Решение № 129 от 10.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от С. Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300503339 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против решение № 4342 от 05.11.2024 г., постановено по гр.дело № 16685/2023 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр. състав, с което е осъдено дружеството да заплати на „Алмин“ ЕООД, на основание чл.

55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, сумата от 370 лева, представляваща получена без правно основание за услуга за трансформиране на доставената ел. енергия от средно напрежение в ниско напрежение, която услуга, макар и начислена, не е реално предоставена от ответното дружество за обект на ищеца, изискващ ниско напрежение, намиращ се в с. Ц., с ИТН ***, клиентски № ****, за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., както и да заплати на „Алмин“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 750 лева, представляваща разноски за производството.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, нарушение на материалните правила, 1 като се твърди, че мотивите на съда са противоречиви. Съдът не е обсъдил възраженията на страната по съществото на спора. Налице е годно правно основание за получаване на процесната сума, която е заплатена на основание сключения между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД договор за продажба на електрическа енергия от 01.10.2020 г. за горецитирания обект, както и търговските условия към него. Процесната сума не е останала в патримониума на ответника и същият не се е обогатил с нея. Иска се атакуваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендират се разноски съобразно представения списък на разноските. В случай, че се намери обжалваното решение за правилно, се прави възражение против размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като се иска същото да бъде редуцирано под минималния размер.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди. Посочва се, че между страните вече е налице влязло в сила решение за абсолютно същия казус, но за друг период, като се посочват два съдебни акта на ПдРС, потвърдени от ПдОС. Въззивникът не разполага с право да начислява цена за пренос ниско напрежение, тъй като не разполага с трансформатор, който да трансформира енергията от такава в средно напрежение на такава с ниско напрежение. Не разполага и с мрежа ниско напрежение, с която да доставя енергията до имота на въззиваемото дружество, т.е. фактурира и получава заплащане за услуга, която не доставя и никога не е доставял на дружеството. Излагат се и съображения във връзка с разноските, като се акцентира, че следва да бъдат присъдени на страната разноски в пълен размер.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на 2 правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на съдебния акт.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, в която се твърди, че ищецът е клиент на ответното дружество в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия за обект, находящ се в село Ц.. Ищцовото дружество е собственик на трафопост, който трансформирал ел. енергия от средно напрежение 20 кV в ниско напрежение 0,4 кV, което се използва за производствени обекти. По преценка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД уредът за измерване на електрическа енергия бил разположен вътре в имота на ищеца, а не е на границата на собствеността съобразно изискването на чл. 120 от Закона за енергетиката.

Ежемесечните си сметки ищецът получавал по цена ниско напрежение, а не по цена на доставената ел. енергия средно напрежение. По този начин се нарушавала разпоредбата на чл. 120 ЗЕ и Наредба № 6, съгласно които отчитането се извършва с уреди на оператора на мрежата на границата на собствеността на имота на крайния клиент, а не както е при ищеца – при излизане на ел. енергията от трансформатора. Присъединяването на притежавания от ищеца обект било на ниво средно напрежение, поради което операторът на разпределителната мрежа не осъществявал услугата пренос на енергия през мрежа ниско напрежение. Средството за измерване било погрешно разположено вътре в имота, а не на границата на собственост на съоръженията му, която се явява външен стълб на 160 м извън имота, където следвало да се разположи СТИ още през 1999 г. Изтъква, че в процесния период заплаща цена за пренос през мрежа ниско напрежение вместо средно напрежение. Твърди, че е налице надвзета сума от ответника и че същата следва да бъде възстановена като платена без наличие на основание. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 3 страна на ответника, който оспорва предявения иск. Не оспорва факта, че ищцовото дружество е клиент на ответника. Поддържа обаче, че не е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция, доколкото обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Предвид това счита, че по иска следва да отговаря операторът на разпределителната мрежа, а не търговецът на електрическа енергия. Поддържа се, че преценката къде да се разположи средството за измерване е на оператора на разпределителната мрежа и в тази връзка ответното дружество не би могло да отговаря за неправилното поставяне. Изтъква се, че всички суми по процесните фактури са платени на годно основание – сключеният между страните договор за продажба на ел. енергия, както и търговските условия, приложими към него. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието следното:

По делото не се спори, че ищецът „Алмин“ ЕООД е собственик на мачтов трафопост 20 kV, находящ се в стопанисвания от него обект в село Ц., който обект е присъединен към електропреносната мрежа през 1999 г.

Видно е от приетите по делото писмени доказателства – разрешение за строеж №1/ 03.01.1999 г., становище на главен архитект от 15.07.1999 г. и разрешение за ползване № Д-543/ 29.07.1999 г., че към момента на присъединяване към електропреносната мрежа обектът е отговарял на законоустановените изисквания.

От приетия по делото индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 01.10.2020 г., сключен между „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Алмин“ ЕООД (л. 35) се установява, че между страните са налице облигационни правоотношения по повод продажба на ел. енергия за обект с ИТН ***, находящ се в село Ц..

Страните не спорят, че процесната сума е заплатена на ответника по издадени от него фактури за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. С протоколно определение от 18.04.2024 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ответното дружество са заплатени сумите по описаните в табличен вид в исковата молба фактури, а именно: 28,88 лв. без ДДС (34,66 лв. с ДДС) по фактура № 1800473056; 22,21 лв. без ДДС (26,66 лв. с ДДС) по фактура № **********; 32,39 лв. без ДДС (38,86 лв. с ДДС) по фактура №1800622523; 31,09 лв. без ДДС (37,30 лв. с ДДС) по фактура №180074356; 17,22 лв. без ДДС (20,67 лв. с ДДС) по фактура №**********; 16,68 лв. без ДДС (20,01 лв. с ДДС) по фактура №1800968431;

19,38 лв. без ДДС (23,26 лв. с ДДС) по фактура №1801077695; 20,00 лв. без ДДС (23,99 лв. с ДДС) по фактура №1801125289; 16,94 лв. без ДДС (20,33 лв. с ДДС) по фактура №1801174831; 26,51 лв. без ДДС (31,81 лв. с ДДС) по фактура №1801239256; 34,12 лв. без ДДС (40,94 лв. с ДДС) по фактура №1801296674; 43,55 лв. без ДДС (52,26 лв. с ДДС) по фактура №1801352703.

4

От приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Л. К. се изяснява, че при извършено посещение на процесния обект – мачтов трафопост 20 kV (0,4 kV с мощност 400 kVА), намиращ се в с. Ц., общ.

М***, е направил оглед на присъединителните съоръжения към въздушна линия „***“ и начина на присъединяването им към електроразпределителната мрежа. Обектът на ищеца в село Ц. е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на ниво на напрежение 20kV. Отразено е, че присъединяването на мачтовия трафопост 0,4 kV към желязорешетъчен стълб № 56 от въздушна линия 20 „*** е извършено посредством трипроводна въздушна линия 20 kV, съдържаща две междустълбия с проводници от типа АС- 50 кв.мм (алуминиеви, многожични). Посочено е, че границата на собственост на присъединителните съоръжения на ищеца „Алмин“ ЕООД и съоръженията на „Електроразпределение Юг“ ЕАД се намира там, където посредством клеми са присъединени фазовите проводници на присъединителното отклонение на ищцовото дружество към фазовите проводници на въздушна линия 20 kV „***“ при стълб № 56- собствени на електроразпределителното дружество.

Експертът е установил, че точката на присъединяване на обекта съвпада с границата на собственост между присъединителните съоръжения на ищеца „Алмин“ ЕООД и съоръженията на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. От разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание от 20.06.2024 г., се изяснява, че няма трансформация на напрежение на постъпващата от разпределителната мрежа енергия към присъединителните съоръжения на клиента. Трансформацията е при самия клиент. Обектът на ищеца „Алмин“ ЕООД в с. Ц. е присъединен на ниво на напрежение 20 kV, тоест на ниво средно напрежение и, за да може да се ползва за производствени нужди, напрежението трябва да се редуцира. Посочва, че в случая „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не е редуцирало напрежението за процесния период, като тази редукция и към датата на осъщественото от вещото лице посещение на място (05.06.2024 г.) се осъществява от ищеца, а не от ответника.

По делото е прието и заключение на ССчЕ, изготвено от вещо лице Д. С.. За процесния период от м. януари 2021 г. до м. декември 2021 г. ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е начислил по фактури на ищеца „Алмин“ ЕООД сума в общ размер от 417,26 лв. без ДДС (500,71 лв. с вкл. ДДС) за предоставена услуга пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение. Отразено е, че изчислената стойност на услугата пренос през електроразпределителната мрежа по действащите цени за мрежа средно напрежение, съгласно действащите през процесните периоди решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, на база отчетено количество електрическа енергия, възлиза на сума в размер от 108,29 лв. без ДДС и 129,95 лв. с вкл. ДДС. Експертът е посочил, разликата в цената на двата вида пренос между мрежите за средно и ниско напрежение по всяка от издадените от ответника фактури, като разликата в цената на двата вида пренос между 5 мрежите за средно и ниско напрежение за процесния период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. е в общ размер от 308,97 лв. без ДДС и 370,76 лв. с вкл. ДДС.