Решение № 128 от 10.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 179/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 10.03.2025
- Състав
- Георги Драгостинов, ДИАНА РАДЕВА, Ангелина Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 437 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Велико Търново, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов
Членове:
ДИАНА РАДЕВА
Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.
„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, длъжник по изпълнително дело № 781 по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева за 2024 година, претендира отмяна на постановление от 20.01.2025 година, с което искането за намаляване на признатите на взискателя разноски е оставено без уважение. Начисленото юрисконсултско възнаграждение било произволно определено над минимума по Наредбата за заплащането на правната помощ. Неправилно върху него била начислена такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Ответникът по жалбата – Д. Г. Топузаков, взискател – е изложил доводи за неоснователността й.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени относимите за спора доказателства и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема:
Жалбата е неоснователна. Избягването, респективно намаляването, на отговорността за разноски в изпълнителния процес става не по реда на чл. 78 от ГПК, от където жалбоподателят е взаимствал доводи, а със своевременно – преди образуването на изпълнителен процес, плащане. Това ясно следва от изричната в този смисъл норма на чл. 79 от ГПК. Обстоятелството, че в нея не е предвидена възможност за редуциране на адвокатски хонорар, води до извод, че въпрос за прекомерност не може да се поставя.
Виждането, че разходите за адвокат, респективно за възнаграждение на юрисконсулт, следва 1 да са на минимума на Наредбата за заплащане на правната помощ е лишено от нормативна основа.
Правилно съдебният изпълнител е начислил такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, защото адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес е паралелно на изпълняемото право вземане. Принудителното му събиране следва да подлежи на таксуване.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, против Д. Г.
Топузаков, с която претендира отмяна на постановлението от 20.01.2025 година по изпълнително дело № 781 по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева за 2024 година, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2