Решение № 248 от 10.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000216 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. София възивна жалба против постановеното по т. дело № 210/2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 84 от 05.03.2026 г.

С нея се обжалва частта от същото, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 е осъдено да заплати на Т. С. И., ЕГН **********, гр.Ч, ул. Р. А, № **** за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от ПТП настъпило на 27.01.2023 г. сумата от 15 677, 51 евро, ведно със законната лихва от 02.05.2023 г., която се равнява на разликата между присъдените 30 677, 51 евро и дължимите според дружеството 15 000 евро.

С жалбата решението се обжалва и в частта, с която върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1161, 91 евро е присъдена законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до окончателното й плащане.

1

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тези му части, поискана е отмяната им и постановяване на друго отхвърляща исковете за обжалваните размери и респективно намаляване на присъдените разноски.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 17.06.2026 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от Т. С. И., ЕГН **********, гр.Ч искова молба против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 27. 01. 2023 г. около 17, 40 ч. ищецът управлявал собствения си лек автомобил „Субару Легаци“, рег. № ****** по път № **** в посока гр. Б. По същото време в противоположна посока се движел лек автомобил „Ауди“ модел „А6 Олроуд Куатро“, рег. № *******, управляван от А Б А. На км. 0+200 А загубил контрол над управлявания от него автомобил, навлезнал в лентата за насрещно движение и ударил правомерно движещия се в нея автомобил на ищеца. В резултат на удара водачът му получил травматични увреждания, а на превозното средство били нанесени значителни материални щети.

Непосредствено след ПТП-то, ищецът бил откаран УМБАЛ „Б“ АД, където му била поставена имобилизация на ударения крак и бил освободен за продължаване на лечението в домашни условия. По време на оздравителния процес за времето от 30.01.2023 г. до 24.02.2023 г. били издадени от д-р Ж П 6 бр. амбулаторни листове удостоверяващи извършени прегледи. При същите били поставени диагнози за множествени счупвания на стъпалото и навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. Първоначално бил установен оток и кръвонасядане в ляво стъпало и лява глезенна става, както и силни болки в стъпалото. В последствие са появили зачервяване в областта на лявото стъпало, були по дорзалната повърхност, некроза на кожата с размери 5 на 3 см. и силна палпаторна болезненост и отоци по двете подбедрици.

По отношение на точните увреждания са цитирани констатациите от назначената в рамките на досъдебното производство СМЕ, която установила фрактури на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото стъпало с 2 дисколация на фрагментите, були по дорзалната повърхност с некроза на кожата като усложнение на травмата.

На база изложеното е посочено, че при инцидента ищецът изпитал силен страх, а след това са проявявал такъв от звуци съчетан с безпокойство и неспокоен сън.Направен е извод, че получените травми били многобройни, изключително тежки и нарушили обичайния ритъм и качество на живот.

Дълго време те му причинявали силни болки, а обездвижването на левия крак изисквало помощ от близки за извършване на ежедневните дейности. Това го карало да се чувства непълноценен.

Посочено е също, че собственият на ищеца автомобил бил тежко увреден, което наложило за репатриране му да се заплати сумата от 285 лв. По отношение на уврежданията е споменато, че според изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза стойността на частите нужни за ремонтирането била 2632,50 лв., а тази на целия ремонт - 4909,50 лв.

С оглед на това е направено заключение, че е налице тотал щета по причина, че стойността на автомобила към датата на ПТП била 2650 лв.

Сочи се и че във връзка с инцидента били образувани ДП № 73/ 2023 г. по описа на 02 РУ на МВР гр. Б и пр.преписка № 1458/2023 г. по описа на РП Б. След сключено споразумение се образувало АНД № 1260/ 2025 г. по описа на Бкия районен съд. По същото на 10.04.2025 г. съдът одобрил същото. С него А Б А се признава за виновен в това, че на 27.01.2023 г. на републикански третокласен път Ш-****, км. 0200, в посока с. М., при управление на моторно превозно средство - личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд Куатро“, рег. № *******, нарушил правилата за движение по ЗДП като допуснал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца изразяваща се във фрактури на 2, 3 и 4 метатарзални коти на лявото стъпало с дислокация на фрагментите като крайникът бил имобилизиран, без оперативна интервенция и пострадалият получил и були на дорзалната повърхност с некроза на кожата като усложнения от травмата.

Всичко изложено се свързва с необходимост претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди да бъдат обезщетени от лицето виновно причинило същите А Б А.

В тази връзка е казано, че за управлявания от него автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното 3 дружество, което обуславяло възможност същото да обезщети ищеца за претъпените от произшествието вреди.

По тази причина той предявил пред застрахователя претенция на 02.05.2023 г. По нея ответното дружество образувало щета №0411- 800- 00022023 г., по която с писмо от 02.08.2023 г. било отказано да се изплати обезщетение.

На тази база е направен извод, че в патримониума на ищеца е възникнало правото да претендира заплащане на обезщетенията по съдебен ред и е отправено искане за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на ищеца ведно със законната лихва от 02.05.2023 г. обезщетения от 40 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 2272, 50 лв. за имуществените такива, от които 1987, 50 лв. стойността на автомобила и 285 лв. разходи за репатрирането му от местопроизшествието.

Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност на исковете, но не е оспорил това, че е застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на МПС-то, с който е осъществено ПТП – то, настъпването на същото и това, че по отношение на водача на застрахования автомобил е налице одобрено и влязло в сила споразумение по АНДело на Бкия районен съд

Оспорен е обаче описаният в ИМ механизъм на инцидента като е споменато, че той бил непълен и отразявал единствено поведението на застрахования водач, но не и това на ищеца. По този повод е заявено, че и той допринесъл за катастрофата поради това, че се е движел на къси светлини, със скорост несъобразена с атмосферните условия, видимостта и състоянието на пътя. В подкрепа на това е заявено, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, при дъжд, мокра и хлъзгава настилка.

Посочено е също, че автомобилът на ищеца не се е движел възможно най- вдясно на платното, а водачът му не е не наблюдавал непрестанно и внимателно пътната обстановка.

Всичко това се свързва с наличието на предпоставки водещи до извод за съпричиняване на вредоносния резултат

Оспорени са и твърденията касаещи здравословното състояние на ищеца, изживяванията му във връзка със същото и периода на възстановяване.

4

В тази връзка е изразено становище, че представените с ИМ доказателства не установявали състоянието на ищца след инцидента, а това дни след същия.

По този повод е споменато, че в едни доказателства се говори за две фрактури, а в други такива за три. Във връзка със същите е посочено и че ищецът отказал болничното им лечение и напуснал болницата по собствена инициатива.

Относно описаните в ИМ були по дорзална повърхност с некроза на кожата с размери 5 на 3 см и силна палпаторна болезненост и отоци по двете подбедрици и навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена е изразено мнение, че не са в причинна връзка с инцидента и фрактурите. В тази връзка е споменато, че са плод на безотговорното отношение на пострадалия и неправилно проведено лечение с оглед на факта, че е отказал болнична помощ. Изразено е и становище, че те са резултат от предходно или последващо заболяване или травма различна от тази получена при процесното ПТП.

Изложени са и съображения, че не е спазван щадящ режим на увредения крайник, и го е натоварвал, което се е отразило и на продължителността на възстановяването му. По повод на същото е споменато, че поради отказа от оперативна интервенция лечението е било консервативно чрез имобилизация.

Причина за твърденият с ИМ по- дълъг период на възстановяване според ответника е и непровеждането на физиотерапия и рехабилитация.

На база изложеното и липсата на доказателства за проблеми с психиката е изразено мнение, че претедираното обезщетение е прекомерно и е в противоречие с принципа на справедливост въведен от законодателя с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочено е и че при всички случаи определеното такова следва да бъде намалено поради наличие на съпричиняване.

По отношение на искането обезщетението за неимуществени вреди да се присъди със законната лихва от 02.05.2023 г. е казано, че то не следва да се уважава по причина, че била налице чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди е казано, че не е налице причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП и твърдените щети по автомобила. Оспорено е и твърдението, че е налице 5 тотална щета с оглед това, че регистрацията на автомобила не била прекратена.

По отношение на разходите за репатриране е казано, че са от 02.03.2023 г., а инцидентът е настъпил на 27.01.2023 г. и с оглед на това е направен извод за липса на причинна връзка.

Тук също е споменато, че ако все пак се приеме, че обезщетение са дължи то същото следва да се намали поради съпричиняване.

В ДИМ и отговора на ДИМ са преповторени направените защитните възражения и са изложени доводи за неоснователност на тези на противната страна.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Преди това в заседанието на 10.02.2026 г. е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди от 60 000 лв. на 80 000 лв. или 40 903, 35 евро. По повод на тази констатация следва да се посочи, че на стр. 242 и сл. от делото на Сз ОС е приложен възпроизведен на хартиен носител от съставен в електронна форма и подписан от секретаря и съдията с електронни подписи на 12.02.2026 г. протокол, рег. № 81 от проведено на 10.02. 2026 г. открито съдено заседание.

Той обаче касае това по т. дело № 244 по описа на Сз Ос за 2025 г., а не по т. дело № 210/ 2025 г. Електронното досие на настоящето дело е свързано с това на т. дело № 210/2025 г. на Сз ОС. От същото е видно, че по него се намира съставен в електронна форма и подписан от съдията и секретаря протокол, рег.

№ 79 от 12.02.2026 г. в който са удостоверен извършените в открито заседание по това дело процесуални действия и ПАС ще ползва именно този електронен документ при формиране на изводите си по същество в настоящето решение.

В решението си Сз ОС след анализ на събрания по делото докателствен материал е приел, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.