Решение № 828 от 07.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203738 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Т. В. С. от гр.Варна, със адрес в гр.Варна, ул. *** против Наказателно постановление № 25-0819-003044/07.08.2025 год. на Началника на група Сектор „ПП“ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. (25,56 евро) за нарушение на разпоредбата на чл. 95, ал.1 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25,56 евро) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в това число при невярно отразена фактическа обстановка и при необсъдени възражения на жалбоподателката. С оглед на това се иска отмяна на издаденото наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв. С. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, като посочва, че от събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие доказателства се установява фактическа обстановка, различна от описаната в НП, като от изслушания запис от тел.112 се установява,че сигнала за ПТП е подаден в 08.22 часа, когато св.С. С. вече е била на работното си място, т.е. няма как произшествието да е било реализирано в 08.15 часа предвид трафика в централната час на града в посочения времеви диапазон. Установява се наред с това, че автомобилът на жалбоподателката е останал дълго на мястото на ПТП, като не се установява дали според АНО същата не е спряла или не е установила последиците от ПТП. Поради изложеното се пледира за отмяна на издаденото НП.

Жалбоподателката С. на свой ред потвърждава, че не е местила колата, а при удара 1 вратата й не е била широко отворена и забравена, а тъкмо се е отваряла поради което и причинените й увреждания са в такива размери и по такива повърхности, като сочи, че е била ударена от св. С., която се е движела с много висока скорост Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което оспорва жалбата и счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Пледира за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Т. В. С. била правоспособен водач на МПС.

На 19.05.2025г. около 08:15 в гр. Варна по ул. „***“ посока ул. „***“ и срещу номер 52 жалбоподателката С. управлявала л.а. *** с peг. № ***, собственост на Г. Й, с ЕГН:

**********, като й се наложило да паркира на обозначено за целта място (за да заведен сина си до училището, в което учел СУ ***, намиращо се в района), след което отворила шофьорската врата за да слезе от автомобила и била блъсната от преминаващия покрай нея л.а. „***“, с peг. № ***, управляван от св. С. С.. Ударена била вратата на автомобила, като автомобилът на св. С. продължил движението си, поради което жалбоподателката не успяла да види нито марка, нито модел или регистрационен номер на автомобил.

След настъпилото ПТП С. излязла от колата, огледала щетите по нея, както и гледала в посоката, в която виновният водач продължи движението си. Постояла няколко минути, след което завела пеша детето си до училището му.

След като завела детето до училището се върнала до автомобила си, като това й отнело около 7-8 минути. Огледала го дали няма поставена бележка на автомобила й, но такава нямало. Постояла още известно време за да види дали някой ще се върне, но такъв човек не се появил, поради което и си тръгнала.

Междувременно в 08.22 часа св. С., която вече пристигнала на работното си място подала сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП, в който сигнал посочила автомобила на жалбоподателката С. и дала кратко описание на водача като сигналът бил предаден на дежурен ОДЧ в 08.30 часа.

Във връзка с подадения сигнал на място бил изпратен полицейски екип, част от който бил св. М. М. П., съставен бил протокол за ПТП с материални щети № 1887267 и св. П. преценил, че следва да издаде на С. АУАН за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. чл. 95, ал.1 ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, който бил връчен на С. на 29.06.2025г.

В срока по чл.44 ЗАНН същата депозирала подробни писмени възражения, които не били възприети от наказващия орган, поради което на 07.08.2025г. било издадено и процесното НП, предмет на разглеждане в настоящото производство, в което били изцяло възприети констатациите, направени с акта.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, писмени обяснения, протокол за ПТП , заповеди за компетентност, 2 справка за нарушител, снимки, диск със запис от сигнала, подаден на тел.112и др.

Съдът кредитира показанията на св. М. П. - актосъставител, както и тези на другия участник в ПТП св. С. като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.

Въпреки положените процесуални усилия съдът не можа да установи местонахождението и да призове редовно за датата на съдебното заседание свидетеля – очевидец и друг участник в предполагаемото произшествие Христов, като същият очевидно не пребивава на територията на Република България и не е декларирал адрес за призоваване на територията на друга държава или телефон за връзка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество. в

Наказателно постановление № 25-0819-003044/07.08.2025г. на Началника на Група при ОД МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи, надлежно представена по преписката и посочена в самото наказателно постановление.

Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл.95, ал.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като не е съотнесъл действително случилите се факти към хипотезата на правната норма.

Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото.

В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан за извършване на нарушение по ЗДвП, че като водач не е изпълнил изискването да отвори врата на превозното средство, спряно за престой или паркиране, като преди това се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

В конкретния случай по делото не се събраха доказателства жалбоподателката С. да не е положила усилия да се увери, че преди да отвори вратата няма да удари с нея друго преминаващо МПС, св. П. посочи, че пътното платно за движение макар и еднопосочно и с опция за паркиране е достатъчно широко (около 7 метра), за да може С. да слезе безопасно, а покрай нея да премине лек автомобил.

Доколкото обаче видно от констатираните от показанията на св. С. и снимките представени от С. увреди на двата автомобила, които са значителни по този на св. С., очевидно същата се е движела с достатъчно висока скорост и не е преценила правилно 3 близостта си до автомобила, от който е слизала в същия момент жалбоподателката С., която едва е започнала да отваря вратата си, поради което и врежданията по нейния автомобил са значително по-несъществени.

Наред с това, следва да се посочи, че видно от текста на НП С. е санкционирана за това,че се качва или слиза от ППС (неуточнено е кое от двете), оставяйки вратата му отворена, каквито факти категорично не се доказаха в настоящото производство, поради което и съдът няма как да приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 95, ал.1 ЗДвП.

Що се отнася до нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателката и същата не е осъществила от субективна и обективна страна състава на вменененото й нарушение, като по преписката не са били събрани всички допустими и относими доказателства.

Съдът намира, че на практика АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин.

Разпитана е била свидетелката-очевидец на случилото се, каквато се явява другата участничка в ПТП, която посочва, че е усетила удара веднага, но не е спряла за да констатира последиците от произшествието, тъй като е бързала за работа.

От изслушания запис от тел.112 се установява, че същата се е върнала на мястото на произшествието за да потърси другия участник на много по-късен етап, следващ подаването на сигнала, като до този момент не е дала възможност на С. нито да възприеме нея, нито последиците от удара по автомобила й.

Очевидно за С. е било невъзможно да подаде сигнал за ПТП, тъй като не е имала данни за другия автомобил, нито за лицето, което го е управлявало, а щетите по нейния били незначителни, за да предположи, че следва да сигнализира на контролните органи.

Доколкото в протокола за ПТП, приложен по АНП не са били описани щетите по автомобилите, а единствено декларативно е посочено, че щетите съответно са в дясна част на единия автомобил и в лява част на другия автомобил, съдът намира, че същите не са установени по ясен и категоричен начин.

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в случая въззивникът е извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Съгласно параграф 1, т.30 от ЗДП, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В конкретния случай нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено, че с действията си въззивникът е причинила материални щети на друго МПС участвало в движението.

В АУАН и НП е било записано само, че са причинени материални щети без същите да 4 са описани. Същото нарушение е допуснато и в протокола за ПТП, в който също не са описани щетите.

Следователно извършването на нарушение по ЗДвП не бе доказано по несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение, като по изцяло аналогичен начин стои въпросът с механизма на реализиране на произшествие, дори да приемем че такова беше описано.

Що се отнася до обстоятелството дали жалбоподателят умишлено не е спрял, за да установи последиците от произшествието, то изобщо не е са налице доказателства в тази насока, още повече, че лицето което е било в движение и не е спряло не е била жалбоподателката, а другата участничка в ПТП.

В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на въззивника, но е наложил и наказания, без да е било установено безспорно извършването на описаните нарушения от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил или поне не по начина, по който е било описано това от наказващия орган.

В тази връзка съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и доколкото жалбоподателят претендира разноски, за които не представя доказателства съдът не следва да се произнася в тази насока.