Решение № 873 от 21.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100501047 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от „ОТП Факторинг България„ ЕАД, ЕИК 202317122, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Свети Свети Кирил и Методий“ № 12 против решение № 569/14.03.2023г, постановено по гр.д.№4241/2022г на РС –Бургас, с което частично са отхвърлени претенциите на дружеството против Ж. Ч., М. Ч. и Н. Ч. за сумата над 1836,61лв и за периода от 14.04.2017г до 13.07.2017г.В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт.Оспорени са изводите на съда за нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като допълнителното споразумение към договора за кредит от 14.10.2010г, както и Общите условия към допълнителното споразумение от 14.10.2010г са подписани от кредитополучателя и наследодател на ответниците И. Ч., но погасителният план към същото споразумение не е подписан от него. Съдът е достигнал на база на това до извод, че няма погасителен план и допълнителното споразумение е недействително и не обвързва страните.

Въззивното дружество твърди, че погасителният план има примерен характер, като между страните има договорка след изтичане на гратисния период, кредитополучателят да се яви в банката, за да получи окончателен погасителен план, което не се е случило, тъй като той към този момент е починал.Не е съобразено, че нито чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, нито друга правна норма изисква погасителният план да е подписан от длъжника.За да спазено изискването на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК не е нужно да има разбивка на 1 главница, лихва и такси, нито е нужен отделен документ, съдържащ тази информация. Достатъчно е необходимата информация за вноските да може да се изведе и синтезира ясно от договора и общите условия по него. Понятието „погасителен план“ не е използвано и в Директива 2008/48/ЕО, то е използвано в смисъл, че на потребителя, при поискване, следва да му се предостави извлечение по всяко време под формата на погасителен план.

Изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделна погасителна вноска е въведено в чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК и касае хипотезата, в която потребителят погаси главницата по срочен договор за кредит и за него се поражда правото да получи нов погасителен план.В тази връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК, според която, когато се прилага чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, кредиторът предоставя при поискване и безвъзмездно във всеки момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Дори да се приеме, че липсва погасителен план, то това обстоятелство е без значение за действителността на допълнителното споразумение към договора за кредит.Направено е позоваване на чл.130,ал.1 ЗЗД относно задълженията с право на избор, като се сочи, че след като длъжникът не се е явил в банката да получи окончателния погасителен план, то това право да изготви такъв план е преминало у кредитора, който е предявил исковите си претенции спрямо наследниците на длъжника.

Представеният погасителен план е частен документ, който има обвързваща съда доказателствена сила относно авторството.Това задължава съда да приеме, че лицето, подписало документа е автор на направеното изявление.Това положение, според въззивното дружество, произтича от чл.180 ГПК, т.е. до доказване на противното лицето, което е подписало документа е негов автор.В случая ответниците не са поискали да се открие производство по оспорване на истинността на подписа, положен от длъжника върху погасителния план към допълнителното споразумение. Не са ангажирани от тях и доказателства за липса на подписан от кредитополучателя погасителен план.Съдът не е открил производство по чл.193 ГПК, не е разпределил доказателствената тежест и не се е произнесъл по въпроса за истинността на този документ.Оспорен е изводът на съда,че ответниците са трети лица по отношение на документа, тъй като те са наследници по закон на наследодателя, поради което са страната, която носи доказателствената тежест да установи, че документът не носи подписа на техния наследодател.

Неправилно е приел съда, че е сезиран с иск само за главницата, тъй като видно от петитума на исковата молба и подробно изложеното в обстоятелствената част, исковата претенция е за осъждане на всеки от ответниците да заплати припадащата се част от дължимите вноски в общ размер на 11016,27лв, с падежи от 14.04.2017г до 14.10.2018г.Дори да е било налице противоречие между обстоятелствената част и петитума, е следвало съдът да укаже на ищеца да ги отстрани, като даде срок за това.

Оспорен е изводът на съда, че вноските с падежи м.април, май и юни 2017г са погасени по давност.Съдът не е съобразил, че давността не тече от 2 падежа на съответната вноска, а от изискуемостта на вземането-крайния падеж по договора. Цитира практика на ВКС в този смисъл. Моли да се отмени решението на РС в обжалваните му части и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Моли и за присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Тетрадова, процесуален представител на ответниците Ж. Ч., М. Ч. и Н. Ч..В него жалбата е оспорена като неоснователна.Не е доказано качеството кредитор на ищцовото дружество, тъй като извършената цесия няма правно отношение към ответниците. Длъжникът не е давал съгласие за прехвърляне на вземането.Длъжникът не се е съгласявал с новите ОУ на банката, след отмяна на тези от 2008г.Не е проведено доказване, че подписът, положен под ОУ е на длъжника. Освен това наследниците на кредитополучателя не са уведомени за цесията. Що се отнася до погасителния план към

Допълнителното споразумение, то в първоинстанционното производство не са въведени твърдения, че този погасителен план има примерен характер. Не е доказано от ищеца, че подписът под този погасителен план е на кредитополучателя. Макар чл.11 от ЗПК да не изисква погасителният план да е подписан от страните, същият следва да е приложен към договора за кредит ,респ.към анексите, което в настоящият случай не е направено.Счита,че неподписването на погасителния план води до неспазване на изискванията на чл.11,ал.1,т.27 ЗПК и води до липса на съвпадащи волеизявления по съществените елементи на договора.Несъстоятелно е твърдението,че банката е упражнила правото си да изготви погасителен план на осн.чл.131 ЗЗД, поради неявяване на длъжника.Страните са договорили 6 –месечен гратисен период, след който банката определя размерът на месечните вноски, съгласно т.3.1 от допълнителното споразумение.Погасителен план с дата първият работен ден след изтичане на гратисния период няма.

Съдът следи служебно за основание за нищожност на договора,дори без възражение в този смисъл по предявените искове.В конкретния случай освен, че е нарушено изискването на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК ,не е спазено и изискването на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.В процесния договор не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, както на вноските през гратисния период, така и на съставения за нуждите на делото погасителен план.Нищожна е т.2 от допълнителното споразумение, касаеща капитализиране на лихвите.В договора за кредит липсва подобна уговорка, а такава не се съдържа и в ОУ към него.Валидността на ОУ, представени от ищеца са оспорени от ответниците, като неподписани от кредитополучателя, като насрещно доказване в този смисъл не е направено.Поддържа се, че клаузите в ОУ от т.7.1 до т.9.3 и т.19.2 и т.23 от ОУ, представени в първото по делото заседание са неправноправни.

По отношение на заключенията на вещото лице се твърди,че то е изготвило погасителни планове при параметри, посочени от ищеца.Те не могат да докажат претенциите на ищеца, тъй като не са съобразени с договореното между страните.

По отношение на давността се твърди, че в предходно съдебно 3 производство е налице волеизявление на ищцовото дружество, че е налице предсрочна изискуемост на кредита по отношение на Ж. Ч..Макар в решенията си ОС-Бургас и АС –Бургас да приемат ,че не е налице обявена предсрочна изискуемост, това не променя факта на направеното изявление.При това положение счита, че по отношение на Ж. Ч. е изтекла погасителна давност.Поддържа се направено възражение за изтекла погасителна давност на вноските за м.април,май и юни 2017г и за всички лихви за периода на претенцията 14.04.2017г до 14.10.2018г.Независимо, че считат претенциите за изцяло неоснователни, ответниците са платили сумите, приети за дължими от РС.Към отговора е приложен платежен документ.Молят да се остави жалбата без уважение и да се присъдят разноски.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. с чл.99, ал.1 ЗДД ,чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищцовото дружество „ ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕАД,/ в хода на въззивното производство е преобразувано чрез вливане в „Банка ДСК“ ЕАД/ е предявило искове против ответниците – физически лица, в качеството им на наследници на И. Т. Ч., длъжник на „Банка ДСК“ЕАД по договор за потребителски кредит от 21.10.2008г. Отпуснатата сума е в размер на 30 000лв, със срок на връщане 21.10.2018г. Твърди се, че между банката и длъжника Ч. на 14.10.2010г е сключено допълнително споразумение, по силата на което е договорено, че остатъкът от кредита в размер на 28149лв ще се издължава при гратисен период за главницата от 18 месеца, без да се променя крайната дата за погасяване на кредита и се уговаря нов лихвен процент 14,95%, променлива лихва. Плащането е преустановено на 14.08.2011г .По силата на договор за цесия от 22.11.2012г „Банка ДСК“ЕАД е прехвърлила вземането си на ищеца „ОТП

ФАКТОРИНГ България“ ЕАД, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.Твърди се, че ответницата Ж. А. Ч. е уведомена за цесията, а също така ответниците следва да се считат уведомени с връчване на препис от исковата молба. Кредитополучателят И. Ч. е починал на 15.06.2011г и ответниците са негови наследници по закон. Те отговарят за остатъка от дълга по равно - за по 1/3 част от неговите задължения към банката. Дружеството твърди, че е настъпил крайният срок на издължаване на кредита и моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят всяка от тях сумата от 3672,09лв, непогасени вноски с падежи от 14.04.2017г до 14.10.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В отговора на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни: оспорена е валидността на Общите условия за предоставяне на кредит, които са приложени към допълнителното споразумение; погасителният план от 19.10.2010г е оспорен като неавтентичен документ – не е подписан от наследодателя на ответниците; като нищожна е оспорена клаузата от допълнителното споразумение досежно уговорката за капитализиране на изтекла лихва и превръщането й в главница.Направено е възражение за изтекла давност на вноските за месеците април, май и юни 4

2017г.Оспорен е и претендираният размер от всяка от ответниците, тъй като се твърди, че се касае за заем за нужди на семейството и двамата съпрузи отговарят солидарно за неговото връщане. Поради това се твърди, че квотите по отношение на задължението са 2/3 части за съпругата и по 1/6 част за двете деца.

По делото е била назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало основно и две допълнителни заключения относно размера на дълга, съобразно исковата претенция, в два варианта : по основния договор и по допълнителното споразумение.

Районният съд е уважил частично претенциите, като е изложил мотиви, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит и е нарушен чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, тъй като длъжникът не е подписал погасителния план към допълнителното споразумение.Съдът е приел, че допълнителното споразумение е недействително на осн.чл.22 ЗПК, поради което неговите клаузи не обвързват страните.Прието е, че между страните действа първоначалният договор за кредит, ответниците като наследници на кредитополучателя са уведомени за цесията и тя ги обвързва.За основателно е прието възражението за давност на вноските по кредита за периода месец април – юни 2017г. Дължимата сума е 5509,82лв – главница, която не е погасена по давност и всеки от наследниците дължи по 1836,61лв. В мотивите си съдът е приел, че е предявен иск само за главницата по договора за кредит, а впоследствие е постановил допълнително решение № 978/09.05.2023г , с което е отхвърлил молбата на ищцовото дружество за произнасяне на допълнително решение по отношение на възнаградителната лихва. Допълнителното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това предмет на разглеждане в настоящото производство е само претенцията за главница и произнасянето на районния съд по нея и въззивната инстанция не излага аргументи по повод оплакванията във въззивната жалба по отношение на постановеното относно възнаградителната лихва.