Решение № 663 от 24.07.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца,

24 юли 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 04.07.2019 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря Мария Богданова като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 5150 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.

2, офис 4 срещу А.А.С. с ЕГН ********** ***.

В същата се твърди, че между „Изи Асет

Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ответника А.С. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с № 2810920/16.05.2017 г., както и въз основа на Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ред за предоставяне на потребителски кредити от същото дружество, представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 750,00 лева. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 72,51 лева, на тринадесет равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 63,27 лева, или общо в размер на 822,51 лева. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска, дължима на 15.11.2017 г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължил да представи посоченото в същата разпоредба обезпечение, като при неизпълнение на основание чл. 4, ал. 2 от договора заемателят дължал неустойка в размер на 339,04 лева, която следвало да бъде изплатена разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, или към размера на всяка вноска се добавяла сума в размер на 26,08 лева. На заемателя била начислена и лихва за забава в общ размер на 54,89 лева, изчислена върху непогасената част от главницата, считано от 15.06.2017 г. до 05.12.2018 г., а на основание Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД била начислена такса разходи в размер на 45,00 лв. Сочи се, че към настоящия момент ответникът е заплатил по договора сумата 106,00 лева.

На 01.12.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК

********* и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Поради неизпълнението на ответника, на 23.07.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 3267/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2053 от 26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от служебно изисканата от съда справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца ответникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 696,82 лева-главница по договор за паричен заем с № 2810920/16.05.2017 г.; сумата 62,42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.06.2017 г. до 15.11.2017 г.; сумата 45,00 лв., представляваща такса разходи; сумата 296,31 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4, ал. 1 от договора; сумата 54,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2017 г. до 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 2053 от 26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3267/2018 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Ответникът А.А.С., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.М., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни по следните съображения: по делото липсват доказателства относно съществуването и изискуемостта на процесните вземания; ищецът не притежава активна материалноправна легитимация да претендира посочените в исковата молба суми; липсва редовно уведомяване на ответника за настъпилата цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника към ищеца по процесния договор за заем.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 3267/2018 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника А.А.С. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представен е договор за паричен заем № 2810920 от 16.05.2017 г., видно от който между „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* и ответника А. С. бил сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата 750,00 лв., която е следвало да бъде погасена на 13 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 63,27 лв. По този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответницата да върне на заемодателя сума в общ размер на 822,51 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35,00 % и годишен процент на разходите на заема – 41,17 %. Видно е също така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 16.05.2017 г. Съгласно посочения в договора погасителен план крайният срок за издължаване на кредита е 15.11.2017 г.

Установява се от приложените към исковата молба рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и приложение № 1 към него от 01.12.2017 г., че с тях „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ООД с ЕИК *********, чиито правоприемник е ищецът, вземанията си по горепосочения договор за заем.

От приложеното известие за доставяне с № 822605 се установява, че писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2810920, адресирано до ответника А.С., с което същият се уведомява, че процесното му задължение към „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобито от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 16.11.2010 г., е върнато в цялост като непотърсено.

В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът е извършил плащания по процесния договор за кредит, възлизащи на сумата 106,00 лв., която при разпределяне съгласно съдържащия се в договора погасителен план и при отнасяне на погашенията по предвидения в договора начин към задълженията за главница, договорна лихва, неустойка по чл. 4 от договора и такса разходи за събиране на задълженията е достатъчна за покриване на главница в размер на 53,18 лв., договорна лихва в размер на 10,09 лв., неустойка в размер на 42,73 лв.

От правна страна.

Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 15.11.2017 г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2018 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице.

Видно от договор за паричен заем № 2810920 от 16.05.2017 г., „Изи Асет Мениджмънт”

АД с ЕИК ********* е предоставил на ответника А.С. в заем парична сума в размер на 750,00 лева, а ответникът се е задължил да върне заема в сроковете и по реда, предвидени в договора.

В исковата молба се сочи, че към настоящия момент ответникът е заплатил по договора сумата 106,00 лева. Исковата молба е връчена на ответника чрез особен представител и това твърдение не е оспорено, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил именно сума в такъв размер по договора.

С рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и приложение № 1 към него от 01.12.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* е прехвърлило на праводателя на ищеца вземанията си по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Видно от намиращото се на л. 19 от делото пълномощно, с него „Изи Асет

Мениджмънт” АД с ЕИК ********* е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по приложение № 1 от 01.12.2017 г. към рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на задължения (цесия).

Въпреки че по делото не са представени доказателства ищеца, в качеството си на пълномощник на цедента „Изи

Асет Мениджмент“ АД, да е уведомил надлежно ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията поради следното:

Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника.

В заповедното производство съдът се е произнесъл въз основа на изложените в заявлението по чл. 410 от ГПК твърдения, без да ги проверява. В образуваното на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал.

5 от ГПК исково производство обаче съдът е длъжен, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, да извърши проверка за наличието, изискуемостта и ликвидността на претендираните вземания, включително дали са налице нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни по смисъла на ЗЗП уговорки в договора за паричен заем, особено предвид обстоятелството, че с отговора по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е оспорил всички предявени искове като неоснователни и недоказани. При извършването на тази проверка съдът намира следното:

Към момента на сключване на процесния договор е действал Закона за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закона за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници. Процесният договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и всички техни предписания го обвързват. Относно изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и чл. 24 от ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10-12 от ЗПК поставят определени изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, които са задължителни, а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съобразно чл. 22 от ЗПК. В конкретния случай, представеният договор за потребителски кредит между страните има необходимото съдържание съобразно сочените разпоредби.