Решение № 1409 от 12.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Русе, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520102044 по описа за 2025 година

К. Г. Т. заявява, че на 15.12.2006г. сключил със С. Д. С. договор за доброволна делба на наследствени имоти, въз основа който, наред с други имоти, придобил в собственост:

- жилище №1 с площ 43.30 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общ коридор;

- жилище №2 с площ 44.80 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общ коридор и - жилище №4 с площ 37.40 кв.м., всички с административен адрес: гр.Русе, **********.

Пояснява, че трите жилища се намират в масивна едноетажна къща с площ 216 кв.м., в източната част на дворно място. В поделената сграда били обособени общо 5 жилища, като две от тях били поставени в дял на С. С.. Въпреки многократно отправени покани, последният не предоставил на ищеца ключове за входната врата откъм ул.“**********“, като по този начин ограничил достъпа му до трите жилища.

На 10.04.2019г. „С.С.С.“ ООД, ЕИК **********, чиито съдружници били С. С. и С.

С.а, придобило чрез публичен търг жилище №4.

След смъртта на С. С., през 2020г. дяловете му в „С.С.С.“ ООД били поделени между децата му С. С. С.а и П. С. С. (ответници в настоящото производство).

К. Т. твърди, че ответниците ограничават достъпа до собствените му имоти. В тази връзка сочи, че жилище №1 и жилище №2 се намират от вътрешната страна на сградата, до която се стига пред входно антре, от което притежава 2/3 идеални части. Наследодателят на ответниците противозаконно преградил антрето, като единственият вход до жилище №1 и жилище №2 бил през жилище №3. Поддържа, че достъпът до тези имоти откъм ул.“**********“ или откъм двора е невъзможен.

На 30.03.2021г. молителят отправил покана до ответниците, в срок от 2 дни да му 1 предадат ключ за входната врата на имота и ключ от междинната врата, ограждаща двата му апартамента и претендирал обезщетение за лишаване от възможността да ползва собствените си имоти в размер на 1000 лева месечно (по 500 лева за всяко от жилищата).

До настоящия момент нито един от ответниците не се отзовал на поканата.

Ищецът счита, че е налице непозволено увреждане спрямо него от страна на М. С.а, П. С. и С. С.а, които съобразно разпоредбата на чл.53 ЗЗД са солидарно отговорни.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди М. П. Р. – С.а с ЕГН ********** и адрес: гр.Русе, **********; П. С. С. с ЕГН ********** и адрес: гр.Русе, ********** и С. С.

С.а с ЕГН ********** и адрес: гр.Русе, ********** да му заплатят солидарно сумата 12 000 лева, предявено частично от 48 000 лева – обезщетение за вреди, вследствие лишаване на ищеца от възможността да ползва собствените си имоти, дължимо за периода 03.04.2020г. – 02.04.2025г. (в размер на 200 лева месечно, по 100 лева на апартамент), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2025г. до окончателно изплащане на главницата.

Претендира разноски по делото.

В срока от чл.131 от ГПК ответниците М. П. Р. – С.а, П. С. С. и С. С. С.а са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Заявяват, че през 2006г. между ищеца и С. Д. С. (наследодател на ответниците) е извършена делба на съсобствени недвижими имоти, част от които се намират в гр.Русе, **********. Тъй като не било дадено съгласие ищецът да преминава през самостоятелните имоти, които не са негова собственост, същият се задължил със свои сили и средства да избие нов вход на жилище №4 по ********** откъм улицата и да зазида сега действащия вход на жилището. Твърдят, че К. Т. не само не изпълнил това свое задължение задължението си, но и не поддържал имотите си, вследствие което същите били в негодно за ползване състояние.

Твърдят, че според приложената от ищеца схема има обособени 5 самостоятелни обекта, всеки от които функционално обособен, със самостоятелно предназначение, индивидуализиран самостоятелно в кадастъра с отделен идентификатор. В тази връзка сочат, че според практиката на ВКС, всеки самостоятелен обект е обособен по такъв начин, че достъпът до други обекти да не минава през него.

Отделно от това заявяват, че ищецът изисква ключ от входната врата на имот в гр.Русе, ул.“**********“№44 (имот различен от този на адрес **********), на който адрес се намират три имота – два гаража собственост на ответниците и имот – собственост на трети лица.

В допълнение сочат, че на **********г. изгорял напълно покрива на сградата по **********, в която се намирали техните самостоятелни обекти. Вследствие пожара, в периода от м.юли 2022г. до м.октомври 2024г., цялата сграда била неизползваема. К. Т. бил наясно със ситуацията, но отказал категорично да участва във възстановяването на покрива, съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата и не оказал никакво съдействие. Стойността на необходимите разноски била около 100 000 лева.

Ответниците считат, че инициирането на настоящото производство е опит от страна на 2 ищеца да компенсира дължимите от него суми за запазване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Поддържат, че ако той не е ползвал собствените си самостоятелни обекти в посочения период, то това се дължи на незаконосъобразното му поведение.

По изложените съображения молят съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Претендират разноски по делото.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

С нотариален акт №**********г., С. Д. С. е признат за собственик на „гараж за лека кола“ в гр.Русе, по ********** с изход към улица „**********“№44.

На 21.12.2006г. С. Д. С. и К. Г. Т. сключили Договор за доброволна делба на недвижими имоти вх.рег.№**********г., вписан под №1********** по описа на СВ – Русе, въз основа който ищецът получил в дял и станал собственик на магазини в гр.Русе по ул.“**********“ и на: жилище №1 с площ 43.30 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общ коридор; жилище №2 с площ 44.80 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общ коридор и жилище №4 с площ 37.40 кв.м., всички с административен адрес: гр.Русе, **********.

Наследодателят на ответниците получил в дял и станал собственик на три търговски помещения в гр.Русе по ул.“**********“ и на жилище №3 с площ 49.00 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общ коридор и жилище №5 с площ 22.50 кв.м., всички с административен адрес: гр.Русе, **********. В раздел ІІІ от Договора се сочи, че К. Т. се задължил в шестмесечен срок от подписване на контракта, със свои сили и средства да избие нов вход за жилище №4 по ********** откъм ул.“**********“ и да зазида съществуващия вход на жилището.

Приложени са схеми на имотите в гр.Русе, **********.

С. Д. С., починал на 02.12.2020г., оставил следните наследници по закон: М. П. Р. – С.а - съпруга, П. С. С. – син и С. С. С.а – дъщеря.

На 26.03.2021г. ищецът изпратил покана до ответниците, в която предоставил срок, в който да му предадат ключове от входната врата и междинната врата, осигуряващи достъп до собствените му имоти и претендирал обезщетение в размер на 500 лева (за всеки от имотите) за лишаването му от възможността да ползва жилищата.

На **********г. възникнал пожар в гр.Русе в района на заведение „**********“, който се прехвърлил по горимия покрив на сградата на ул.“**********“№44 (Експертно пожаротехническо заключение – лист 92 – 97). По случая е образувано ДП №**********г. по описа на ОДМВР – Русе, в хода на което е изготвена строително – техническа експертиза за установяване стойността на сградите, засегнати от пожара и размера на причинените щети на обектите по средни пазарни цени за региона към момента на извършване на деянието. От заключението на експертизата е видно, че стойността на имуществените щети, причинени вследствие пожара на **********г. по сградата на ********** възлизат на 55 336.61 лева.

За установяване относими към спора факти е допуснат разпита на: Н. З. Г. и Й. К. М., 3 които изнасят данни за състоянието на процесните имоти.

Н. Г. посетил имота през 2019г. – 2020г. по молба на С. С., който го ангажирал с ремонтни дейности – боядисване на две стаи откъм улицата. Влезли в имота през врата откъм ул.“**********“, вляво от „гумаджийницата“. Пояснява, че след входната врата на имота, имало друга, която водела до коридора, в който се намират стаи на непознато за него лице, т.е. обекти, които не са собственост на С. С.. Свидетелят забелязал, че тези помещенията били в много лошо състояние (стените и таваните били изкъртени и нацепени, дограмите били напукани, а стъклата начупени, нямало ток и вода).

Й. М. заявява, че живее на ул.“**********“№44 от 1982г. Познавала от години семейство С.и. През 80-те години, след като наемателите освободили имота, помещенията останали празни, необитаеми. Съществували проблеми с канализацията, довели до постоянна влага, мухъл и неприятни миризми. Свидетелката поддържа, че е наясно, кои от помещенията в сградата на ********** са собственост на ищеца и кои на ответниците. За помещенията на К. Т., които не се виждали от улицата, се влизало през метална врата, обозначена с №44. През 80-те години влизала в сградата откъм „гумаджийницата“. Откъм улицата също имало врата. Съществували три входа за процесните помещения: един откъм „гумаджийницата“ и два входа от дясната страна на сградата. След като наемателите се изнесли (през 80-те години) помещенията на ищеца останали много занемарени (стените „поройни“, таваните – напукани, отнякъде извирала вода, шахтите миришели на блато).

След пожара през м.юли 2022г. всичко било овъглено, покривът – изцяло изгорял, стените – напукани и изронени. П. С. изнесъл всички отпадъци в специални контейнери, а три години по-късно направил „идеален“ покрив на цялата сграда. Ищецът повече от 30 години не бил посещавал имота.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 45 и чл.86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.45 ЗЗД:

Разпоредбата на чл.45 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. За успешно провеждане на претенцията с посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на ответника, което е в причинна връзка с настъпването на вреди, които следва да бъдат установени по основание и размер. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.

Съдът счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Твърденията, че единственият възможен достъп до собствените му обекти е през коридор, заключен от ответника, останаха недоказани. Не бе установено по надлежен начин архитектурното разпределение, входовете и техническото състояние на сградата. Нещо 4 повече, св.М. сочи, че сградата е имала три входа, а от договора за доброволна делба е видно, че ищецът е поел задължение да зазида един от тези входове и да си осигури отделен вход. При наличие договорно споразумение, поведението на ответната страна по управление на собствените му обекти и ползването на коридора не може да се квалифицира като противоправно. Претенцията за вреди под формата на пропуснати ползи се характеризира с това, че вредата не се предполага, трябва да бъде реална, а не хипотетична. Съгласно константната практика на ВКС, ищецът следваше да докаже, че при обичайното развитие на отношенията, той със сигурност би реализирал увеличение на имуществото си, което е било осуетено пряко и единствено от поведението на ответниците. В случая липсват доказателства в тази насока. С показанията на свидетелите се установи, че ищецът трайно се е дезинтересирал от собствеността в продължение на повече от три десетилетия. Не е налице каквото и да е намерение от негова страна да ползва имотите лично или да ги отдава под наем. На следващо място бе установено, че помещенията са в изключително лошо състояние, негодни за обитаване, а през 2022г. сградата е останала без покрив вследствие пожар. Обекти в такова състояние нямат потребителна стойност, не могат да бъда отдавани под наем и не могат да служат за задоволяване жилищни или други нужди. Ищецът не би могъл да ползва негодни за обитаване помещения, поради което липсва вреда, настъпила в неговата правна сфера. Невъзможността да ползва имотите е пряка последица от неговото собствено бездействие по поддръжката им и настъпилото форсмажорно обстоятелство (пожар), а не от действия на ответника.