Решение № 25 от 12.01.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Сливница, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20221890200714 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. А. К. , с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 7892/07.10.2022 г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 4000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е лице, на което може да се наложи наказание за твърдяното нарушение, тъй като същият няма качеството на превозвач. Описаното в НП нарушение не е доказано. Ето защо се иска отмяна на НП.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Я., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 13.09.2022 г., около 1 1:00 часа на път А-6, км. 31+ 500, в посока гр.

Сливница – гр. София свидетелят Б. К. П. – инспектор при АПИ и неговият колега свидетелят Г. Б. Б. , изпълнявали служебните си задължения и 1 извършили проверка на управлявания от жалбоподателя Г. А. К. товарен автомобил – МПС с четири оси марка „***********”, с рег. № ***********, с което жалбоподателят превозвал пясък. В хода на проверката било извършено измерване на превозното средство с ролетка 1307/18 /5 м./ и ел. мобилна везна PW-10 № К0200009 като е констатирано превишаване на натоварването на ос на двойната задвижваща ос. Измереното натоварване на двойната задвижваща ос на МПС е 36,850 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ квитанция за платени пътни такси за движение на тежко пътно превозно средство по чл.

3, т. 2 от Наредбата.

Актосъставителят Б. К. П. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на своя колега Г. Б. Б. , съставил акт за установяване на административно нарушение № 0009421 от 13.09.2022 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ . На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражения.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 7892 от 07.10.2022 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Б. К. П. и свидетеля Г. Б.

Б., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 0009421 от 13.09.2022 г. , кантарна бележка № 22231696 от 13.09.2022 г., пътен лист № 547640/01.02.2022 г., заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., заповед № РД-11247/31.03.2022 г., заповед № А-616 от 11.09.2018 г., декларации за съответствие на ел. везна и ролетка.

Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от него и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.

Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и 2 писмените доказателства по делото и в частност съставения АУАН. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно от представените заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на актосъставителят изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и 3 прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.

47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗП съгласно чл. 21г, ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица от агенцията с тези правомощия. Видно от представените по делото заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. се установява, че издателят на НП е имал съответната компетентност.

В разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са посочени необходимите реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП, които разпоредби в настоящия случай съдът намира, че формално са изпълнени.

Както в АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Ето защо съдът дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.

По съществото на нарушението:

В съдържанието на чл. 53, ал. 1 от ЗП е изброена хипотезата на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53, ал. 1, т. 2 нарушения на разпоредби от ЗП. Съгласно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Според чл. 26, ал. 3 от ЗП разрешението се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.

За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, е необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. или „тежко“ по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е 4 по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6, или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба.

В разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е определено кои превозни средства са тежки, а именно тези които имат натоварване на ос по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. В настоящия случай доколкото разстоянието между осите на управляваното от жалбоподателя превозно средство е 1,40 м., то приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.

1, т. 5, б. “в” и допустимото максимално натоварване на двойнта задвижваща ос е 19 тона. Поради обстоятелството, че по делото се установи натоварване на ос от 36,850 тона, то следователно процесното ППС е тежко по смисъла на посочените разпоредби.

Съгласно § 1, т. 8 пр. първо от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение. Водачът на ППС е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на „извънгабаритно“ или „тежко“ такова и в случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя. Разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя, като управлява извънгабаритно ППС. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ /така решение № 534/31.05.2022 г. по к.а.н.д. № 259/2022 г. на Административен съд – София-област/.