Решение № 348 от 19.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Емил В. Петров като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20261000601169 по описа за 2026 година

СЪДЪТ, след съвещание, намери подадената от защитата на осъдения Д.

Б. въззивната жалба за основателна и прецени, че въз основа на доводите в нея и материалите по делото следва да измени оспореното Решение № 220/15.07.2026 г. по НЧД № 277/26 г. на БлОС.

Жалбата е с обемно и подробно съдържание, но - ако трябва да се обобщи - основният довод в нея е, че при адаптирането на наказанието по реда на чл.

13, ал. 1 от Специалния закон, българският съд не е преценил правилно съставомерната аналогия на инкриминираните факти от чуждата присъда, издадена от белгийските съдебни власти по отношение на едно от престъпленията, за които българският гражданин е признат за виновен. Касае се за производство, по силата на което наложено в Кралство Белгия наказание „лишаване от свобода“ от 4 години и съпътстващи го допълнителни санкции, да бъдат приети за изпълнение в Република България и адаптирани според местното законодателство, като от постъпилото удостоверение не става ясно дали и трите престъпения, за които жалбоподателят Б. е осъден, са първоначално санкционирани с отделни наказания, или най-тежката санкция 1 от 4 години е наложена директно като последица от наказването му. Така или иначе, първоинстанционният съд е следвало да провери дали всяко от деянията, които имат аналог в българското наказателно право, предвижда същата или по-лека наказуемост от 4 години „лишаване от свобода“ и по тези критерии да адаптира наказанието. Две от престъпленията, които е преценил за съответни по чл. 131 и чл. 296 НК, действително са наказуеми с „лишаване от свобода“ до 3 години, а доколкото е намерил, че третото престъпление това, свързано със закани с посегателства срещу лица, следва да се квалифицира по българското право като закана с убийство по чл. 144, ал.3 НК, Окръжният съд запазил общата санкция от 4 години, тъй като тя се вписва в предвиденото по българския закон наказание - до 6 години „лишаване от свобода“.

Тези доводи САС намери за необходимо да прецизира.

От постъпилото удостоверение, възпроизвеждащо диспозитива на съдебния акт, както и приложения в частното дело превод на български език на текстове от белгийския наказателен закон, става ясно, че престъплението в случая се изразява в закана с посегателство срещу лица или имущество. Така формулираният състав, колкото и общо да звучи, има свой законов аналог единствено по чл. 144, ал. 1 НК по българския НК, а данни за квалифицирания случай по ал. 3 на същия състав не могат да бъдат несъмнено изведени от материалите по делото. В изложението на фактите, установени с белгийската присъда, действително е посочено, че осъденото лице е заплашвал бившата си жена, че „ще я убие и нареже на парчета“, но няма никаква конкретна информация, дали тези заплахи са отнесени към деянието, свързани със закана с посегателство, или към другите престъпления, за които е признат за виновен.

Няма и фактологична яснота дали са извършени в рамките на инкриминираните дати, за които е осъден да се е заканвал с посегателство. В този смисъл, така наречената „закана с убийство“ е преценена неправилно като законов аналог в българския НК и частичните възражения на защитата по адаптацията на наказанието, САС намери за основателни.

Търпимото на територията на Република България наказание, след признаване на присъдата, следва да се редуцира до 3 години в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Специалния закон. Този размер вече се явява изцяло адекватен и на всички състави от българския наказателен кодекс, под които могат да 2 бъдат подведени инкриминираните от белгийските съдебни власти факти.

Неоснователно обаче се явява искането наказанието до 3 години „лишаване от свобода“ да бъде отлагано по чл. 66 НК. Тази норма е материално-правна и тя е част от начина на определяне на наказанието и преценката за неговото изпълнение. В този смисъл, касае се за суверенна преценка на издаващата държава, поради което държавата, признаваща и изпълняваща присъдата, няма право на интервенция спрямо нея.

Предвид изложеното и на основание чл.

ЗПИИСАННЛСМВЛС, Софийският апелативен съд

12, ал.

11 от

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 220/15.07.2026 г. по НЧД № 277/26 г. на ОС – Благоевград, като: приема за съответен състав на този по чл. 327, ал. 1 НК на Кралство Белгия състава по чл. 144, ал. 1 от НК на Република България. намалява размера на приетото за изпълнение на територията на Република България общо наказание на осъдения Д. А. Б. от 4 години на 3 години „лишаване от свобода“.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.

Решението е окончателно.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 15:24 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3