Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 09.05.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 252/2023
Вид
Решение № 172
Подписан
09.05.2023
В сила
09.05.2023
Състав
МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр.Велинград, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20235210100252 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния кодекс /СК/ за развод по взаимно съгласие, подадена от Т. С. Б. и К. С. Б., с искане съдът да прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това и да утвърди постигнатото от тях споразумение. Посочват, че са сключили споразумение относно въпросите по чл. 51 от СК. В молбата и споразумението твърдят, че нямат непълнолетни деца от брака си.

В съдебно заседание всеки от двамата молители се явява лично. Заявяват изрично волята си да прекратят брака помежду си при сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие, като посочват, че са наясно с последиците от утвърждаване на представеното споразумение по чл. 51 от СК, което са подписали лично и доброволно.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:

От представеното Удостоверение за граждански брак сер. ГБ-84 № 036150 от 24.04.1987г., издадено от общ. Сърница въз основа на Акт за граждански брак № 5 от 24.04.1987г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на 24.04.1987г., като преди брака съпругата е била с фамилно име К., а след брака е приела да носи фамилното име Б..

Представено е споразумение от 13.03.2023г., с което молителите са уредили въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжка помежду си, фамилното име, както и други имуществени последици на прекратяването на брака им, като предвид липсата на непълнолетни деца - споразумението им по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото 1 от закона съдържание.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената молба с правно основание чл. 50 от СК е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Към нея е приложено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Налице е сериозно и непоколебимо съгласие между молителите за прекратяване на брака им. Решението им в тази насока е категорично установено в представеното писмено споразумение и потвърдено лично в съдебно заседание. Мотивите за развода са ирелевантни, доколкото съгласно чл. 50, ал. 1 СК съдът не следва да ги издирва. С оглед на това, съдът намира, че бракът на молителите съществува само формално и запазването му не е в интерес нито на страните, нито на обществото, поради което следва да се постанови решение, с което да се допусне прекратяването му. Постигнатото от двамата съпрузи споразумение е пълно и урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените съображения то следва да бъде утвърдено изцяло.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която се явява предварително платена, ведно с тази за завеждане на исковата молба – по чл. 6, т.1 от Тарифата - предвид представената от молителят Б. още с входиране на молбата разписка за внесени 70 лв. като държавни такси по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 24.04.1987г. в град гр.

Сърница граждански брак между Т. С. Б. с ЕГН ********** и Д.С. К. с ЕГН: **********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:

1. Относно местоживеенето на децата – молителите нямат деца под 18 години.

2. Относно упражняването на родителските права – молителите нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си.

3. Относно дължимата издръжка между съпрузите – молителите се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка помежду си.

4. Относно ползването на семейното жилище – молителите заявяват, че нямат 2 семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на Семейния кодекс.

5. Относно фамилното име – след развода съпругата Д.С. Б. ще запази фамилното си име от брака - Б..

6. Други отношения:

6.1 Т. С. Б. има регистрирани следните юридически дружества: ТСБ-95“ ЕООД, с ЕИК 204761268, седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Граф Игнатиев“ № 20, и „ТСБ-95Т“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, Стопански двор № 1, към които дружества К. С. Б. заявява, че няма участие в тях и не претендира никакви претенции относно търговските дружества.

6.2 К. С. Б. има регистрирани следните юридически дружества: „ЕКо ГРУП 66“ ЕООД с ЕИК 204761738, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Авксентий Вележки“ № 42, и „ЕДЕЛВАЙС 66“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 16, към които дружества Т. С. Б. заявява, че няма участие в тях и не претендира никакви претенции относно търговските дружества.

7. Страните се споразумяват, че ако някой от тях има открита фирма, като едноличен търговец по време на брака, или дялове или акции в капитала на търговски дружества, то или те да останат в изключителен дял и собственост на титуляря й, който я е регистрирал като едноличен търговец, или който участва като съдружник, едноличен собственик на капитала или акционер. В негов дял ще остане и имуществото, ако има такова, като всяка от страните изразява съгласие, че няма и няма да има и в бъдеще никакви претенции към тези права, вземания и имущества.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3