Решение № 94 от 11.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000215 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Ф. „Д. ****“, ЕИК *********, против решение № 354 от 06.12.2022 г., постановено по търг. д. № 168 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният иск от Ф. „Д. ****“ против С. "Д. и г.", за осъждане на С. "Д. и г." да преустанови използването на наименованието „Д.“, като неоснователен.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител изразява становище, че решението е недопустимо, евентуално - че е неправилно, по подробно изложени във въззивната жалба съображения. Искането е да се обезсили това решение и делото да се върне на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане с произнасяне по направеното искане по чл. 239 ГПК, евентуално – да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.

Въззиваемият - С. "Д. и г." не е подал отговор и не е изразил становище по въззивната жалба.

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на доказателствата по делото, направени с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заявеното във въззивната жалба становище за недопустимост на обжалваното решение се основава на твърдението, че въпреки изрично направеното от ищеца искане да се постанови неприсъствено решение, при наличие на предвидените процесуални предпоставки за това, първоинстанционният съд в нарушение на изискването по чл. 239, ал. 3 ГПК не се е произнесъл с нарочно определение по това искане, а е разгледал делото и се е произнесъл по предявения иск по общия исков ред.

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от Ф. „Д.

****“ против С. "Д. и г.", иск с правно основание чл. 7, ал. 5 ЗЮЛНЦ, за осъждане на С. Д. и грижа“ да преустанови използването на наименованието „Д.“.

След изпълнение на процедурата по чл. 367, ал.1 ГПК и на чл. 374 ГПК, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 07.11.2022 г. и е призовал страните. С молба от 03.11.2022 г., постъпила в съда преди датата на съдебното заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, освен процесуалните искания за провеждане на заседанието в негово отсъствие и изразено становище по иска, изрично е заявил искане по чл. 238, ал.1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск и да му се присъдят разноски.

На проведеното на 07.11.2022 г. единствено публично съдебно заседание по делото, при отсъствието на ответника и липсата на искане от негова страна за разглеждането на делото в негово отсъствие, съдът е констатирал и отбелязал искането на ищеца по чл. 238 ГПК, не се е произнесъл по това искане с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК и е разгледал делото по общия ред.

Действително, Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, съответно вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на инстанционно обжалване - нито чрез частна жалба, нито с въззивна. Ако намери искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по същество и то е окончателно. Защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните, преценява събраните доказателства, гради фактически и правни изводи, въз основа на които се произнася по материалноправния спор.

Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора.Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, 2 съответно вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на инстанционно обжалване - нито чрез частна жалба, нито с въззивна. Ако намери искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по същество и то е окончателно. Защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните, преценява събраните доказателства, гради фактически и правни изводи, въз основа на които се произнася по материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора.Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, съответно вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на инстанционно обжалване - нито чрез частна жалба, нито с въззивна. Ако намери искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по същество и то е окончателно. Защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.

Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните, преценява събраните доказателства, гради фактически и правни изводи, въз основа на които се произнася по материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора.постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори когато са налице предпоставките за това по чл. 239 ГПК. В правомощията на решаващия съд е да направи преценка дали искът е вероятно основателен, предвид изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Когато прецени обаче, че предпоставките за постановяване на неприсъствено решение не са налице, решаващият съд дължи изрично и мотивирано произнасяне за отказа да се произнесе с такова решение – чл.239, ал.3 ГПК.

Преминавайки към разглеждане на делото по общия ред, без да мотивира и произнесе отказа си от постановяване на неприсъствено решение, съдът очевидно е извършил преценка съобразно с твърденията на ищеца и подкрепящите ги доказателства, за липсата на предвидените предпоставки по смисъла на чл. 239, ал. 1 ГПК, без да е налице оспорване на релевантните факти от страна на ответника. По този начин и в нарушение на принципа на служебното начало и процесуалните възможности по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд практически е лишил ищеца от възможността 3 да организира защитата си и евентуално да изложи допълнителни доводи и да ангажира доказателства с оглед мотивите за отказа по чл. 239, ал.3 ГПК.

Затова, като се е произнесъл с решение по съществото на спора, обсъждайки приложените към исковата молба писмени доказателства, вместо да постанови неприсъствено решение при липсата на оспорване от страна на ответника, съдът е постановил недопустимо решение. В този смисъл е и приложимата за случая съдебна практика в т.ч. и практика на ВКС, обективирана в Решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т. о., ТК.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – да се върне на Окръжен съд - Стара Загора за ново разглеждане от друг състав.

В съответствие с изложеното, Апелативен съд - Пловдив РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 354 от 06.12.2022 г., постановено по търг. д.

№ 168 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора.

Връща делото на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане от друг състав.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4