Решение № 4731 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4731 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100513235 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15262/20.09.2023 г. по гр. д. № 356/2023 г. по описа на СРС, 72 състав, при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че З. А. А. дължи сумите: 692,67 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.10.2022 г до изплащане на вземането, 113,15 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., 19,24 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 59154/2022 г. на СРС, че Т. П. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 692,67 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.10.2022 г до изплащане на вземането, 113,15 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., 19,24 лева – цена 1 на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 59154/2022 г. на СРС, като исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени по отношение на З. А. А., е постъпила въззивна жалба вх. № 288184/16.10.2023 г., подадена от З. А. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че не е действителния потребител на топлинна енергия за процесния имот. По делото не били представени доказателства за действителния ползвател на имота. Не било изследвано на кого е открита партидата за имота, кой е подал заявление за откриването й, като поддържа, че никъде във фактурите не фигурира нейното име. Поддържа, че не е била вещен ползвател на имота и не е била потребител по смисъла на ЗЕ и не може от нея да бъдат претендирани суми за нещо, което не била изразходвала. Нямало и партида на нейно име. По делото не била представена молбата за откриване на партида. Не било установено следователно възникването на облигационно правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове срещу З. А. да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 322446/13.11.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 356/2023 г. по описа на СРС, 72 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против З. А. А. и Т. П. А., с която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и 2 договорите.

В исковата молба се твърди, че З. А. А. и Т. П. А. са собственици при равни дялове на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ******* абонатен № ******* и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ******* абонатен № *******. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2021 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1418,08 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2020-14.10. 2022 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 231,65 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 40,47 лева – главница за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., както и 8,85 лева – лихва за периода от 31.10.2019-14.10.2022 г.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумите съобразно дяловете си в собствеността на топлоснабдения имот, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който 3 заявяват, че оспорват предявените искове. Поддържат, че не са потребители на топлинна енергия. Посочват, че задължено лице е това, на чието име е открита партида за доставка на топлинна енергия. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва задължението за заплащане на обезщетение за забава. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 59154/2022 г. по описа на СРС, 72 състав. По заявление от 31.10.2022 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на З. А. А. сумата от 709,04 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г. в размер на 115,83 лева, 20,24 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019 до 14.10.2022 г. в размер на 4,43 лева, както и е разпоредено на Т. П. А. да заплати на заявителя сумата от 709,04 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г. в размер на 115,83 лева, 20,24 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019 до 14.10.2022 г. в размер на 4,43 лева.

С обжалваното решение съдът, като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, е приел, че исковете са основателни, като е уважил и направеното възражение за давност. В мотивите си районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което за ответниците е възникнало задължение да заплатят доставената в исковия период топлинна енергия, както и стойността на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 59154/2022 г. по описа на СРС, 72 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

5

От събраните по делото доказателства се установява, че Т. П. А. и З. А.

А. са придобили правото на собственост върху недвижим имот в гр. София, ж.к. ******* по силата на договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт № 29, т. VIII, д.

№ 1251/1986 г. на Нотариус при Софийски районен съд. Следователно и по силата на закона между страните в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение, в съдържанието на което е включено задължение на ищеца да достави топлинна енергия, а за ответниците задължение да заплатят нейната стойност. Неоснователни са доводите на въззивника, че не дължи стойността на топлинна енергия, доставена до имота, тъй като не била титуляр на партидата, открита при ищеца. С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от приложимите към договора Общи условия, за да възникне задължение само за поискалия откриване на партида съсобственик, то следва да е налице писмено съгласие между съсобствениците. По делото не са ангажирани доказателства, че такова съгласие е постигнато. Следователно и решението в частта, с която З. А. А. е осъдена да заплати исковите суми е правилно и следва да бъде потвърдено.