Решение № 408 от 08.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20225300900147 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 11.03.2022 год. от „МБАЛ Парк хоспитал“ ЕООД против Националната здравноосигурителна каса, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на парична сума, дължима на договорно основание, ведно с обезщетение за забавеното й плащане.

Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:

Ищецът „МБАЛ Парк хоспитал“ ЕООД твърди, че е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по реда на ТЗ и на ЗЛЗ с рег. № 1626211048 по регистъра на МЗ и осъществява лечебна дейност. Ответното юридическо лице осъществявало дейностите по задължително здравно осигуряване съгласно ЗЗО. Регионална структура на НЗОК била Районната здравно-осигурителна каса със седалище в гр. Пловдив, една от основните функции на която била да сключва чрез своя директор индивидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ на съответната територия, както и да осъществява плащанията по тях.

Твърди се, че между ищеца, от една страна, и ответника, чрез директора на РЗОКПловдив, е сключен договор № 164277 / 01.06.2018 г., в сила от 01.04.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и договор № 164758/01.06.2018 год., в сила от 01.04.2018 год., за извършване на амбулаторни процедури. Ответникът, като възложител по посочените два договора, имал задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ до 25-то число на месеца, следващ отчетния. До момента на подаването на исковата молба ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м. юли 2018 год., като 1 не е заплатил сумата 62 414 лв., представляваща дължима сума за извършена болнична помощ по клинични пътеки и за амбулаторни процедури през м. 07.2018 год. по процесните два договора.

Исковата сума представлявала стойността на извършената през м. 07.2018 год. болнична дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за м. 07.2018 год. по приложение № 2, неразделна част от договорите. Според чл. 36, ал. 2 от този договор и чл. 40, ал. 2 от договор № 164758 месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ се определят като обща стойност по всички сключени договори с възложителя.

Направено е уточнение, че след приключването на м. 07.2018 год. ищцовото дружество не е издало фактура за сумата, тъй като договорните разпоредби позволявали на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид договор.

С писмо от 12.06.2018 год. ищецът поискал от директора на РЗОК – Пловдив да бъде извършена актуализация на стойността на разходите за БМП и да бъде увеличен размерът на месечните стойности, тъй като за първото полугодие на 2018 год. се наблюдавала тенденция за изчерпване на определения от НЗОК ресурс още през първата половина на месеца поради увеличения брой пациенти, които са хоспитализирани в спешен порядък. Това искане било оставено без уважение, с позоваване на принципа за спазване на финансова дисциплина.

Подобно искане било отправено и с последващо писмо от 10.07.2018 год. С писмо от 01.08.2018 год. на директора на РЗОК било отговорено, че няма неусвоени средства, за да се приложи редът на чл. 358, ал. 1 НРД от 2018 год. и на чл. 14 от Правилата, а следвало да бъдат съобразени и ограниченията по индивидуалния договор.

Ищецът счита за нищожни поради противоречие със закона договорните разпоредби, които позволяват на изпълнителя да отчита дейности на стойност само в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид дейност и които не дават право на изпълнителя да предявява за закупуване от възложителя на дейности, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец. Аргументира подробно становището си за противоречие на тези норми с разпоредби на Конституцията, на ЗЗО, ЗЗдр. Такива били разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и ал. 7 и чл. 42, ал. 3 от договор № 164277/01.06.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и чл. 38, ал. 1, чл. 42, ал. 1 и 7 и чл. 46, ал. 3 от договор № 164758/01.06.2018 год. за извършване на амбулаторни процедури.

Ищецът аргументира становището си, че ответникът дължи заплащане на ищеца на извършената и отчетена дейност и над стойностите по приложение № 2, щом оказаната болнична помощ е от пакета от здравни дейности, гарантирани по закон /чл. 45, ал. 2 ЗЗО/ от бюджета на НЗОК.

Въз основа на изложеното е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

2

- сумата 62 414 лева, представляваща стойност на оказана през месец юли 2018 година, но незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор № 164277/01.06.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 164758 от 01.06.2018 год. за извършване на амбулаторни процедури, ведно със законна лихва от датата на исковата молба /11.03.2022 год./ до окончателното плащане;

- сумата 19 003,12 лева – обезщетение за забава в плащането на посоченото парично задължение в размер на законната лихва за периода от 11.03.2019 г. до 10.03.2022 год.

Сочат се доказателства. Претендират се деловодни разноски.

Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 59, ал.1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Направил е възражение за неподведомственост и неподсъдност на спора пред сезирания съд, по което съдът вече се е произнесъл с определение, което е влязло в сила. Направено е възражение за погасяване на исковете с изтичането на тригодишна погасителна давност по чл. 111 „в“ ЗЗД.

Ответникът възразява срещу допустимостта на иска, но напрактика излага съображения срещу неговата основателност. Не оспорва сключването на процесните договори и предмета на същите. Счита, че е изправна страна по тези договори, тъй като извършената от изпълнителя дейност в рамките на лимитите, определени по договорите и допълнителните споразумения по тях, е изцяло заплатена от НЗОК. Възразява се, че ищецът претендира заплащане на дейности, надвишаващи стойността на лимитите, посочени в Приложение № 2 към договорите, т.е. извън предвижданията на индивидуалните договори.

С полагането на подписа си в договора и Приложение № 2 ищецът се е съгласил с така определените лимити за извършваната от него медицинска дейност. Предвиден е ред лечебното заведение да поиска увеличаването на стойността на лимитите с мотивация на необходимостта от това. Уведомяването от страна на лечебното заведение на необходимост от увеличение според ответника е крайно недостатъчна предпоставка, за да бъде реализирано търсеното увеличение. Искането следва да почива на новонастъпили обстоятелства, преценката за увеличение е на НЗОК, а отказът, мълчалив или изричен, подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд.

В случая ищецът е извършил надлимитна дейност, но заплащането й не му се дължи по право. В изпълнение на процесните договори НЗОК/РЗОК заплаща само дейността в рамките на лимитите. Позовава се на клауза от НРД за 2018 год., според който изпълнителите на болнична медицинска помощ не могат да предявяват за закупуване от НЗОК дейности и изделия, отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите по приложение № 2 и оспорва доводите на ищцовата страна за нищожност на тези договорни клаузи.

3

Подчертава се, че определянето и коригирането на стойностите по приложение № 2 се регламентира от чл. 4 на ЗБНЗОК за съответната година и е обвързано с бюджетните средства на НЗОК и в частност от здравноосигурителните плащания към БМП. Всеки изпълнител е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор и с определените в приложение № 2 стойности. Недопустимо било да се приеме, че НЗОК дължи 100% от извършените от всяко лечебно заведение дейности. Лечебните заведения са юридически лица по ТЗ и разполагат със собствен бюджет и средства, имат автономия сами да се управляват, а финансирането на определени техни дейности чрез НЗОК ставало само в рамките на конкретно определени лимити. Лимитирането на обема и стойността на медицинската дейност в индивидуалните договори не противоречало на правото на достъп на ЗОЛ до медицинска помощ, а било способ за осигуряване на достъп на всички ЗОЛ съобразно ограничения държавен ресурс, което изисква в по-голяма степен неговото целесъобразно разпределение между изпълнителите, така че да стигне за максимален брой нуждаещи се.

Изложени са и аргументи, с които се оспорва претенцията за законна лихва – писмена покана по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД била отправена едва с подаването на исковата молба.

По изложените съображения счита исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба. С нея ищецът възразява срещу доводите в отговора.

Счита, че възраженията срещу допустимостта съставляват по същността си становище по същество на спора.

Оспорват се възраженията за погасяване на претенциите по давност. Ищецът аргументира становище, че приложимата към главното вземане давност е петгодишна, като се позовава на съдебна практика в тази насока и тя не е изтекла към момента на предявяването на иска, а вземането за обезщетение за забавено плащане е предявено в рамките на тригодишен период до образуването на делото.

Оспорва се твърдението, че главната претенция попада извън предмета и предвижданията на индивидуалния договор. Предметът на процесните договори бил определен в чл. 1 от тях и там били посочени по кои клинични пътеки и амбулаторни процедури ищецът е длъжен да оказва помощ, а в чл. 19 било посочено, че възложителят закупува и заплаща на изпълнителя договорената в чл. 1 ал. 1, извършена и отчетена от изпълнителя помощ. Поддържат се и се доразвиват доводите за противоречие на клаузи на договора с императивни правни норми.

Акцентира, че никъде в исковата молба не се твърди, че с отказа на НЗОК да заплати на ищеца надлимитната дейност се нарушават правата на здравноосигурените лица, тъй като те са получили безплатна за тях медицинска помощ; нарушени били правата на лечебното заведение. Твърди се, че исканията на ищеца до ответника за увеличаване на лимитите са 4 мотивирани. Оспорва се довода на ответника, че ищецът е следвало да обжалва мълчаливия отказ на директора на РЗОК – Пловдив да увеличи установения лимит, тъй като мълчалив отказ е налице само при наличие на задължение за административния орган да се произнесе с ИАА. Позовава се на утвърдена съдебна практика, според която жалба срещу подобен „мълчалив отказ“ е недопустима. Счита, че дори директорът да уважи искането на лечебното заведение и да увеличи лимитите, това не би съставлявало ИАА, а основание за сключване на допълнително споразумение към договора.

Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът предявява иск да му се заплати само стойността на болничната медицинска помощ, оказана на здравноосигурените лица в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, тъй като ответникът извършва по закон заплащането на тази болнична дейност в полза на ЗОЛ.

Позовава се на формираната съдебна практика, според която ЗОЛ имат свободен избор на изпълнител и те не бива да бъдат поставяни в положение на неравнопоставеност при третирането им в зависимост от това дали са потърсили медицинска помощ преди или след изчерпването на лимитите.

Първоначално определената в договорите стойност е прогнозна, а не окончателна и непроменима. Ответникът не е изпълнил задълженията си да коригира първоначално определените стойности, не е използвал и средствата от резерва. Убедително според ищеца доказателство за основателността на иска било признанието от страна на НЗОК са законодателните промени от 2020 и 2021 год. и взетите в тази връзка решение на НС на НЗОК да бъде платена надлимитната дейност за 2018 год. дори в случаите, при които осъдителните искове са били отхвърлени с влезли в сила съдебни решения.