тълкуване, според което членове 5, 6 и 7 от Регламент (Е О ) № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента.

Прието е в съображение 14 от преамбюла на Регламента, че съгласно Конвенцията от Монреал задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламента опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от 3 извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Според решение от 31 януари 2013 г. на СЕС по дело C- 12/11, решение от 22.12.2008 г. на СЕС по дело C-549/07 и решение от 17.09.2015 г. на СЕС дело C-257/14 като извънредни обстоятелства по смисъла Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.

В решение от 4 май 2017 г. на С ЕС по дело С-315 е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 във връзка със съображение 14 от същия Регламент трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по член 7 от този Регламент.

В решение от 13 юни 2024 г. на С ЕС по дело C-411/23 е дадено тълкуване на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, а именно, че „всички необходими мерки“, които е длъжен да вземе въздушният превозвач, за да избегне настъпването и последиците от „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, могат да се сведат и до приемане на превантивна мярка, изразяваща се в поддържане в резерв на заместващ самолетен флот, при условие че тази мярка остава технически и икономически осъществима с оглед на капацитета на превозвача към релевантния момент.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че за да отпадне отговорността на въздушния превозвач за отменен или закъснял полет, е необходимо както настъпване на причинило ги извънредно обстоятелство, така и предприемане от страна на превозвача на всички необходими и разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението, произтичащи от съответното извънредно обстоятелство, но въпреки взетите мерки, неблагоприятните последици от същото да не е възможно да се преодолеят.

В разглеждания случай техническият срив в софтуерната система на турската въздухоплавателна администрация е обхванал периода 09.05.2023 г. – 11.05.2023 г., като веднага след отстраняване на проблема администрацията е продължила обработването на документи, включително заявления за разрешение на полети. От друга страна, ответната авиокомпания не е положила необходимите усилия, за да избегне закъснение на процесния полет по дестинация Варна – Кападокия на 15.05.2023 г. Това е така, защото заявката от 08.05.2023 г. на ответника до турската въздухоплавателна администрация за разрешение на полета първоначално е върната на 09.05.2023 г. поради липса на печат върху застрахователния сертификат, а на 11.05.2023 г. е върната поради непосочени под подписа на сертификата име и фамилия на подписалия се. Това е забавило обработването на 4 документите по заявлението, поради което разрешението за полет е издадена на 15.05.2023 г. и е получено след 13:02 часа от ответника.

Именно недостатъчно положената от въздушния превозвач дължима грижа за изрядност на изпращаните документи за полета обуславя двукратното им връщане за отстраняване на нередовностите. Не може да се приеме, че така посочените изисквания са формални, доколкото именно основни реквизити като подпис на автора и печат касаят формата за валидност от външна страна на всеки един документ. В разглеждания случай въздухоплавателната администрация е започнала да обработва документите към заявлението на ответника още на 11.05.2023 г., поради което оставащите дни до процесния полет биха били достатъчни за своевременно получаване на разрешение за излитане, ако при подаване на искането от страна на служител на ответното дружество, то е съдържало всички необходими реквизити.