Решение № 1456 от 16.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1456

16.11.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пловдив

V наказателен състав

На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова

Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова

Административно наказателно дело № 20205330205084 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, депозирана от „ХУУКА ВИЖЪН“ ООД, ЕИК 204368083 с у. И.

Х.Н., действащо чрез пълномощника си – адв. М. против Наказателно постановление № К – 0048268 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството – жалбоподател за нарушение по чл. 9, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 198 Закон за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева, както и имуществена санкция в размер на 300,00 лева на основание чл. 200 от Закон за защита на потребителите за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

С жалбата и в съдебно заседание се релевират съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Акцентира се, че времето на извършване на процесната проверка е съвпаднало с момента на извършване на задължителното дезинфекциране на търговското помещение. Това действие налагало всички стоки и предмети от стелажите, включително всички стикери и етикети да се отстраняват, като се премествали в складовото помещение и също се дезинфекцирали. Това била и причината в момента на извършване на проверката табелите, стикерите и етикетите, даващи на клиентиете предвидената задължителна информация да липсват. На база изложеното, формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – адв. К., в открито съдебно заседание ангажира становище за неоснователност на жалбата. По същество – 1 противопоставя се на доводите, релевирани с въззивната жалба, като моли атакуваното Наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 25.02.2020г., свидетелката Г. съвместно с Д. Л. – с. в КЗП, РД Пловдив в присъствието на свидетеля Н. Д. извършила проверка на търговски обект – магазин за наргилета и консумативи, находящ се в град Пловдив, ул. „Чавдар Войвода“ № 5.

Предмет на извършената проверка бил спазване изискванията на Закона за защита на потребителите и Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия при предоставяне на предварителна информация на потребителите за предлаганите стоки, включително и обявяване на техните цени.

Констатирано било, че тъговският обект е в работен режим и е с обявено работно време от вторник до петък от 10:30 ч. до 20:00 ч., събота и неделя - от 10:30 ч. до 18:00 ч.

Търговската зала била с площ около 16 кв.м., като за продажба на едро и дребно се предлагали основно наргилета и консумативи за тях: чашки, коронки, вази, въглени, щипки, гумени уплътнения, прахчета за визуален ефект и др., както и тютюн за водна лула.

В момента на проверката за продажба били изложени следните стоки:

- 8 броя наргилета с търговска марка DUD Shishas – модел Амазония - 4 бр., модел Секуоя 2 бр., модел Тотем - 1 бр. и модел Редиймар - 1 бр.;

- 68 броя чашки за наргилета, 14 модела;

- 3 броя наргилета с търговска марка AVENTUS;

- 1 брой наргиле с търговска марка OCTOPUZ;

- 1 брой наргиле с търговска марка KAYA;

- 4 броя наргилета без търговска марка;

- 1 брой наргиле за кола с търговска марка AVENTUS;

- 1 брой наргиле с търговска марка МАТА LEON;

- 2 броя наргилета с търговска марка WD;

- 1 брой наргиле с търговска марка SMOKAH;

- 1 брой коронка за наргиле без търговска марка;

- 5 броя вази за наргилета (с марка DUD Shishas - 3 бр. и 2 бр. без търговска марка;

-116 броя въглени за наргилета в картонени опаковки по 1 кг с марка HOOKAN VISION;

- 3 броя щипки за наргилета (2 бр. с търговска марка Sunpipe и 1 бр. без търговска марка;

- 23 броя прахчета за визуален ефект с търговска марка HOOKAN VISION;

Проверяващите констатирали, че гореописаните стоки, с изключение на прахчетата за визуален ефект се предлагали за продажба без етикети на български език или и на български език с информация за производителя и вносителя, ако стоките са от внос, за вида 2 на стоката, нейните съществени характеристики, условията на съхраняването им и, ако е необходимо указания за употреба.

Отделно от горното, описаните стоки (наргилета и консумативи за тях) се предлагали за продажба без предварително търговецът да е поставил на видно място в непосредствена близост до стоките техните продажни цени.

За така извършената проверка бил съставен констативен протокол № К – 2674643, в който били отразени констатациите на свиделката Г. С оглед същите на дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН № К – 0048268 от 05.05.2020г., въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Пред настоящата съдебна инстанция в качеството си на свидетел беше разпитан актосъставителя С. Г. В разпита си, същата потвърди авторството на акта и направените в него констатации. Свидетелката допълни, че в хода на проверката, продавач – консултантът е обяснил, че информация за цената на стоката потребителят получавал устно. Споделя, че проверката е била извършена на 25.02., преди епидемичната обстановка, търговският обект е бил в работен режим, като по време на същата, от началото до края й, липсвали индикации да се е извършва дейност по почистване и дезинфекция на търговския обект.

Като свидетел по делото е разпитан и п. – к. в чието присъствие е била извършена проверката – Н. Д. Същия потвърждава факта на извършване на проверката, като акцентира, че проверяващите са искали да видят само това, което е изложено в магазина, не и стоките, които са в склада. Свидетелят споделя, че в деня на проверката същия почиствал, като това правел по разпореждане на работодателя си, поради което върху продуктите липсвали поставени цени и етикети. Същите били на бюрото в търговското помещение.

Съдът като анализира поотделно и в съвкупност показанията на двамата свидетели, съпоставяйки ги помежду им и с приобщените по делото писмени доказателства намира, че вяра следва да се даде на показанията дадени от актосъставителката Г. Същите по еднозначен и безпротиворечив начин кореспондират на останалите доказателствени материали.

Приетата за установена фактическа обстановка не се разколебава по никакъв начин от показанията на доведения от жалбоподателя свидетел- Д., доколкото по мнение на настоящия състав същите следва да се дискредитират в частта с която свидетелят посочва, че е извършвал дезинфекция на помещението и стоките, поради което върху процесните стоки не били поставени етикети и цени. В тази им част показанията на Д. се опровергават от категоричните, последователни и безпротиворечиви показания на актосъставителката, писмените доказателства по делото, а така също и от депозираното в срока по чл. 44, ал.3 ЗАНН възражение от управителя на санкционираното лице, съдържащо извънсъдебно признание за това, че етикетите, които упоменават произхода и характеристиките на артикулите се намирали върху продажните им опаковки – кутии и пликчета, намиращи се в склада на търговския обект. При закупуване на даден артикул продавач – консултантът подробно запознавал клиентите с характеристиките му след което го опаковал в кутията или пликчето върху които имало поставен етикет.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, 3 че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно наказващия орган и актосъставителя следват от така представените Заповед № 676/ 21.08.2019 г. и Заповед № 390 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Нарушението и нарушителят са констатирани на 25.02.2020 г. (в хода на служебна проверка), АУАН е издаден на 05.05.2020 г. (в присъствието на И. Х. Н. - у. на дружеството - жалбоподател), а НП - на 22.06.2020г., тоест преди погасяване на административнонаказателната отговорност по давност.

От правна страна съдът намира следното:

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 9, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП и нарушение по чл. 15, ал. 1 ЗЗП, които са правилно квалифицирани като правилно са посочени и санкционните разпоредби съответно чл. 198 и чл. 200 ЗЗП.

Законът за защита на потребителите създава правила за поведение, регулиращи взаимоотношения между търговците и потребителите, чрез които да гарантира основни права на потребителите: правото на информация за стоките и услугите, право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им, право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.

Правото на информация за стоките и услугите е регламентирано с разпоредбата на чл. 9 ЗЗП, който в ал. 1 предвижда, че търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията, изискваща се в обхват, посочен в ал. 2 на разпоредбата, може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни. Съгласно ал. 2 на чл. 9 от закона, етикетът задължително следва да съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и ако е необходимо, указания за употреба, като информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща /така 4

Решение № 375 от 18.02.2016 г. по н. д. № 3030/2015 г. на Административен съд – Пловдив/.

В настоящия слечай безспорно се установи, че в магазина, находящ се в гр. Пловдив, ул.

„Чавдар Вайвода“ № 5 търговецът – жалбоподател е предлагал стоки без етикети на български език и или на български език с информация за производителя и вносителя, ако стоките са от внос /каквито са процесните/, за вида на стоката, нейните съществени характеристики условия за съхранението им, указания за употреба.

В тази връзка съдът държи да отбележи, че дори и да се кредитира защитната теза на жалбоподателя за причината поради която върху процесните стоки липсвали етикети за цени и етикети за произход и характеристики, а именно че се извършвала дезинфекция, то осъществяването на посоченото действие не освобождава жалбоподателя от задължението по подходящ начин да обяви цената на стоката, а така също и етикета, който съдържа информация по чл. 9, ал. 2 ЗЗП, още повече, че процесният търговски обект е бил в работен режим.