Определение № 767 от 18.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500159 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД против разпореждане №110 постановено по ч.гр.д.№3/2025 г. по описа на РС – Несебър , както и по частната жалба на същия жалбоподател – „Ти Би Ай Банк“ЕАД против Разпореждане №112/10.01.2025 г. постановено по същото дело.

С постановеното определение №339 от 04.02.2025 . окръжният съд е пропуснал в началото на акта си да отрази , че предмет на разглеждане по делото е и частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД и против разпореждане №112. Съдът по-нататък в акта си е разгледал именно тази жалба и се е произнесъл с диспозитива на решението по повод обжалваното разпореждане №112. Налице е пропуск по смисъла на чл.250 от ГПК в акта – непроизнасяне по частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД против разпореждане №110 въпреки , че е отразено , че предмет на обжалването е този акт на РС – Несебър.

Страната е депозирала молби по този пропуск на съда , които имат характера на молба за допълване на акта.

В случая производството е едностранно и не се налага връчване на препис от молбата на другата страна в производството за становище в изпълнение на процедурата по чл.250 ал.2 от ГПК.

В жалбата се посочва на първо място че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е насочено срещу солидарния длъжник М. М.. Изрично в т.14 – допълнителни изявления заявителят е посочил, че искането е насочено срещу А. М. в кчасетвото на наследник на починалия едноличен собственик на капитала М. М.. Покана за доброволно изпълнение на наследника е връчена по реда на чл.46 ал.2 от ГПК – чрез работодателя – община Несебър. В процесния случай банката е подала едно заявление по чл.417 от ГПК срещу двете солидарно задължени лица - кредитополучателя „Много 1 вкусно“ЕООД и наследника на солидарно задължения М. М. – А. М.. След смъртта на М. М. правата и задълженията му преминават в наследника му – А. М.. Придобиването на наследството в случая става с приемането на същото. В случая се сочи , че А. М. е получил покана за доброволно изпълнение в качеството си наследник на М. М.. Той не е оспорил факта на приемане на наследството и не е заявил че се отказва от наследството , поради което не е в тежест на Банката да установява това – страната се позовава на практика на ВКС – Решение №437/17.01.2012 по гр.д.№70/21 г. на ВКС , трето отд. С оглед на подборно изложените съображения в жалбата страната е претендирала да бъде отменено разпореждане №110 като вместо това бъде издаден изпълнителен лист срещу А. М. в качеството му на наследник на М. М. за съответните суми : 53 962 лв. – просрочена главница по Договора ;

240 лв. – разноски по връчване на покана за доброволно изпълнение;374.14 лв. – просрочена такса за управление; 1865.30 лв. – просрочена договорна лихва; 305.95 – наказателна лихва;

581.46 лв. – законна лихва за периода 26.04.2024 - 05.06.2024 г. ведно със законната лихва начиная от 02.01.2025 г. до изплащането на вземането както и сумата от 1 146.58 лв. – разноски – заплатена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и съдебните разноски по обжалването – такса по частната жалба от 15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С обжалваното разпореждане №110 районният съд е върнал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта против длъжника М. М. и е прекратил производството по ч.гр.д.№3/2025 г. на основание чл.130 от ГПК в тази част като недопустимо. Сезирана е Районна пракуратура за сведение и предприемане на съответните действия. Това съдът е постановил след като е констатирал от служебна справка , че едноличния собственик на капитала на „Много вкусно“ЕООД е починал. Поради това съдът е приел , че с оглед констатираната смърт производството против този длъжник е недопустимо като срещу несъществуващ правен субект като заявлението следва да бъде върнато на молителя. Установява се също така , че по партидата на „Много вкусно“ЕООД въпреки смъртта на починалия управител и едноличен собственик на капитала не е открито производство по ликвидация и поради това следва да се връчи на РП - Несебър препис от акта с оглед предприемане на действия по реда на чл.155 т.3 във вр. С чл.157 от Търговския закон.

Жалбата е допустима , разгледана по същество – неоснователна.

Жалбоподателят твърди , че счита депозираното от него заявление за насочено и срещу наследника на едноличния собственик на капитала и управител на търговското дружество М. М. – А. М.. Видно от заявлението обаче то е подадено срещу търговско дружество и починалия управител и едноличен собственик на капитала – точки 5 и 5а от заявлението.

Следователно изрично се установява , че волята на Банката – заявител е , че вземането й е насочено срещу именно – търговското дружество и управителя – едноличен собственик на капитала , по отношение на когото се установява че е починал. Поради това правилно и законосъобразно районният съд е върнал в тази част заявлението и е прекратил производството по делото. В случая заявлението е насочено срещу несъществуващ правен 2 субект. Попълнени са реквизити на заявлението , касаещи длъжниците като изрично е изписан починалия управител , а не неговия законен наследник. Неясно защо заявлението е оформено по този начин. В случай че волята на Банката е такава , за каквато се сочи в частната жалба – то изрично наследникът следва да е вписан на мястото на длъжника. В случая с изписването в т.14 на заявлението – допълнителна информация не може да се поправи ефекта от насочването на заявлението срещу починалия управител. Няма пречки страната да предяви заявлението си наново по надлежния ред.От друга страна обаче търговското дружество – длъжник както е отбелязано в разпореждане на съда с №112 няма законен представител и не може да приема изявления на трети лица, правоспособността и дееспособността са обективно ограничени като съгласно с оглед на данните са налице предпоставки за прекратяването на дружеството чрез Прокуратурата , тъй като дружеството повече от три месеца няма вписан управител. Разпореждане №110 от 10.01.2025 г. на РС – Несебър се явява правилно и законосъобразно , тъй като с оглед данните по делото – че управителя и едноличен собственик на капитала е починал , то заявлението насочено срещу него правилно е върнато на заявителя и производството по делото в тази част е прекратено. Правилен е извода , че заявлението е депозирано срещу несъществуващ правен субект - изрично в заявлението т.5а е вписано , че то е насочено срещу починалия М. М. , поради което сезираният по този начин съд е действал законосъобразно и тези действия следва да бъдат потвърдени като се потвърди Разпореждане №110 / 10.01.2025 г. Желанието на заявителя неговото искане по чл.417 от ГПК да бъде насочено срещу законовия наследник на починалия М. М. следва да бъде реализирано чрез ново заявление , надлежно оформено съобразно гореизложеното.

Мотивиран от горното и на основание чл.250 от ГПК , Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение №339/04.02.2025 г. , постановено по частно гр.д.№159/2025 г. като

ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №110 от 10.01.2025 г. на районен съд – Несебър по частно гр.д.№3 / 2025 г. по описа на НРС.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4