Решение № 260293 от 29.04.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София,

………. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен състав в публично съдебно заседание нa седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ

КРИСТИНА

ГЮРОВА при участието на секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Дечев

ВАНД № 3248/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С решение от 05.03.2020 г., постановено по НАХД № 20913/2018 г., СРС, НО, 22-ри състав, е признал обвиняемия К.П.Г. за виновен в това, че на 08.03.2017 г., около 16.45 часа в гр. София, район Кремиковци, в офис, находящ се на ул. „*********, в качеството му на длъжностно лице – управител на „А. Т.“ ЕООД, осъществяващ ръководна работа и управление в посоченото юридическо лице, при изпълнение на функцията си по ръководство и управление на дейността на дружеството, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата половина на главата, причинил на И. С. П.лека телесна повреда, изразяваща се в маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, което увреждане реализира медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на П.в качеството му на длъжностно лице, осъществяващо ръководна работа в посоченото юридическо лице (П.е назначен на длъжност търговски директор в „А.Т.“ ЕООД с трудов договор № 10/05.02.2016 г. и длъжностна характеристика към него от 05.02.2016 г.), при и по повод изпълнение на функцията му по организация, контрол и ръководство на дейността в дружеството, явяващо се престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност налагайки му административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил обвиняемия К.П.Г. да заплати в полза на държавата сумата от 300.00 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата в размер на 5,00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на първоинстанционния съд.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба, ведно с допълнение към нея от защитника на обв. К.П.Г., в които се излагат аргументи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Сочат се съображения за некоректен доказателствен анализ, изразяващ се в кредитиране показанията на пострадалото лице, като подкрепящи се от тези на св.

К.св. М.-П.и св. Т., без обаче да са отчетени противоречията между тях, и при пълно игнориране на показанията на св. Д., св. Т. и св. С.. Излагат се доводи за липса на обективност в показанията на св. П., произтичаща от неговата заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се тезата за недоказаност на причинно-следствената връзка между инкриминираните събития и телесното увреждане на св. П., наложило приемането му във ВМА на 10.03.2017г., който извод се обосновава и със заключението на изготвената по делото СМЕ. Като аргумент в подкрепа на тази теза се сочи и наличието на издаден болничен лист на пострадалия, но не за проблем с ухото, а с диагноза „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“, което обстоятелство се твърди да е залегнало в решение № 3163/27.02.2020 г. и решение №13980/12.11.2020 г. на Върховния административен съд. Възразява се срещу квалификацията на деянието, като такова по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да признае обвиняемия К.П.Г. за невиновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, алтернативно се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.

В разпоредително заседание на

11.11.2020 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В проведеното на 18.01.2021 г. съдебно заседание, въззивният съдебен състав прецени, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие на осн. чл. 327, ал. 4 от НПК, поради което допусна и назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите: Какъв е характера и медико-биологичната характеристика на телесните увреждания, причинени на И. С. П.? Какъв е механизмът на получаване на травматичните увреждания? Възможно ли е уврежданията, които са били претендирани от И. С. П., във връзка със случилото се на 08.03.2017 г. да са били получени по-рано или по-късно до приемането му в болницата на 10.03.2017 г., поради някакво друго заболяване?

В открито съдебно заседание на

17.03.2021 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което след изслушване на вещото лице д-р А.С., по делото е приета назначената от въззивния съд допълнителна съдебно-медицинска експертиза, със задача да даде отговор на посочените по- горе въпроси.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на обвиняемия Г. – адв. В., поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, по съображенията, изложения в тях. Счита, че обвинението не е доказано по необходимия категоричен начин, a почива на предположения. Застъпва становището, че заключението на допълнителната СМЕ не доказва съществуването на пряка причинно-следствена връзка между инкриминираното деяние и констатираното при пострадалия, телесно увреждане. Счита, че това експертно заключение е и некомпетентно изготвено, тъй като според защитата същото игнорира огромна част от доказателствения материал, доказваща, че пострадалият е имал увреждане на дясното си ухо, както и двустранно намаление на слуха. Подчертава, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК, са били отменени от ВАС, тъй като издаденият на пострадалия болничен лист, е за исхимична болест на сърцето, а не за проблеми със слуха.

Счита, че последващата инцидента, медицинска документация не обосновава извод за наличие на пряка връзка между констатираните в тях увреждания при пострадалото лице и датата на самия инцидент. Твърди, че обясненията на обвиняемия, в които същият отрича да е нанасял удар на пострадалия се подкрепят не само от показанията на служителите на фирмата, но и от показанията на случайни очевидци. Позовава се на противоречия в показанията на пострадалото лице и на св. К.които не са били обсъдени от районния съд. Оспорва наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да оправдае обв. Г..

Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на първoстепенния съд за правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Сочи, че противоречията в свидетелските показания са били успешно преодолени чрез заключенията на назначените по делото СМЕ, от които се установява механизма на причиняване на телесното увреждане при пострадалото лице, с оглед на което правилно подсъдимият е бил признат за виновен от СРС. В тази връзка моли за потвърждаване на решението на първостепенния съд.

Редовно призован, подсъдимият К.Г. не се явява в заседанието пред въззивния съд и не изразява становище.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, XIV -ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при внесено предложение на прокурор при СРП за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII от НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събрания на досъдебното производство доказателствен материал, като в хода на съдебното следствие е събрал и проверил, и гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля П.и обясненията на обвиняемия Г..

Пред настоящата съдебна инстанция бяха събрани нови доказателства – бе проведен разпит на вещото лице д-р А.С. и бе прието заключението на допълнителната СМЕ, допусната от въззивния съд, както и бяха приобщени нови писмени доказателства.

Целта на новосъбраните по делото доказателства бе с оглед възраженията направени, в жалбата срещу първоинстанционното решение и в тази връзка за проверка на твърденията на пострадалото лице.

Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото на база събрания доказателствен материал, като новосъбраните такива пред настоящата инстанция не само не доведоха до промяна във фактическите изводи на първостепенния съд, а даже напротив - изслушаното заключение на допълнителната СМЕ и допълнителния разпит на вещото лице по категоричен и несъмнен начин подкрепиха фактическите и правни изводи, направени от първостепенния съд. Ето защо и настоящата съдебна инстанция възприе изцяло фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, която е следната:

Обвиняемият К.П.Г., живущ ***, е роден на *** г. в гр. Киев, Украйна, българин, с българско гражданство, с висше образование, женен, управител на „А.Т.“ ЕООД, неосъждан, ЕГН: **********.

Обв. Г., управител на търговско дружество „А.Т.“

ЕООД, осъществявал ръководна работа и управление в посоченото юридическо лице.

Седалището и адресът на управление на дружеството бил в гр. София, бул. „*******, ет. 1; шоурумът и сервизната база на дружеството се помещавали на адрес в гр. София, район Кремиковци, ул. ******** С трудов договор № 10 от 05.02.2016 г. и длъжностна характеристика към него, св. П.бил назначен на длъжност „търговски директор“ в „А.Т.“ ЕООД. По длъжностна характеристика той е осъществявал функции по организация и контрол на дружеството, осигуряване на максимална ефективност и високи резултати в дружеството и гарантиране на най-висок стандарт в нивото на обслужване на клиентите. Работното място на св. П.било в гр. София, район Кремиковци, ул. ********

Съгласно длъжностната му характеристика, св. П.извършвал ръководна работа в дружеството, като осъществявал организация, ръководство и контрол върху дейността му.

На 08.03.2017 г. св. П.се намирал в офиса си на горния адрес. Около 11.00 часа обв. Г. влязал в офиса и му казал, че иска да проведат разговор. Между 16.00 часа – 16.15 часа обв. Г. отново отишъл в офиса на св. П., когото заварил на бюрото му. Обв. Г. се приближил към него, замахнал през бюрото с ръка и му нанесъл силен удар с длан по главата, по-конкретно в областта на лявото ухо, лявата скула и лявата буза. В резултат на удара, св. П.паднал от стола надясно и си ударил главата в бюрото и шкафчетата около него, като изпитал силна остра болка отляво в областта на главата и ухото. След това обв. Г. сграбчил св. П.за яката и започнал да го дърпа към кабинета си, като през цялото време крещял и го обиждал, като искал да признае за извършена от него сделка с автомобили. Когато стигнали до офиса на обв. Г., влезли вътре, а там се намирали свидетелите Д., Т. и С.

/последния си тръгнал впоследствие/. Обв. Г. започнал да пита „на висок тон“ св. П., дали е участвал в търг от името на фирмата и ако - да, защо го е направил, без разрешение от него, като го обвинил, че сключил сделката с цел лично облагодетелстване. Тъй като св. П.отрекъл да има нещо общо със сделката, обв. Г. повикал св. С. и започнал и на него да задава въпроси във връзка с въпросната сделка. Св. П.се възползвал от това, казал, че не се чувства добре и напуснал кабинета на обв. Г.. На излизане срещнал свидетелите Т. иК.. След това разстроен и уплашен, св. П.се прибрал вкъщи. На следващия ден, както и на по-следващия, той бил прегледан от лекари – общопрактикуващ такъв, съдебен лекар и УНГ специалист. Медиците констатирали следните травматични увреждания: травматичен оток на лявата буза, лявата скула, лявата ушна мида; маргинално разкъсванена тъпанчевата мембрана в долно- задния й квадрант, възпалние на мембраната, оточен външен слухов проход; оток и лигавично кръвонасядане на горна устна вляво; разклащане на първи и втори горни леви зъби.