Решение № 79 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Е. Маврова Гражданско дело № 20211100108322 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Я. С. З. срещу „З.К.Л.И.” АД, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, подробно описани в исковата молба, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 04.08.2017 г., около 11,30 часа в гр. София, на ул. „Димитър Талев“, по вина на Д. Л. Н. – водач на лек автомобил „Шевролет“, модел „Лачети“ с рег.№ *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество. Прави се и искане за присъждане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение от настъпване на деликта.

Ищецът твърди в исковата молба, че на посочената дата и място, водачът на лекия автомобил е предприел маневра за излизане от реда на паркираните автомобили, като не се е уверил, че зад автомобила му няма човек и реализира пътнотранспортно произшествие с намиращия се на пътното платно, зад автомобила пешеходец – ищеца Я. З.. Ударът е настъпил между задната броня на автомобила и левия крак на пешеходеца, в резултат на което той е загубил равновесие и е паднал на платното.

Образувано е наказателно производство.

В резултат на произшествието ищецът сочи, че е получил следните травматични увреждания: пълна лезия на заден рог на медиалния менискус на лявото коляно, каквото се получава при индиректен механизъм, при отвеждане на подбедрицата и рязко завъртане на бедрото навътре при коляното във флексия и позиция на адутация.

Ищецът търпял силна болка след инцидента, като и до ден днешен, въпреки 1 многобройните рехабилитации и санаториумно лечение, не се е възстановил. Кракът е трайно обездвижен за период по дълъг от един месец, като грижите за нето изцяло са поети от съпругата му и синът му. След махане на шината се е наложило да използва патерици за около месец. Изпитва освен това чувство на тревожност, когато му се налага да пресича пътното платно и изпитва страх от автомобили.

Ответникът „З.К.Л.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че е заплатил сума от 2000 лв. на 19.08.2021 г. Оспорва тежестта на уврежданията и счита, че искът е завишен. Твърди, че ищецът се е движил по плътното платно, по начин и на място, когато това не е била безопасно, на непозволено място, при ограничена видимост, на платното за движение и не е съобразил разстоянието с приближаващите се превозни средства и тяхната скорост на движение, с което е станал основна причина за ПТП, и че се касае за случайно деяние. Релевира евентуално възражение за съпричиняване, с твърденията, изложени по горе за изключителен принос.

Третото лице помагач Д. Л. Н. не взима становище по иска.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.

С влязло в сила решение от 28.04.2022 г., постановено по а.х.н.д. № 5327/2021 г. на СРС, 93 с-в, Д. Л. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „б“, пр. НК за процесното пътнотранспортно произшествие, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и му е наложено административно наказание. Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК и приетото в т. 15 от ТР №6 от 06.11.2013 г., по тълк. д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС решението по чл. 78а НК, което е приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Налице е валидно правоотношение по договор за застраховка „ГО“ с ответното дружество, към датата на ПТП, по полица № 58074040.

Установява се, от представеното по делото преводно нареждане от 19.08.2021 г., че ответно дружество доброволно е заплатило на ищеца Я. З. сумата от 2000 лв.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (протокол за оглед на местопроизшествието, скица и албум от 09.08.2017 г., констативен протокол № К-549 ), се установява следния механизмът на пътнотранспортното произшествие е следния:

2

На 04.08.2017 г, около 11:30 ч., в гр. София на ул. „Димитър Талев“ в района на № 17, с посока на движение от ул. „Луй Пастьор“ към ул. „Тома Давидов“, лек автомобил Шевролет, Лачети“ с регистрационен № *******, управляван от Д. Л. Н. е предприел маневра движение на заден ход. В същото време зад автомобила се е движил пешеходеца Я. З.. Така при движение на заден ход, автомобилът е ударил със задната си броня пешеходеца Я. З.. За пешеходеца ударът е настъпил в левия крак. При движение на заден ход водачът е имал възможност да се обърне назад и да наблюдава ситуацията зад автомобила. Освен това водачът е имал възможността да използва и огледалата за задно виждане. ПТП е настъпило във светлата част на денонощието.

Няма данни видимостта за водача да е била ограничена.

От приетото по делото и неоспорено заключението на съдебномедицинска експертиза се установява, че Я. З. е получил следните травматични увреждания: пълно прекъсване на задния рог на медиалния (вътрешен) менискус на лява колянна става.

Обикновено тази увреда се получава, при отвеждане на подбедрицата и рязко завъртане на бедрото навътре, когато коляното е сгънато/флексия и ходилото ефиксирано, или при рязко завъртане на подбедрицата навън, когато коляното е във флексия и позиция аддукция (отвеждане). Възстановителният период е 1.5-2 месеца, като и към момента на изготвяне на експертизата ищецът се оплаква от известна нестабилност в лява колянна става при движение. Лекуван е консервативно в домашно-амбулаторни условия. В съдебно заседание вещото лице д-р Р. М. пояснява, че ищецът не е опериран, като операцията цели да се забави дегенеративните изменения в ставата, и без нея не може да има пълно възстановяване.

На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че са доказани всички елементи на фактическия състав, обуславящи отговорността на ответното застрахователно дружество, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Р елевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968г. са следните: полученото увреждане: пълно прекъсване на задния рог на медиалния (вътрешен) менискус на лява колянна става, периода на частично възстановяване – до два месеца, възрастта на пострадалия, търпените болки и изживяния стрес, напрежение. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната. Според показанията на К. Я. С., син на ищеца, след произшествието за период от около два месеца ищецът трудно се е обслужвал, поради скъсан менискус на лявото коляно. Грижи за него в този период са полагали съпругата му и сина му.

Знае че, е ходил на доктори, и са му казвали, че може да се оперира, но е възрастен и не е желателно. В момента го вижда често да носи наколенка, боли го отвреме навреме, има дискомфорт да пресича. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 22 000 3 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от пътнотранспортното произшествие. До пълния размер от 60 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Законова лихва, следва да се присъди от датата на извършеното доброволно плащане – 19.08.2021 г., тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за по-ранна дата, на която е уведомил застрахователят, по аргумент от 429, ал. 3 КЗ.

Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът намира същото за неоснователно. От автотехническата експертиза се установява, че водачът е имал видимост назад и е могъл да избегне произшествието, ако е наблюдавал пространството отзад, включително и през страничните огледала.

Относно разноските

На адв. Е. Н. се дължи по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, в размер на 436,33 лв.

На ответника ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. и за депозит за експертиза в размер на 95 лв.

На основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 880 лв. и 73,33 лв. за депозит за експертиза, съразмерно размера на уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА срещу З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул. *******, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ поотделно на Я. С. З., ЕГН **********, гр.

София бул. „******* представляван от адв. Е. Н., гр. София, ул. *******, сума в размер н а 22 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.08.2017 г., по вина на Д. Л. Н., водач на лек автомобил „Шевролет“, модел „Лачети“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19 .08.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата от 60 000 лв. и за законна лихва от датата на деликта, като неоснователен.

ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул. ******* да заплати на на адв. EЕ. Н., гр. София, ул. *******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 436,33 4 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Я. С. З., ЕГН **********, гр. София бул. „******* да заплати на „З.К. „Л.И.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт и за депозит за експертиза в размер на 95 лв.

ОСЪЖДА „З.К. „Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 880 лв. и сумата от 73,33 лв. за депозит за експертиза.

Решението е постановено при участие на Д. Л. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. „******* № ******* трето лице помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5