Решение № 6 от 07.02.2023, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 381/2022
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 07.02.2023
- Състав
- СПАС КОСТОВ СПАСОВ, ИВАЙЛО ЙОСИФОВ ИВАНОВ, ЕЛИЦА СИМЕОНОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 38, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6 гр. Русе, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на 11 януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
СПАС СПАСОВ
При секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ КАН дело № 381 описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.Р.Г. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Г.В., против Решение № 533 от 19.07.2022 г., постановено по АНД № 2 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и несправедливо. Наведени са доводи за нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че изводът на съда за това, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗПССПЕЕН 112), както от обективна, така и от субективна страна и то при форма на вината пряк умисъл, е необоснован като неоснователно са отхвърлени и твърдените от жалбоподателя обстоятелства за липса на виновно поведение от негова страна. Според касационната жалба неправилно въззивният съд не е допуснал да бъдат разпитани исканите от жалбоподателя във въззивното производство свидетели, с което касаторът е бил лишен от възможност да представи допълнителни доказателства, че подаденият от него на телефон 112 сигнал е истински. Наведено е и възражение, че районният съд не е обсъдил в решението си обстоятелството, че телефонният номер, от който е подаден процесният сигнал не се ползва от М.Г.. Според касатора усещането за заплаха е субективно за всеки отделен индивид и в случая подозренията на касационния жалбоподател, че лицето К. притежава незаконно оръжие и не може да се контролира след употреба на алкохол, са създали у Г. основателен страх за живота и здравето му и именно това е причина за търсената от полицията помощ чрез телефон 112. В тази връзка неправилно въззивният съд не бил кредитирал показанията на св. Р. Р., който имал преки впечатления от ситуацията, предизвикала подаването на процесния сигнал. Според касатора подаденият о него сигнал на телефон 112 не е неверен или заблуждаващ.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и наказателното постановление.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал.
2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 533 от 19.07.2022 г., постановено по АНД № 2/2022 г., Районен съд – Русе е потвърдил Наказателно постановление № 4569-НП-32 от 14.12.2021 г., издадено от Началник РУ гр. Две могили, с което на М.Р.Г., за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, е наложена административна санкция глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Относно наложеното наказание съдът е приел, че в случая са налице предпоставки за налагане дори и на по-тежко от фактически наложеното на касатора наказание, но съдът не разполага с правомощие да увеличи наложеното наказание, поради което го е потвърдил.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че районният съд неправилно не е допуснал до разпит поискани от защитата свидетели. От съдържанието на депозираната пред въззивния съд жалба е видно, че жалбоподателят е поискал в съдебното производство да бъдат разпитани свидетелите Р.Г.Р. (баща на жалбоподателя) и Д. И. С. (съсед). В съдебно заседание на 24.02.2022 г. процесуалният представителна жалбоподателя е посочил, че от поисканите двама свидетели единият (Д. С.) се намира в болница, поради което е поискал в качеството на свидетели да бъдат разпитани Р. Р. и С. Х. Р. – родители на жалбоподателя. Съдът е допуснал и двамата поискани от защитата свидетели (виж протокол от с.з. на л. 34-35 от АНД № 2/2022 г. по описа на РРС). Свидетелят Р. е дал показания, в които посочва, че на 11.08.2021 г. К. е идвал и заплашвал сина му М. , заплашвал е и родителите на Г. като именно Р. е накарал сина си да се обади на телефон 112. Свидетелят сочи, че никой не е идвал след позвъняването на тел. 112, а той (свидетелят) си е бил в къщи, макар портата на къщата да е била заключена. Свидетелката С. Р. като майка на жалбоподателя се е възползвала от правото си да не дава показания и не е била разпитвана. В същото съдебно заседание – на 24.02.2022 г., съдът по свой почин е преценил, че за изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства е необходим разпит и на полицейски инспектор Д. Г., за когото в преписката са налице данни, че е посетил дома на жалбоподателя във връзка с подадения на 11.08.2021 г. сигнал на тел. 112, както и лицето В.П.К. (погрешно вписан в протокола като К.) – лицето от чиито заплахи се е оплакал жалбоподателя на тел. 112. Свидетелят Д. Г. е бил разпитан в съдебно заседание на 28.04.2022 г. Свидетеля К. не е бил открит на адреса за призоваване, а в съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя е заявил, че не държи на разпита на неявилия се свидетел. При тези данни, противно на твърденията на касационния жалбоподател, не е налице поискан от защитата на жалбоподателя свидетел, който да не е бил допуснат от съда.
На следващо място касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че същият не използва посочения в наказателното постановление мобилен телефон с номер ***********.
Дали това е телефонен номер (СИМ-карта), собственост на касационния жалбоподател, или номер, обичайно използван от него, е без правно значение в случая. От значение е единствено факта, че от този номер е подаден сигнал на телефон 112 на 11.08.2021 г. като от доказателствата по делото безспорно се установява както лицето извършило позвъняването, а именно М.Г., така и съдържанието на проведения с оператора разговор. Всъщност обстоятелството, че именно касатора е подал процесния сигнал на тел. 112, не се оспорва от него (признава се както в писмените обяснения, дадени пред полицията, така и в жалбите до районния съд и до настоящата инстанция), а се и потвърждава от показанията на св. Р..
Съгласно норма на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В случая АНО е направил точно описание на конкретното нарушение, за което търси отговорност от лицето – подал "невярно и заблуждаващо съобщение", че към момента на подаването на сигнала на 11.08.2021 г. в 08:24 часа е притесняван в дома си в с. Щръклево, об. Русе, ул.
„Магистрална“ № 15 от лицето В.П.К. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в АУАН и НП дата М.Р.Г. е извършил обаждане на ЕЕН за спешни повиквания 112 от мобилен телефон с номер *********** и след приемане на повикването от оператор е съобщил, че е притесняван от лицето В. К. като при проведените множество разговори с оператор на тел. 112 и полицейски служител е давал разнородна и противоречаща си информация както за своето местонахождение, така и за местонахождението на лицето, срещу когото подава сигнал. След посещение на адреса на М.Г. безспорно е установено и че той не си е бил в дома и на това място към него не са отправяни заплахи от друго лице на посочените дата и място. При това положение правилно съобщението е квалифицирано като невярно и заблуждаващо. С това си деяние М.Г. е осъществил състав на нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което правилно е била ангажирана отговорността му в случая. При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна, а твърденията му в обратна посока са голословни и не се подкрепят от нито едно от събраните доказателства. В тази връзка правилно районният съд не е кредитирал показанията на св. Р. Р., който на първо място като баща на касатора не може да се приеме за безпристрастен свидетел, а освен това неговите показание се опровергават както от показанията на актосъставителя О. О. и св. Д.Г., така и от обясненията на самия жалбоподател.
Съгласно приложената в случая санкционна норма на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В настоящия случай на касационния жалбоподател е наложено наказание в минимален размер, независимо, че са налице данни за отегчаващи вината обстоятелства.
Доколкото обаче това е по-благоприятно за касатора, то правилно районният съд е установил, че наложеното наказание не може да бъде изменено.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи констатациите на актосъставителя относно описаното нарушение. Районният съд правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 от
19.07.2022 г., постановено по АНД № 2 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.