Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32 от 23.01.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 56/2025
Вид
Определение № 32
Подписан
23.01.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Враца, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20251400900056 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 2958/15.04.2025 г. на „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от синдика Р.

Т., с която е предявен иск за прекратяване на „ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЕТОСТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, поради наличието на важни причини. Като последица от това се иска и откриване на производство по ликвидация и назначаване за ликвидатор на М. И. Н., със служебен адрес: ***.

В исковата молба се посочва, че „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/ е съдружник в ответното дружество и притежава 200 дяла, представляващи 29,8% от регистрирания му капитал. Твърди се, че „ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЕТОСТ“ ООД не развива никаква стопанска дейност в продължителен период от време; че от 08.12.2017 г. няма вписан управител; че останалите съдружници са напълно дезинтересирани от съдбата на дружеството и всички опити на ищеца за свикване на общо събрание и вземане на решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация са игнорирани.

Сочи се също, че „ХИМКО“ АД е обявено в несъстоятелност с Решение от 06.06.2012 г., постановено по т.д. № 1484/2012 г. на САС и на основание чл.701 ТЗ е постановено осребряване на неговото имущество. С решение на събранието на кредиторите, обективирано в протокол от 21.11.2023 г., е прието притежаваните дружествени дялове да бъдат осребрени в тристепенна процедура, включваща в поредност предложение до останалите съдружници да ги придобият, при техен отказ – организиране на продажби по реда на чл.717 ТЗ, а при неуспешност на продажбите – предприемане на действия от страна на синдика по ликвидация на „ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЕТОСТ“ ООД.

Твърди се, че в изпълнение на тези решения и в съответствие с чл.718, ал.2 ТЗ синдикът е изпратил уведомления до останалите съдружници за изкупуване на притежаваните дялове, но в предоставения едномесечен срок не е получил насрещни предложения. След разрешение на съда по несъстоятелността, са обявени последователни публични продажби по реда на чл.717 и сл. ТЗ, които са останали без успешен резултат. Посочва се, че синдикът е уведомил съда по несъстоятелността и е поискал изрично овластяване да поиска по надлежния 1 ред принудителна ликвидация на „ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЕТОСТ“ ООД, но с Определение № 260003/20.01.2025 г. по делото за несъстоятелност съдът е оставил без разглеждане това искане, излагайки мотиви, че упражняването на потестативното право по чл.155, ал.1 ТЗ не е обвързано с предварително разрешение и е изцяло в правомощията на синдика.

В исковата молба се сочи, че дружествените дялове от капитала на ответника са последният актив от масата на несъстоятелността на „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/ и след тяхното успешно осребряване може да се пристъпи към изготвяне на окончателна сметка за разпределение, провеждане на заключително събрание на кредиторите, заличаване на търговеца и прекратяване на производството по несъстоятелност.

Ищецът навежда доводи, че като притежател на над 1/5 от дяловете от капитала на ответното дружество е легитимиран за предяви иск по чл.155, т.1 ТЗ за прекратяване на това дружество, поради наличието на важни причини.

Като такива посочва липсата на каквато и да е търговска дейност на „ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЕТОСТ“ ООД за повече от седем години, пълна незаинтересованост на съдружниците, водеща до невъзможност за формиране на воля от общото събрание за продължаване на дейността или ликвидацията на дружеството, нежеланието за придобиване на дружествените дялове, принадлежащи на „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/, както и отсъствието на лице, което да изпълнява функциите на законен представител на ответника.

Към важните причини ищецът добавя и особения си статут на обявен в несъстоятелност търговец, чието имущество е предмет на осребряване.

С така изложените обстоятелства се обосновава правният интерес от предявяването на настоящия иск.

С Определение № 235/23.05.2025 г., след като е констатирал, че ответното дружество няма вписан управител, съдът е допуснал назначаване на особен представител на ответника, който да осъществява процесуалното му представителство по делото. След проведена кореспонденция със САК-Враца, като особен представител на отнветника е назначен адм.М. М., който на 09.10.2025 г. е получил препис от исковата молба и приложенията към същата.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК особеният представител адв.М. е депозирал отговор вх.№ 7383/23.10.2025 г., в който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

На първо място в отговора се излагат доводи, че ищецът „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/ не е активно легитимиран да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, тъй като не е съдружник, поради прекратяване на членственото му правоотношение на основание чл.125, ал.1, т.4 ТЗ с факта на обявяването му в несъстоятелност с Решение от 06.06.2012 г. по т.д.№ 1484/2012 г. по описа на САС. Навеждат се доводи, че правните последици от решението настъпват по силата на закона и не са обусловени от други факти – напр. решение на ОС на съдружниците, изменение на дружествения договор, приемане на нов съдружник, решение за преобразуване в ЕООД и т.н.

Особеният представител сочи, че с прекратяването на участието на съдружник в ООД, същият губи всички права и задължения, изпълващи съдържанието на членственото правоотношение, с изключение на правото да получи дружествения си дял от имуществото на дружеството, представляващо правото на ликвидационен дял при прекратяване на самото дружество с ограничена отговорност, т.е. в полза на прекратилия участието си съдружник 2 възниква парично вземане за стойността на дружествения му дял от имуществото на дружеството, основаващо се на нормата на чл.127 ТЗ, който се изчислява от чистата (нетна) стойност на активите по счетоводни данни към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. По-нататък се посочва, че действително чл.718, ал.2 ТЗ урежда ред за осребряване на дялове, собственост на длъжника в други дружества, но според теорията и преобладаващото мнение в съдебната практика, тази норма е неприложима конкретно за дружества с ограничена отговорност именно защото не кореспондира с нормата на чл.125, ал.1, т.4 ТЗ за прекратяване на членствено правоотношение при обявяване на съдружник в несъстоятелност.

При тези съображения се прави заключение, че предявеният иск е процесуално недопустим и производството следва да бъде прекратено.

На второ място в отговора се поддържа становище и за неоснователност на исковата претенция, тъй като посочените от ищеца причини, налагащи прекратяване на ответното дружество, нито поотделно, нито заедно могат да бъдат квалифицирани като важни по смисъла на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ. Навеждат се доводи, че липсата на вписан управител в продължителен период от време е изведена като самостоятелно основание на такъв иск в друга хипотеза и с друга активно легитимирана страна. По отношение твърденията за липса на извършвана търговска дейност, се посочва, че това не е важна причина, доколкото законът не обвързва съществуването на търговското дружество като правен субект с изискването за постоянно извършване на търговска дейност и същата може да бъде възобновена във всеки един момент при решение на съдружниците и избиране управител на дружеството. На следващо място се изтъква, че ищецът не твърди и не представя доказателства за свикване на общо събрание за приемане на решение за прекратяване на дружеството по чл.154, ал.1, т.2 ТЗ, какъвто е обичайният ред за това. Особеният представител счита, че твърдението за незаинтересованост на останалите съдружници и за невъзможност за формиране на воля на общото събрание за продължаване на дейността не е подкрепено с никакви доказателства. Най-сетне се посочва, че фактът, че притежаваните от ищеца дялове са последното останало имущество в масата по несъстоятелността на „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/ и не са осребрени на проведените продажби по реда на ТЗ, не е пречка за приключване на производството по несъстоятелност, т.к. по аргумент от чл.734, ал.2 и ал.3 ТЗ заключителното събрание на кредиторите може да взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността, като има възможност да вземе решение такива вещи или трудно събираеми вземания да бъдат предоставени на длъжника.

Прави се обобщение, че липсват важни причини по смисъла на закона, налагащи прекратяването на ответното дружество по решение на съда и искът е изцяло неоснователен.

Особеният представител намира искането за откриване на производство по ликвидация за недопустимо, тъй като такова се открива при вписване на влязлото в законна сила решение на съда за прекратяване на търговското дружество от длъжностното лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ, което определя и назначава ликвидатор от списъка на лицата, които могат да заемат такава длъжност, воден към Агенцията по вписванията.

Прави се искане за прекратяване на производството по делото, поради 3 недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба вх.№

8640/15.12.2025 г. от „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р. Т., с която се пояснява и допълва първоначалната искова молба.

Синдикът изразява становище за допустимост на предявения иск, като излага аргументи, че в производството по несъстоятелност съществува особен способ за реализиране на дяловете на длъжника в други дружества. Твърди, че е направил опит в тази посока, при който е констатирано, че част от съдружниците не съществуват в правния мир (напр. „Холдинг Дунав“ АД) или са лишени от правосубектност (напр. РКС на КНСБ-Враца). Счита, че това обстоятелство прегражда възможността за изпълнение в цялост на процедурата по чл.718, ал.2 ТЗ. Твърди, че наред с това са били направени опити за иницииране на общо събрание на съдружниците, на което да се вземе решение за остойностяване и заплащане на дружествените дялове на „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/ като последен етап от осребряване на масата на несъстоятелността.

Посочва се, че ответното дружество е правна аномалия – съществува юридически, поради вписването си в ТР, макар и да има непопълнен/невнесен записан капитал още от своето учредяване, да няма вписан управител над осем години и да не упражнява никаква дейност.

На следващо място се изразява несъгласие със становището, че липсата на вписан управител не може да бъде самостоятелно основание на иска по чл.155, т.1 ТЗ, а само на този по чл.155, т.3 ТЗ и единствено легитимиран да го предяви е прокурорът. Синдикът счита, че прокурорът е легитимиран за предяви исковете по чл.155, т.2 и т.3 ТЗ единствено при наличието на две важни причини – когато дейността на ООД противоречи на закона и когато в продължение на три месеца няма вписан управител. Посочва, че извън тези причини и при наличието на други важни причини прокурорът не разполага с право на иск за прекратяване на ООД. Изтъква, че позицията на ответника би означавала, че при наличието на тези две конкретни хипотези, макар и да съставляват важни причини по смисъла на ТЗ, за да бъдат делегирани правомощия на специален орган, упражняващ общ надзор за законност, никой от съдружниците да не може да ги сочи като основание на иска си по чл.155, т.1 ТЗ.

Синдикът счита за нелогична и тезата, че поведението на останалите съдружници било израз единствено на незаинтересованост от придобиване дяловете на „ХИМКО“ АД /в несъстоятелност/ от капитала на „ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЕТОСТ“ ООД. Подчертава, че липсата на вписан управител от 2017 г., липсата на приети и обявени ГФО, невнасянето на записан капитал, отразяването в ТР на неперсонифицирани лица и несъществуващи търговци, е основание за пълно отсъствие на необходимост ответното дружество да продължава юридическото си съществуване и единственият път за защита е чрез предявяване на настоящия иск.