Определение № 2881 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2881 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605653 по описа за 2025 година

Производство е по реда на глава XXII НПК

Образувано е чрез постъпила частна жалба от Н. В. Л., ЕГН: **********, подадена чрез повереника й адв. проф. д-р Г.Ц. от САК срещу Разпореждане № 9409/ 29.07.2025 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК, постановено по н.ч.х.д № 10393/2025 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав.

С депозираната жалба, жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и постановен в нарушение на материалните и процесуални норми. Излага становище за неправилно тълкуване на чл. 218в, т.2 НК и че преклузията, заложена в чл. 81, ал.3 НПК не била настъпила, както и че не й е била дадена възможност да внесе държавна такса, поради което неправилно районния съдия е прекратил производството. Твърди, че и е нарушено правото да се защити от измамните действия на Г.Р.Д.. Моли за отмяна на Разпореждането и връщане на делото за СРС за ново разглеждане.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното разпореждане, прие следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с тъжба Н. В. Л., ЕГН: **********, подадена чрез повереника й адв. проф. д-р Г.Ц. от САК срещу Г.Р.Д., с която е било отправено искане последната да бъде призната за виновна и наказана за престъпление по чл. 209, ал.1 НК.

След извършена проверка на тъжбата, съдията докладчик на образуваното н.ч.х.д № 10393/2025 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав, установил, че тъжбата е процесуално недопустима, тъй като са описани факти, сочещи престъпление от общ характер – чл. 209, ал.1 НК, което не се преследва по тъжба на пострадалия, а по общия ред. На следващо място срокът за подаване на тъжбата, посочен в чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен и същият бил просрочен. Не на последно място, не е била 1 внесена държавна такса за разглеждане на тъжбата, но този пропуск макар и да може да бъде отстранен, то би бил безпредметен, с оглед на факта, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е изтекъл. С оглед на така установеното съдията докладчик от СРС е прекратил производството на основание чл. 250, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.5, т.2 НПК Именно това Разпореждане е обект на настоящото въззивно наказателно производство.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК, съгласно действащия чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК е разделил съдебните актове определения и разпореждания, които могат да бъдат атакувани пред по-горната съдебна инстанция, в три отделни групи. В чл.341, ал.1 НПК или т.нар. първа група са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; втора група са регламентираните в чл.341, ал.2 НПК и в нея са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група, обособени в чл. 341, ал.3 НПК са визирани всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В случая, Разпореждането на първоинстанционния съд, с което е прекратено производство е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване по реда на глава двадесет и втора, съгласно чл. 250, ал.4, изр.2 НПК, т.е попада в обхвата на чл.341, ал.2 НПК.

В производствата от частен характер функцията на тъжбата е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. В тези производства съдията докладчик е оправомощен да извърши преценка дали описаното в тъжбата отговаря на условията, регламентирани в чл. 81 НПК, а ако приеме противното, има задължението, по чл. 250, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК, да прекрати наказателното производство. От това следва, че в правомощието на съдията докладчик по дела, образувани по тъжба, се включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали то е такова, което се преследва именно по този процесуален ред - по инициатива на пострадалия.

В настоящия случай, при извършен преглед на подадената тъжба се установява, че са изложени факти, сочещи извършването на престъпление от общ характер, който се преследва по общия ред – чрез участието на държавното обвинение, а не от частен, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил производството. Наведените доводи в частната жалба, че е налице основанията за възбуждане на наказателно преследване от частен характер, не могат да бъдат споделени от настоящия въззивен състав. Видно от 2 данните по делото между частния тъжител – Н. Л. и Г.Д. не съществува никаква връзка, която да попада в хипотезата на чл. 218в, т.2 НК. Съгласно цитираната правна норма наказателното преследване би могло да се възбуди по тъжба на пострадалия в следните случаи - за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, а пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или родН. по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния. Ето защо, въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния съд е правилен за това, че описаните действия не попадат в хипотезата на чл.218в, т.2 НК.

На следващото място, при внимателен прочит на тъжбата въззивният съд намира, че и второто условие на закона не е спазено, както е отбелязал и първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на депозираната тъжба. Последната не е подадена в 6 месечния срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Видно от данните по делото, въвеждането в заблуждение е започнало още в началото на месец януари 2023 г., докато причиняването на вредата на пострадалото лице е настъпило на 27.07.2023 г., когато частната тъжителка е узнала, а тъжбата е подадена на 15.07.2025 г. – т.е настъпила е преклузията, заложена в чл. 81, ал.3 НПК.

И не на последно място, въззивният съд напълно се солидаризира с направения извод от районния съд, че пропускът за внасянето на държавната такса макар и да може да бъде отстранен, би бил безпредметен, защото е изтекъл срокът, заложен в чл. 81, ал.3 НПК.

В тази връзка съставът на СГС счита за неоснователни наведените възражения в частна жалба, че постановеното разпореждане от първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство е неправилно, поставено при нарушение на материалните и процесуални норми.

Поради изложеното атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде потвърден като правилен, а частната жалба оставена без уважение.

Така мотивиран Софийският градски съд, Наказателно отделение, IV-ти въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9409/ 29.07.2025 г.. по НЧХД № 10393/2025 г., по описа на СРС, НО, 122-ри състав като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4