Определение № 269 от 06.03.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

Номер 269 06.03.2020 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На шести март, две хиляди и двадесетата година

В закрито заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело №424 по описа за

2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на Г.П.Н. и П.П.И. *** против „Юробанк България“

АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София. Страната сочи , че през 2008 г. е сключила договор за ипотечен кредит , който документално е бил предоставен в швейцарски франкове , а реално е бил предоставен в български левове – равностойност на 80 000 лв. / превалутиран служебно от банката по курс „купува“/ На 05.06.2012 г. е сключен договор за кредит, на основание на който са предоставени 56 464 евро за целите на предсрочно и пълно погасяване на задълженията в швейцарски франкове от 2008 г. Поради извършеното рефинансиране на невалидно според страната задължение в швейцарски франкове ответната банка се е обогатила с курсовата разлика в размер на 15 728 евро , формирана от продажбата на евра срещу швейцарски франкове , а така също е получила и недължима според ищците възнаградителна лихва на стойност 3769.65 евро, изчислена върху включената без правно основание курсова разлика от 15 728 евро. Според страната на първо място – не е нали.е валиден дълг в швейцарски франкове , тъй като кредитът реално е предоставен в български лева , а само документално въз основа на неравноправни клаузи е остойностен в чуждестранна валута. Страната се позовава на извършеното тълкуване на нормите на Директива 93/13ЕИО на Съвета от 1993 г. извършено по преюдициално дело С-186/16 на СЕС, въз основа на които националните съдилища следва да извършат преценка дали е неравноправна клауза, уреждаща предоставяне на кредити на чуждестранна валута. Поставените въпроси са по хипотеза, идентична с механизма , по който ответната банка е предоставила кредити само виртуално в швейцарски франкове, а реално е предоставен на кредитополучателя в национална валута, погасява се в чуждестранна валута , независимо , че е предоставен в национално платежно средство и наличните по сметката на кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно средство се преобразуват във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. В дадените разрешения по делата си СЕС е приел , че такъв договор не може да се приравни на договор за кредит , индексиран в чуждестранна валута. В случая ответната банка като търговец, притежаващ специални знания не е предоставила на потребителите достатъчна информация относно възможността на франка да поскъпне спрямо българския лев, да се посочат по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо лева. Налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП – поведението на търговеца не може да се квалифицира като добросъвестно. Според страната ако той бе постъпил справедливо с потребителя / в случая – ищците/ последният не би се съгласил с поемането на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове, тъй като валутния риск от повишаването на стойностите на чуждестранната валута се прехвърля върху потребителя. Сочи се , че при извършването на преценка за неравноправност на разглежданите клаузи следва да се има предвид вида на услугата, всички обстоятелства свързани със сключването на договора, както и всички останали клаузи към датата на сключването – чл.145 ал.1 от ЗЗП. В процесния случай негативните последици за потребителя възникват в един по-късен момент – т.е. – дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните , проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Страната се позовава и на съдебна практика – решения на ВКС, постановени при спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със заключенията по дела С-186/16 и С-119/17. Заключава се , че в случая договорните клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове са неравноправни и не са произвели правно действие съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно Решение №295 от 22.02.2019 г. по т.д.№3539 на ВКС ІІ т.о. – налице е фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове. Според страната новационната сделка от 2012 г. не е произвела правен ефект, тъй като не са осъществени кумулативно юридическите факти, изграждащи фактическия състав, респ. – новирания дълг в швейцарски франкове е недействителен , поради което не е налице и валиден стар дълг. СТраната сочи , че новационната сделка е нищожна на още едно правно основание – тя представлява спогодба върху непозволен договор и като такава не е произвела правно действие по чл.366 от ЗЗД. Цитира се и практика на ВКС. По този начин ответникът се е обогатил със сумата от 15 728 евро, получена от сделката по покупко-продажба на евра срещу швейцарски франкове и формирана като разлика между курса от 1.17 лв. за 1 шв..фр. приложен при усвояването на франкове през 2008 г. и обменния курс на Централната банка за швейцарски франк към евро, приложен от банката при рефинансирането през 2012 г. – 1 евро – 1.2012 шв.фр. Ответникът се е обогатил и от получената от него възнаградителна лихва върху неправомерно включената в главницата при превалутирането сума от 15 728 евро : - през периода 10.09.2014 г. – 10.09.2019 г. се е обогатил със сумата от 3 769.65 евро. По така изложеното страната претендира да бъде признато за установено спрямо ответника – „Юробанк“, че ищците Г.Н. и П.И. не дължат сумата от 15 728 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит от 05.06.2012 г. – при продажба на евра срещу швейцарски франкове при рефинансиране на задълженията по договор за кредит от 2008 г.

Претендира се и осъждането на ответника да присъди на ищците – на всеки един от тях по 1884.83 евро от общата сума от 3669.65 евро, представляваща недължими вземания за възнаградителна лихва по договор за банков кредит от 2012 г., ничислявана неправомерно върху частта , включена при превалутирането без основание в главницата в размер на 15 728 евро, с която възнаградителна лихва банката неоснователно се е обогатила в периода от 10.09.2014 г. до 10.09.2019 г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане Претендират се и разноските по делото. Прави се искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, задачите към която са формулирани на стр.8 от ИМ. Моли се ответника да бъде задължен на основание чл.190 от ГПК да представи детайлно извлечение от движението по сметките , обслужваща договора за рефинансиране от 2012 г. Прилагат се доказателства по опис в шест пункта

С вх.№18 092 от 15.11.2019 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба /

ОИМ/ от страна на ответника „Юробанк България“АД , ЕИК

*********. На първо място се излагат възражения по нередовността на исковата претенция. Прави се искане съдът да даде указания на ищците да отстранят констатираните нередовности. Всички искове се оспорват като неоснователни. Ответната страна твърди , че както договорът от 2008 г. , така и договорът за рефинансиране от 2012 г., допълнителните споразумения са сключени след индивидуално договоряне между банката и ищците като всички клаузи са валидни , ясни и разбираеми, отговарят на изискванията за добросъвестност и не създават неравновесие между правата и задълженията на банката и ищците. Банката прилага по опис в 47 пункта писмени доказателства. Прави се искане за назначаване на съдебно – икономически експертизи , към които се поставят подробни задачи , формулирани на стр.18 и 19 от ОИМ. Моли се за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно преговорите и сключването на договора и относно добросъвестното отношение на банката при преговорите. Прави се искане за допускане на въпроси към ищците по чл.176 от ГПК.

С вх.№19667/09.12.2019 г. е постъпило уточнение на исковата молба от страна на ищците Г.Н. и П. И. чрез процесуалния им представител – адвокат Ф. по повод разпореждане на съда с връчване на препис от отговор на исковата молба и даване на възможност за депозиране на допълнителна искова молба. След като с разпореждане №3471 т 10.12.2019 г. на ищцовата страна повторно е било указано да се представи ДИМ и такава не е постъпила съдът приема , че молбата уточнение от страна на ищците представлява ДИМ по волята им.

Страната е изразила недоволството си от указанията на съда за , с която се представяне на справка по чл.366 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест също се възприема негативно от страната и същата се позовава на системата за засилена защита на потребителите,въведена с правото на ЕС с оглед на положението на потребителя на по-слаба страна в правоотношението, тъй като става въпрос за императивна разпоредба с която се цели замяната на формалното равновесие което договорът установява . Страната сочи , че националният съд е длъжен да осигури пълното действие на нормите на съюзното право като при необходимост сам вземе решение да не приложи националното право. От там страната прави извод , че когато материалното правоотношение е между търговец и потребител , изискването потребителят да представи справка по чл.366 от ГПК влиза в колизия с правото на ЕС , тъй като на потребителя – нетърговец се вменяват задължения които са в пряко противоречие с изискването съдът да следи служебно за неравноправност на договорните клаузи и служебно да събира доказателства за възстановяването на тази неравноправност.

Справката по чл.366 от ГПК според процесуалния представител на ищците изисква специални познания и извършването на изчисления , които не са според тях във възможностите на средностатистическия потребител. В тази връзка се моли да се отмени разпореждането за представяне справка по чл.366 от ГПК. В случай че не бъде отменена се иска допълнителен срок. / До настоящия момент – 27.01.2020 г. въпреки и повторното указание от 10.12.2019 г., връчено на страната на 06.01.2020 г. чрез процесуалния представител такова не е представено, нито в рамките на ДИМ , нито по друг начин/. На второ място страната счита , че и изискването да посочи какъв е размера на недължимо платените курсови разлики за исковия период също противоречи на изискванията на режима на засилена потребителска защита. На трето място - в изпълнение указанията на съда страната посочва , че договорът е породил валидно права и задължения за престиране на погасителните вноски във валутата на националното платежно средство , в каквато валута кредита е уговорен и усвоен от кредитополучателите. Оспорва се единствено действителността на уговорката кредита да се деноминира в швейцарски франкове поради неравноправността на договорните клаузи, уреждащи виртуалното остойностяване на дълга в чуждестранна валута , на което основание върху потребителите е прехвърлен изцяло валутния риск от повишаване на стойността на чуждата валута спрямо българския лев. В тази насока се цитира практика на ВКС.

Страната твърди , че договорните клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове са неравноправни и не са произвели правно действие съгл. Чл.146 ал.1 от ЗЗП. Разрешеният кредит в швейцарски франкове се усвоява по блокирана сметка. На основание чл.2 ал.3 от договора усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в лева по неин търговски курс. Това означава , че кредитът само виртуално се предоставя в швейцарски франкове, а е отпуснат реално в лева. Съгласно практиката на ВКС е налице фиктивно предоставен поток в швейцарски франкове. По този начин страната уточнява , че не оспорва изцяло договора , а само новационната сделка и извършеното превалутиране, съставляващо спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ГПК , с който се урежда спор, произтичащ от прилагането на неравноправни клаузи, с който потребителите са извършили предварителен отказ от потребителска защита , което е недопустимо.Нищожността на новационната сделка по чл.26 ал.4 от ЗЗД не води до нищожност на договора в действителните му части – останалите договорни условия относно другите права и задължения на страните са произвели правно действие в заемното правоотношение. Съглашението в действителните му части съставлява споразумение към първоначалния договор , с което се преуреждат неговите условия , поради обстоятелството , че по развитите в исковата молба съображения дългът не е превалутиран. Прилагат се към молбата писмо на Комисията, уведомително писмо и препис от молбата за ответната страна.