Решение № 15 от 09.02.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Гоце Делчев, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Юлианна К. Павлова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20261220200008 по описа за 2026 година Съдът е сезиран с жалба от „В.........” ЕООД - Благоевград, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. Ч.” № **, представлявано от инж. М.П. – Управител против Електронен Фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата под № *****.

Административно наказващия орган , редовно призован не се явява,за него юрисконсулт изразява становище по жалбата-неоснователна.

За РП Благоевград ,ТО Гоце Делчев не се явява представител.

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

С атакувания електронен фиш за извършено според административно наказващия орган нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалващата се страна е наложена имуществена санкция в размер на **** лв. и заплащане на съответната такса по Закона за пътищата съобразно категорията на пътното превозно средство в размер на *** лв.На жалбоподателя се вменява: На **.**.****г.. в 11:24 часа, е установено нарушение № ******** с ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ *********, регистрационен номер *******, с технически допустима максимална маса *****, в община Г., за движение по път 197 км 14+913, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1.

1 т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № *****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.Ю, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 197 км 14+913.

След преглед на събрания по делото доказателствен материал съдът намира жалбата за основателна по следните съображения.

В процесния случай имуществената отговорност на дружеството – касатор е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП . Цитираната разпоредба гласи, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитираната норма, установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл. 179, алинеи 3 - 3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби о т този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на ****лв., ***лв. или ****лв., като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и поконкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Т. е. националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Изрично е акцентирано върху обстоятелство, че единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така, при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от 2 превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirаl-Gеp, C497/15 и C-498/15, EU: C: 2017: 229).

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

"компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в т. ч. санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат. Тоест, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в 3 този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16 , т. 68, С-537/16, т. 56).

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен Фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата под № ******** Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Благоевградски АС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 4