Решение № 397 от 14.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20235300900427 по описа за 2023 година

М. М. А., с адрес: гр. П., ул. „М.“ № * вх.*, ет.* ап.*, чрез А. д. "Б. и П.", Булстат: ***, седалище и адрес на управление: гр.П. *, ул.Т. Х.” № *, твърди че е съдружник в „Т. -*. О., ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “***” № *. Твърди също, че на 18.07.2023 г. е проведено общо събрание на съдружниците в дружеството, на което са взети следните решения:

1/ На основание чл. 134 от ТЗ да бъдат направени допълнителни парични вноски от съдружниците за срок от пет години, за целите, посочени в решението, както следва: съдружникът М. К. Г. – в размер на 430 000 евро; И.

Г. С. – в размер на 100 000 евро, С. Д. К. – в размер на 200 000 евро и съдружника М. М. А. – в размер на 270 000 евро.

2/ Изслушване обяснения на съдружника М. А.

3/ Изключване на съдружника М. М. А. от дружеството, на основание чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, поради неизпълнение на задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и за извършени действия против интересите на дружеството.

4/ След изключване на съдружника М. М. А., притежаваните от него дружествени дялове да се поемат, както следва: от С. Д. К. – 17 дяла и от И. Г.

С. – 10 дяла.

Твърди, че така взетите решения са незаконосъобразни, тъй като:

1. Процедурата по свикването на общото събрание е опорочена - поканата за провеждане на ОСС е връчена на съдружника М. Г., но същия вече е продал дружествените си дялове, един път на трети лица Г. С. и Д. и Д. К., и втори път на съдружниците С. и К., поради което М. Г. не е притежател на част от 1 капитала на дружеството Т. *. Счита, че дори да е все още вписан в ТР като съдружник, след като същия не е притежател на дружествен дял, то и няма правото на глас в ОСС и участие в работата и обсъжданията на ОСС.

2. Твърди, че реда, кворума и основанието/мотивите за вземане на решенията и самите решения противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и Търговския закон, поради което същите като незаконосъобразни следва да бъдат отменени. Конкретно в тази насока твърди, че всички взети решения са незаконосъобразни поради липса на кворум за вземане на решенията.

Твърди, че съдружникът М. Г. няма право да гласува защото вече не е притежател на дружествените дялове и като такъв няма право да присъства на ИОСС и да упражнява право на глас като съдружник.

Твърди, че решението по т.З за гласуване внасяне от съдружниците на Допълнителни парични вноски е незаконосъобразно:

- поради липса на кворум - чл. 137 ал.З от ТЗ изисква решенията за допълнителни парични вноски да се вземат с кворум от 3/4 и тази разпоредба е императивна, а в случая съдружника М. Г. няма право да участва, а той притежава 43% от капитала.

- второто основание е, че мотивите за това решение не отговарят на предпоставките на чл. 134 от ТЗ, а именно: за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок, но в случая няма и не се и твърдят никакви загуби (дружеството никога не е имало дейност) или да има временна необходимост от парични средства. - На трето място, липсват каквито и да е реквизити на това решение още в поканата, т.е. няма нито предлагана суми, нито срок за внасянето и, нито дължима лихва, нито срок за връщането й, каквито реквизити счита за абсолютно задължителни при разглеждането на такава точка от дневния ред и и вземане на решение.

3. Твърди че решението по т.4 за изключване на съдружника М. А. е незаконосъобразно по следните съображения:

- тъй като едновременно се изпраща предупреждение за изключване и покана за изключване, без надлежно предупреждение за изключване и даден подходящ срок за отстраняване на твърдените за извършени от съдружника конкретни нарушения.

- тъй като не са извършени посочените нарушения на дружествения договор и ТЗ. Счита същите за максимално неясни, общи и без всякаква конкретика, което прави и невъзможно даване на обяснения или отстраняване на същите в някакъв разумен срок.

В петитума на исковата молба се претендира на основание изложеното, да се постанови съдебно решение, с което се отмени като незаконосъобразно решението на общото събрание на съдружниците, с което е изключен като съдружник ищеца М. А..

Ответното дружество „Т. - *“ О., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., бул. „Ш. с.” № *, представлявано от управителя И. Г. С., първоначално 2 оспорва предявения иск. Твърди че съдружникът М. М. А. действа против интересите на дружеството и не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване на дейността му. С изрична молба до съда впоследствие признава иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представена молба, с нотариална заверка на подписа на управителя на ответното дружество „Т. - *“ О. - И. Г. С., с която същият заявява, че признава предявения против дружеството иск по настоящото дело.

Постъпило е и искане от ищеца, съдът да се произнесе с решение съобразно признанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК, „Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието“.

Съгласно ал.2 „В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Ал.3 Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;

2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.“ Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.

В петитума на исковата молба е направено искане съдът да отмени като незаконосъобразно цитираното решение на ОСС на ответното дружество, в частта му, с която е изключен съдружника М. М. А.. Направеното признание на иска означава, че се признава, че в тази си част решението на ОСС е незаконосъобразно. Така признатото не противоречи на закона или добрите нрави и същевременно не представлява право /или факт/, с който ответника да не може да се разпорежда или признава. Ето защо, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал.3 от ГПК, съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

В този случай, решението не е необходимо да се мотивира като е достатъчно в мотивите да се посочи, че то се постановява при признание на иска.

Ето защо, предвид направено от ответното дружество признание на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение на общото събрание на съдружниците на „Т. - *“ О., ЕИК ***, седалище и адрес на управление - гр.П., бул. „Ш. с.” № *, проведено на 18.07.2023 г., с което е изключен като съдружник М. М. А., с адрес: гр. П., ул. „М.“ № * вх.*, ет.* ап.*, представляван от А. д. "Б. и П.", Булстат: ****, седалище и адрес на управление: гр.П. *, ул.Т.

Х.” № *.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4