Протокол № 1490 от 20.12.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1490 гр. П***, 17.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220103990 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Молителката В. Д. М., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв. Кирилка Андреева с пълномощно от днес.

Ответникът АС. М. С., редовно призован, не се явява Представлява се от адв. В.И., надлежно упълномощена по делото.

АДВ.АНДРЕЕВА – Да се даде ход на делото.

АДВ.И. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от В.

Д. М. против АС. М. С., с когото твърди да са живели на семейни начала в продължение на повече от половин година. В молбата са изложени твърдения, че на 13.11.2021 г. ответникът е осъществил спрямо молителката физическо насилие, изразяващо се в многократно нанасяне на побой с шамари, юмруци и ритници, скубене, душене и ритане, както и психическо насилие, изразяващо се в отправяне на обиди спрямо молителката. Молителката счита, че поведението на ответника представлява домашно насилие и се страхува, че може да се повтори, поради което моли да бъдат взети мерките за защита по чл. 5, т. 1, 3 и 5 от ЗЗДН. Представя писмени доказателства, които са приети по делото с Определение № 2313 от 19.11.2021 г.

По делото е издадена заповед за незабавна защита № 29 от 19.11.2021 г.

1

Ответникът чрез пълномощника си адвокат И. намира молбата за защита за недопустима и неоснователна. Оспорва да е живял на семейни начала с молителката. Твърди, че е семеен и винаги е живял със съпругата и детето си. Поради това счита, че не е сред кръга от лицата, посочени в чл. 3 от ЗЗДН, срещу които може да се търси защита от домашно насилие. Поради това намира производството по делото за недопустимо и моли да бъде прекратено. По същество оспорва извършването на описаното в молбата за защита домашно насилие. Твърди, че молителката е предизвикала скандала, като е започнала да го дере и да го рита в слабините. Счита, че ако беше истина описаното от нея, то поведението й е нелогично, още повече, че след случилото се е продължила да контактува с него до датата на подаване на молбата за защита. Моли за присъждане на разноските по делото. Формулира доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с Определение № 2450 от 06.12.2021 г.

Предмет на делото е молба за защита от домашно насилие, извършено от лице, за което се твърди да се е намирало с пострадалия във фактическо съпружеско съжителство, която е с правно основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.

Допустимостта на молбата за защита от домашно насилие изисква да е подадена срещу лице, с което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство, а основателността й – ответникът да е извършил описаното от молителката домашно насилие.

В тежест на молителката е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че се е намирала във фактическо съпружеско съжителство с ответника и осъществяването на твърдения акт на домашно насилие от негова страна.

В тежест на ответника е да ангажира доказателства за твърдените от него факти, както и такива, които оборват доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Не са налице факти и обстоятелства, които не подлежат на доказване.

АДВ.АНДРЕЕВА – Поддържам молбата за защита. По отношение на фактите, изложени в нея, нямам какво да допълня. Нямаме възражение по доклада по делото. Във връзка с разпределената доказателствена тежест водим и молим и да допуснете до разпит в днешното съдебно заседание един свидетел – Ю*** М*** Й***, която ще доказва съжителството между страните и извършеното спрямо доверителката ми домашно насилие на посочената в молбата дата.

АДВ.И. – Уважаема госпожо председател, поддържам изцяло отговора, който сме депозирали пред Вас, с който оспорваме искането за издаване на заповед за защита и издадената заповед. Водим допуснатия ни свидетел.

Съдът намира искането на пълномощника на молителката за събиране на гласни доказателства за основателно, поради което 2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит един свидетел на молителката при режим на довеждане.

ПРИСТЪПИ

СЕ

КЪМ

РАЗПИТ

НА

СВИДЕТЕЛЯ

НА

МОЛИТЕЛКАТА.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Ю*** М*** Й*** – 54 г., българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, леля на молителката.

Предупреден за нак.отг. по чл.290 от НК.

Обеща да каже истината.

СВ.Ю*** М*** Й*** – Може би от 7-8 месеца разбрах, че племенницата ми има връзка с едно момче, което видях доста по-късно във връзка с неприятен инцидент през лятото. Двамата започнаха да съжителстват заедно, доколкото аз знам поне 4-5 дни седмично той беше при нея в квартирата. Разбрах, че й е дал годежен пръстен пак при този неприятен инцидент през лятото. Когато аз разбрах, че В*** има връзка с този мъж, тя живееше в една квартира сама. След това според плановете им да заживеят заедно В*** си намери друга квартира, в която да живеят заедно. Двете квартири бяха близо една до друга и се намират до жилището, в което аз и синът ми живеем в П***. Затова се виждаме често. Питала съм я кой плаща наема на квартирата, защото знам какво й е възнаграждението и какви са й разходите. Тя ми е казвала, че са си поделяли разходите за наем и за храна. Аз разговарях с нея и й казах, че този мъж не е подходящ за нея и ако продължи да живее с него, аз не желая да поддържам отношения с нея, но ако един ден, когато реши, че аз съм била права, може да дойде вкъщи и да поговорим.

През лятото няколко дни подред й звънях по телефона, 2 или 3 дни бяха, но тя не ми вдигаше. Една вечер аз се прибрах от работа и в следващия момент тя звънна на вратата. Въпросната вечер беше август месец. Когато я видях, бях изненадана, защото беше без чанта и без телефон. Влезе и ми каза, че той й е взел телефона. Каза ми, че я е бил и й е взел телефона, за да не се обажда на никой. Тогава го видях съвсем от близо А***. Преди това го бях виждала отдалече. Аз и мъжът, с когото живея, първо помислихме да се обадим на полицията, но не знаехме каква е ситуацията. Решихме да отидем до квартирата й, за да проверим какво се случва. Той беше пред блока в джипа си. Почуках на стъклото на колата и го помолих да ми даде телефона на В***. Той ми каза, че ще го върне, но само лично на В***. Той слезе от колата. Аз го попитах защо В*** е в това състояние. Той ми каза: „Няма нищо, всичко минава, аз бях ядосан“. Обясни ми, че е било сцена на ревност, защото тя получавала покани от непознати мъже и въпреки че тя не ги приема, той си мислил, че тя има връзки с други мъже.

След това може би е било в края на септември или октомври, исках да й звънна да я чуя по телефона. Цял ден не ми вдигна. Вечерта се чухме и ми 3 каза, че са се прибирали от Т*** и затова телефонът й е бил изключен.

През месец ноември, беше понеделник, се прибрахме от погребението на майка ми към 18-18.30 ч, вечеряхме вкъщи и моят син закара В*** до квартирата й. Друг път като се прибере й звъним, но тази вечер не й звъннахме повторно. На следващия ден В*** ми звънна и поиска да говорим.

Попитах я дали е добре, дали й трябват пари. Тя каза: „Не“. Написах й във фейсбук, че се притеснявам за нея, но тя ми отговори да не пиша, че когато се видим ще говорим. Веднага след работа отидох да я взема от квартирата й.

Видимо беше много разстроена и каза, че ще говорим, когато се качим в къщи. Качихме се горе и в следващия момент видях синините по лицето и ръцете й. Започнах да задавам въпроси пак ли е от този въпросен мъж всичко.

Накарах я да се съблече в хола и гледката беше страшна. Насинени крака, черно кърваво с рани. Тя нямаше здраво място по себе си. Тя трепереше, защото той продължаваше да й пише. Тя продължаваше да поддържа комуникация с него, защото той трябваше да знае във всеки един момент къде е. Ние настояхме тя да го блокира отвсякъде. През това време синът ми получаваше съобщения по месинджър от него. Той питаше: „Къде е В***, какво се случва“. Тя започна да разказва, че след като се прибрала, той е отишъл в жилището и е започнал побоят. Свестявал я с вода. След това тя е искала да отиде да си купи лекарства. Той я извел от жилището против волята й, качил я в колата и я закарал в П***, където продължава боя 12 часа. Тя е викала, пищяла, опитвала се е да избяга, то той е заключвал вратата. По пътя са спирали на аптека. Дамата, която е била на смяна, е видяла в какво състояние е била В*** – с отекъл нос и посинена, но тя не е успяла да помоли за помощ, защото той е бил нея. От жилището в П*** след като приключва побоят, той я е прибирал в П***, доколкото знам е било след 10 ч. сутринта.

На сутринта съседка, живееща на горен етаж, слязла и почукала на вратата на апартамента, като е казала, че преди месец е имало там купон и са чували всичко. Защо не са чули вечерта какво се е случило.

На следващия ден взехме мерки да разберем какъв е редът и какво да направим, за го спрем. Първото ни действие беше да се обърнем към съдебна медицина, за да бъде издадено свидетелство. След това се обърнахме към фондация за домашно насилие в П***, за да й бъде издадена заповед, за да бъде тя защитена от него.

В началото тя не е знаела, че той има жена и дете. След като е разбрала, е решила да прекъсне отношенията си с него. Аз също бях против трето лице да се намесва в отношенията между двама души. Оттам започва всичко. Имам предвид насилието, което е претърпяла, защото считам, че е имало насилие и преди това. Просто не ни е казвала и не е била в това състояние, в което я видях. Не знам дали той има законен брак с момичето, с което живее. Когато В*** е била вкъщи, той постоянно й пишеше. Тя е седяла до 22-23 ч. в нас.

Оставала е да спи у нас дори, а той постоянно й пишеше. Аз съм се питала не се притеснява от жената, с която живее.

4

Те наеха квартирата заедно. Когато наемаха жилището пред хазаина бяха двамата заедно. Той даваше на В*** голяма част от наема. Той пазаруваше. Не мога да кажа, че бюджетът им е бил общ като едно семейство.

Няма как да знам дали парите им са били общи. Живееха като семейство – той идва, готвят си заедно, обядват, вечерят и остава да спи 4-5 пъти седмично. В предната квартира оставаше между 2-3 пъти седмично. Във втората квартира реално той беше 4-5 дни седмично там. Ходила съм във всичките й квартири. Виждала съм там мъжки дрехи. Козметика съм виждала.

Била съм там, когато той е оставял чанти с покупки и алкохол, който тя не употребява. Имаше различен алкохол – уиски, вино, и на всеки шкаф шише с валериан. Когато аз или синът ми се появявахме в квартирата, той тръгваше.

Когато лятото го видях очи в очи на паркинга, при първия инцидент, той ми обеща, че ще приключи с това. Каза ми: „Аз съм направил план, ние да бъдем семейството“. Той пред нас падаше на колене, молеше и се разкайваше, че повече няма да я докосне. Аз така или иначе му нямах доверие. Обясних му, че не е редно да има жена и дете и в същото време да поддържа връзка и да прави категорични планове. Тя има годежен пръстен с камък. Златен пръстен. Виждала съм го – пръстен с камъче. За мене беше редно като родител да му обясня просто да я остави, тя да си гради живота, а той да се грижи за семейството си. Аз му казах, че никой от семейството й няма приеме тази връзка.

Той имаше ключ от квартирата и аз лично го помолих да й върне ключа, за да сме спокойни, че няма повече да я притеснява. Това не се случи.

Тя го наричаше „бебе”. В телефона й той беше записан с думата „любов”, но на турски. Никаква комуникация не е поддържала с него, след като бе жестоко пребита от него. Когато я взех от квартирата, докато тя обясняваше какво се е случило, й казах да спре да комуникира с него. Тя каза, че той ще разбере, че не си е вкъщи. След тази вечер тя повече не е комуникирала с него. Той пишеше на моя син. В*** никога не е желала да се види с него.