Решение № 194 от 08.07.2020, Районен съд - Димитровград

Р

Е Ш Е Н И Е

№…..

08.07.2020г., Димитровград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд- Димитровград на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ

: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

Секретаря:

Силвия Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1706 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на

27.06.2017г., между „**“АД и ответника А.Х.А. бил сключен Договор за паричен заем №2839995. Съгласно този договор на ответника бил отпуснат заем в размер на 1200 лева, като той се задължил да го върне в размер на 1413,84 лева, в т.ч. договорна лихва от 213,84 лева, на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32,88 лева. Падежът на първата погасителна вноска бил на 07.07.2017г., а на последната вноска- на 27.04.2018г. Съгласно чл.4 ал.1 от Договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно: банкова гаранция или две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на конкретно уточнени условия. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно чл.4 ал.2 от Договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1188,09 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 43 равни вноски, всяка в размер на 27,63 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която трябвало да заплаща заемателя, била в размер на 60,51 лева. По договора за паричен заем ответникът извършил плащания в общ размер на 869 лева, с която били погасени неустойка за неизпълнение 386,82 лева, такса разходи- 45 лева, договорна лихва- 112,11 лева и главница- 325,07 лева. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 27.04.2018г. и той не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Същевременно, на 01.10.2018г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „**“АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ООД, по силата на който вземанията по процесния договор, сключен с ответника, били прехвърлени в полза на настоящия ищец по делото. За извършената цесия А.А. бил уведомен с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от 02.10.2018г. Тъй като писмото било върнато в цялост, до ответника било изпратено второ писмо, което обаче също останало невръчено. На 30.07.2019г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника А.. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1375/2019г. по което на 01.08.2019г. съдът издал Заповед №808 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на длъжника било разпоредено по горепосочения договор за паричен заем да заплати на ищеца сумата от 874,93 лева- главница, договорна лихва за периода от 06.10.2017г. до 27.04.2018г. в размер на 101,73 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.10.2017г. до 27.04.2018г. в размер на 801,27 лева, лихва за забава за периода от 07.10.2017г. до 30.07.2019г. в размер на 133,75 лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 88,23 лева. Тази заповед била връчена на А.А. при условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, като съдът указал на ищеца възможността да предяви иск против своя длъжник за сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното, „АСВ“ЕАД, като правоприемник на „АСВ“ООД, иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника че дължи сумите, за които е издадена Заповед №808/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1375/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът А.Х.А., чрез назначения му от съда особен представител- адв.Д.И. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което иска той да бъде отхвърлен. Заявява, че от Договора за цесия и Приложение №1/01.10.2018г. не се установява, че процесното вземане по Договора за паричен заем е прехвърлено на ищеца. Липсвали данни за надлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на ищеца по делото. Представените две уведомления за извършената цесия не били връчени на А.А.. Връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея не можело да се приеме за надлежно уведомяване за извършената цесия, доколкото настоящото производство отново протичало без ответника, който не бил открит на адреса си. Той не бил получил препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомлението за цесия, като по този начин не било спазено изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Ответникът не дължал плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем в полза на ищеца, поради което иска се явявал неоснователен и недоказан и трябвало да бъде отхвърлен. На следващо място, прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка, като се иска редукция на същата. Счита, че договора за заем е сключен при крайно неизгодни условия, доколкото заемната сума е 1200 лева, а предвидената неустойка 1188,09 лева. Налице била неравноправна клауза, която правела договора недействителен. Лихвата, определена като договорно възнаграждение, не била в проценти а представлявала конкретна сума 213,84 лева, като не ставало ясно как се формира тази сума, съгласно изискванията на ЗЗП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за паричен заем №2839995 от 27.06.2017г. „**“АД е предоставило на ответника А.Х.А. заем в размер на 1200 лева. Кредитът трябвало да бъде върнат на кредитора в размер на 1413,84 лева, в т.ч. договорна лихва от 213,84 лева, на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32,88 лева. Падежът на първата погасителна вноска бил на 07.07.2017г., а на последната вноска- на 27.04.2018г. Страните се договорили, в срок от 3 дни от сключване на договора заемателя да предостави на заемодателя някое от следните обезпечения- две физически лица- поръчители или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Съгласно чл.4 ал.2 от Договора, при неизпълнение на това задължение, на заемателя следвало да се начисли неустойка в размер на 1188,09 лева. Тъй като ответника в определения му срок не представил гаранция по договора за заем, на същия била начислена за плащане и договорената неустойка. Плащането на същата била разсрочена на 43 равни вноски, всяка в размер на 27,63 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която трябвало да заплаща заемателя, била в размер на 60,51 лева. В Договора ответникът изрично декларирал, че същия има характера на разписка за получената от него сума.

Съгласно представения от ищеца Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на 16.11.2010г. „**“АД и ищеца „АСВ“ООД с правоприемник „АСВ“ЕАД са се договорили първото дружество да прехвърля регулярно на второто свои станали ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена.

От приетото като доказателство по делото

Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД се установява, че „**“АД потвърждава извършената цесия на всички вземания, които е цедирало съгласно горепосочения договор за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение №1/01.10.2018г. Съгласно представеното по делото извлечение от Приложени №1/01.10.2018г. към Договора е видно, че е прехвърлено и вземането по отношение на А.Х.А. по Договор за паричен заем №2839995 от 27.06.2017г. в размер на 1838,68 лева в т.ч. и лихва за просрочие към 01.10.2018г. от 60,75 лева.

По делото е представено Пълномощно, с което „**“АД на 09.09.2015г. е упълномощило „АСВ“ЕАД от негово име да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор за цесия, по силата на който вземанията към тях, произхождащи от договори за заем, се прехвърлят на „АСВ“ЕАД.

Видно от представените като доказателство по делото 2бр.уведомителни писма, съответно от 02.10.2018г. и от 16.09.2019г. до А.Х.А. са били изпращани съобщения за размера на неговите задължения по процесния договор за заем, както и за извършеното прехвърляне на вземането към него от „**“АД в полза на ищеца „АСВ“ЕАД. Съгласно представените от ищеца известие за доставяне и обратна разписка към товарителница, двете уведомителни писма не са били връчени на ответника.

На 30.07.2019г. в РС-Димитровград ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било ч.гр.д.№1375/2019г., по което на 01.08.2019г. съдът издал Заповед №808 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в размер на 874,93 лева главница– задължение по Договор за паричен заем №2839995 от 27.06.2017г., сключен между „**“АД и длъжника, договорна лихва по договор за заем за периода от 06.10.2017г. до 27.04.2018г. в размер на 101,73 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.10.2017г. до 27.04.2018г. в размер на 801,27 лева, лихва за забава за периода от 07.10.2017г. до 30.07.2019г. в размер на 133,75 лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 88,23 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че може да предяви установителен иск за вземането си против ответника.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, общото задължение на А.Х.А. е в размер на 1911,68 лева, от които главница 874,93 лева, договорна лихва 101,73 лева, неустойка 801,27 лева и лихва за забава 133,75 лева. От представената информация от „**“АД се констатират заплатени суми по процесния договор от кредитополучателя А.Х.А. през периода от 10.07.2017г. до 16.03.2018г. в размер общо на 824 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че на

27.06.2017г. между „**“АД и А.Х.А. е сключен Договор за паричен заем №2839995, като съгласно същия на ответника е бил предоставен заем в размер на 1200 лева, който е трябвало да бъде върнат на 43 седмични вноски. Не се спори по делото, че договорената сума е била предоставена на А.. На следващо място, няма спор между страните, че „**“АД е продало на „АСВ“ЕАД свои вземания към длъжници по договори за заем, сред които и този сключен с ответника. Безспорно установено е, че до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Димитровград на 30.07.2019г., както ищеца, така и прехвърлителя на вземането, не са уведомявали ответника за извършеното прехвърляне на вземанията от страна на „**“АД.

Спорно по делото е дължи ли ответника на ищцовото дружество по процесния Договор, сключен с „**“АД, посочените суми в издадената от РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1375/2019г., както и уведомен ли е бил надлежно А.Х.А. за извършената цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по отношение на него ищеца.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая кредиторът е изпълнил задължението си. Няма доказателства обаче заемателят да е заплатил в срок всички от уговорените в договора погасителни вноски.