Определение № 11861 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11861 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110104024 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.

129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради липса на правен интерес. Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство /в този смисъл Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д.

№ 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о./.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими и необходими и следва да се допусне тяхното събиране.

Доказателствените искания на ищеца по чл. 186 ГПК да бъде изискано ч.гр.д. № 7937/2013г. по описа на СРС, ГО, 34-ти с-в, и изп. д. № 20138610401340 по описа на ЧСИ .., с район на действие, районна на СГС, следва да бъдат оставени без уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с доказателствените искания, се признават от ответника.

Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане се явява допустимо, относимо и необходимо за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, като на ищеца следва да бъде допуснат един свидетел. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК при неустановяване на фактите от разпитания свидетел, съдът ще се произнесе по допускането и на втория свидетел.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба за насрещната страна да уточни за кой период претендира обезщетение за неимуществени вреди по иска за обезщетение за неимуществени вреди.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в горепосочената част.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен от получаване на настоящото определение да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата относно претърпените неимуществени вреди

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.04.2026г. от 11:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Съобщава на страните проекта си за доклад:

Производство е образувано по искова молба на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „..., срещу „.., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-4“, ул. „.., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

- установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М. И. Д. не дължи на „.. сумите по изпълнителен лист, издаден на 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС, които са, както следва: сумата от 18 072,40 лв., представляваща главница по Договор за кредит от 22.07.2008г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 15 098,36 лв. – лихви, както и сумата от 1 327,70 лв. – разноски по гражданско дело, които вземания са прехвърлени на „.. с договор за прехвърляне на вземания, поради изтекла погасителна давност;

-осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на „.. да заплати на М. И. Д. сумата от 1 278,23 евро с левова равностойност 2 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевен дискомфорт, притеснение, стрес, социална изолация, безсъние, вследствие на противоправно поведение на служители на ответното дружество, които осъществявали контакт с ищеца с призиви да погаси задълженията си по сключения с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит, респективно да сключат споразумение за погасяване на задълженията, след като 2 притезанията по изпълнителен лист, издаден на 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС били погасени поради изтекъл давностен срок.

Ищецът твърди, че на 22.07.2008г. сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, задълженията по който спрял да погасява редовно и своевременно през 2010г. Посочва, че по инициатива на кредитодателя на 28.02.2013г. били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС, по силата на които бил осъден да заплати на кредитната институция сумата от 18 072,40 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2013г. до окончателното погасяване, сумата от 60 лв. – такса, 1 706,74 лв. – договорна лихва за периода от м.07.2012г. до 21.02.2013г., сумата от 417,65 лв. – наказателна лихва за периода от м.11.2012г. до 21.02.2013д., както и сумата от 1057,70 лв. – разноски по гражданското дело. Въз основа на така издадения изпълнителен титул и за удовлетворяване паричното притезание на взискателя било образувано изп. д. № 20138610401340 по описа на ЧСИ Д.

Вълчев. Поддържа, че последното изпълнително действие по делото датирало от 17.12.2013г., като през 2018г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист, са погасени през 2018г. поради изтекла погасителна давност.

Навежда твърдения, че от 2024г. служители на „.. се свързали с ищеца, представяйки ответника за кредитор по въпросния изпълнителен лист и настоявайки задълженията по договора за кредит да бъдат погасени, респективно да се сключи споразумение за погасяване. Описва, че вследствие на тези противоправни обаждания и писма, с които се претендират процесните суми, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевен дискомфорт, стрес, притеснение и социална изолираност, чувство за малоценност. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че по силата на договор за цесия от 19.03.2020г. е придобил вземанията, произтичащи от сключения с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит. Признава установителния иск с доводи, че правото на принудително изпълнение на процесните притезания е погасено по давност.

Оспорва исковата претенция за обезвреда на неимуществените вреди с аргументи, че липсва противоправно поведение от страна на неговите служители, както и причинно-следствена връзка между тяхното поведение и твърдените вредоносни последици. Поддържа, че дейностите по извънсъдебно уреждане на отношенията с длъжници, неизпълняващи свои кредитни задължения, в това число и досежно вземания, погасени поради изтекъл давностен срок, са допустими и законосъобразни. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждането на делото. В условията на евентуалност възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение с доводи, че е прекомерен.

По иска с правно основание чл. 439 ГПК

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже новонастъпили факти и обстоятелства, след издаване на основанието, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и въз основа на който е образувано горепосоченото изпълнително дело – а именно изтеклата погасителна давност, от кога тече давността и периода за който е текла.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже съществуването на задължението, респективно настъпването на факти, обуславящи спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, т.3 и т.4 от ГПК следните факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване: че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени на 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС, М. И. Д. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 18 072,40 лв. – главница, ведно със 3 законната лихва, считано от 22.02.2013г. до окончателното погасяване, сумата от 60 лв. – такса, 1 706,74 лв. – договорна лихва за периода от м.07.2012г. до 21.02.2013г., сумата от 417,65 лв. – наказателна лихва за периода от м.11.2012г. до 21.02.2013д., както и сумата от 1057,70 лв. – разноски по гражданското дело; че въз основа на така издадения изпълнителен титул е образувано изп.д. № № 20138610401340 по описа на ЧСИ Д. Вълчев, че в хода на производството – след 17.12.2013г. не са извършвани изпълнителни действия, че изпълнителното дело е прекратено през 2018г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от противоправно действие на служители на ответното дружество (деяние, вреди – неимуществени, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на прекия причинител на вредите.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация към СГС.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.