Решение № 2715 от 29.04.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

29.04.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ

„В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 16067 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на С.О.и третото лице – помагач и ответник по обратните искове – „Е.С.С.Б.“ ЕООД, срещу Решение № 390977/20.04.2018 г. по гр. дело № 31757/2017 г. на Софийския районен съд, 41. състав, в частта, с която С.О.е осъдена да плати на ищцата С.Й.Т. следните суми: 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, както и неудобства от ограничения в придвижването, получени в резултат на фрактура на фибуларния (външен) глезен вследствие на подхлъзване и падане върху непочистени сняг и лед, настъпило на 05.01.2017 г. около 20 часа на тротоара на спирка № 1407 на автобусни линии №№ 88 и 413 на бул. „Г.М. Димитров“ в София (до едноименната метростанция); 5, 80 лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатена потребителска такса, за лечение на описаната по-горе фрактура, и 1 138, 05 лева – обезщетение за пропуснати ползи от гореописаното вредоносно събитие, възлизащи на разликата между сбора от месечните трудови възнаграждения на ищцата за периода от месец януари 2017 г. до месец април 2017 г. включително и сбора от получените от нея обезщетения за временна неработоспособност за същия период, ведно със законните лихви върху трите горепосочени суми за периода от 05.01.2017 г. до окончателното плащане, като при условията на евентуалност – ако С.О.заплати посочените по-горе суми на С.Й.Т., въззивникът „Е.С.С.Б.“ ЕООД е осъден да плати същите на С.О.поради неизпълнение на задълженията си по договор № СО15-РД-55-158/25.03.2015 г. за осъществяване на дейностите по почистване и обработване против заледяване на тротоарите в част от град София, включително и тези по бул. „Г.М. Димитров“ – от северната страна спрямо осевата линия на булеварда в посока кв. „Хладилника“. С.О.обжалва решението в частта, с която са уважени главните искове срещу нея и е осъдена да плати на С.Й.Т. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и присъдените законни лихви, а „Е.С.С.Б.“ ЕООД – в същата част, както и в частта, с която са уважени срещу дружеството обратните осъдителни искове, предявени от Столичната О..

В жалбата на С.О.се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, довела до противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че инцидентът с въззиваемата Т., при който е получила травми, се намира в причинно-следствена връзка с неизпълнение на възложени на С.О.задължения.

Излагат се доводи, че задълженията на въззивника за почистване на тротоарите са били изпълнени от наетото от него търговско дружество за изпълнение на тази задача – въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД. Излагат се твърдения, че установените от първоинстанционния съд условия за заледяване на настилката на тротоара в района на инцидента, не установяват бездействие на Столичната О.. Сочи се, че съдът бил приел, че констативният протокол за извършени на 05.01.2017 г. дейности по снегопочистване от страна на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД, не следвало да се кредитира поради липса на подпис на контролиращ, но този извод не почивал на обективен анализ на останалите констативни протоколи, цитирани в отговора на исковата молба. Посочва се, че протоколът за 05.01.2017 г. е бил съставен в края на работния ден на същата дата, а процесният инцидент е настъпил в по-късен час. Във връзка с това се развиват доводи, че снегопочистването вечерта на 05.01.2017 г. в района на процесния инцидент е било отразено в протокола от следващия ден – 06.01.2017 г., където не са констатирани забележки по дейностите по снегопочистване. Отбелязва се, че в този протокол за начало на моторизирането почистване е посочен час 20:50 ч. Това били частни свидетелстващи документи, които не били оспорени изрично от въззиваемата Т. и съдът следвало да ги кредитира. Излагат се освен това доводи за неяснота и противоречие в кредитираните от първоинстанционния съд показания на свидетелите В. и Тодоров, като не било отчетено, че свидетелката В. не пази ясен спомен дали тротоарната настилка е била почистена или не, което било индиция, че атмосферните условия не били такива, че да изискват непременно обработване на тротоарната настилка към часа на процесния инцидент (т.е. към този час снеговалежът не бил достатъчно интензивен, за да натрупа снежна покривка върху тротоара). По отношение на свидетеля Т.се констатира, че същият пази спомен за това, че върху пътното платно е имало сняг, но не си спомня дали е забелязал да е имало такъв при слизането му от автомобила, за да вземе пострадалата си майка – въззиваемата Т., и да я закара в болница, а в същото време категорично сочи, че тротоарът между метростанцията и автобусната спирка не е бил почистен. Излагат се доводи, че съвкупността от доказателства по делото не обуславяла категоричен извод, че мястото на инцидента е било заледено, което било довело до процесното падане. Излагат се и доводи за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева поради липса на доказателства за проведена от въззиваемата Т. рехабилитация. В условията на евентуалност, ако съдът намери, че главните искове са основателни, въззивникът С.О. поддържа правилност на първоинстанционното решение в частта му относно обратните искове, предявени срещу „Е.С.С.Б.“ ЕООД. Претендират се разноски.

В жалбата на „Е.С.С.Б.“ ЕАД се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, довела до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че по делото не е установено въззивникът – ответник по евентуалните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД, да не е изпълнил задълженията си по договора за почистване. Твърди се, че липсват данни за това тротоарната настилка в района на процесния инцидент да не е била почистена и да е била в лошо състояние за пешеходно движение. Поради това не било доказано противоправно поведение, въз основа на което да се ангажира вината на дружеството – въззивник. Сочи се, че съдът не бил кредитирал представените по делото констативни протоколи за извършено изпълнение по договора единствено на основание неправилен извод, че същите не били подписани от двамата районни инспектори, контролиращи зимното почистване. Излагат се доводи, че такива подписи съществуват в протоколите и поради това неправилно съдът не ги е кредитирал. Излагат се освен това и доводи, че като ответник по евентуален иск въззивникът – „Е.С.С.Б.“ ЕООД, носи тежест при условия на насрещно доказване да обори твърденията на ищците по двете групи искове – главни и обратни, и с посочените документи било внесено достатъчно съмнение относно застъпената от ищците теза. Оспорват се и мотивите на първоинстанционния съд за уважаване на главния иск, като се сочи, че въззивникът – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД има интерес от такова оспорване, тъй като при отхвърляне на главния иск обратният такъв, предявен като евентуален, не следва да се разглежда. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд бил приел, че вредоносно събитие е настъпило единствено по данни на заинтересовани свидетели. Освен това първоинстанционният съд не бил изложил ясно мотивите си относно механизма на падането на въззиваемата Т. и възникването на вреди за нея, като не било установено това падане да се намира в причинна връзка с лошото състояние на тротоарната настилка. Поради това се иска отхвърляне на предявените искове – главни и обратни, като неоснователни. Претендират се разноски.

Постъпил е общ отговор на двете въззивни жалби от въззиваемата С.Й.Т., като с него се оспорва основателността и на двете жалби. Оспорват се оплакванията за немотивираност на първоинстанционното решение, като се сочи, че изводът си за това, че процесният инцидент е настъпил на замръзнал тротоар, първоинстанционният съд е направил въз основа на представени удостоверения от Националния институт по метеорология и хидрология към деня на процесния инцидент и показания на свидетели-очевидци. По отношение на съставените документи за изпълнение на задачите по снегопочистването е посочено, че това са частни свидетелстващи документи, които по настоящото дело установявали изгодни и за двамата въззивници факти и поради това не следвало въобще да се ценят от съда. Не било установено конкретно изпълнение на задълженията на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД чрез установяване на разпръскване на противозаледителни смеси и други на конкретното място, където е настъпил процесният инцидент. Излагат се и възражения относно правоотношението между въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД ***. Оспорват се твърденията на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД за това, че механизмът на процесния инцидент не бил доказан, като се твърди, че съдът е обяснил механизма на инцидента, като се е позовал на показанията на свидетелката В., както и на заключенията на медицинската експертиза, изслушана от Софийския районен съд. Излагат се мотиви, че е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане и поради това първоинстанционното решение е правилно. Иска се потвърждаването му. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата на „Е.С.С.Б.“ ЕАД от въззивника С.О., с който се поддържа неоснователност на посочената въззивна жалба в частта ѝ относно уважаването на предявените обратни искове. По отношение на неоснователността на главните искове на въззиваемата Т. жалбата на „Е.С.С.Б.“ ЕООД се поддържа напълно. Сочи се, че отговорността на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД се ангажира на договорно основание, като последното дружество е поело задължение по договор за обществена поръчка да почиства уличните платна и тротоарните настилки в район „Изгрев“ на Столичната О..

Част от договора било и техническото предложение на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД, в което изрично се посочвало, че ще се извършват дейности по зимна поддръжка на улиците и прилежащите им тротоари, включително чрез почистване на натрупал се сняг и лед качествено и по одобрени графици. Поради това при уважаване на главния иск срещу Столичната О., следвало да се уважат и евентуалните претенции на последната спрямо въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД, тъй като последното е поело по договор задължение да извършва дейностите, с които С.О.е натоварена по закон.

Излагат се и аргументи, че оплакванията на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД били преклудирани, тъй като били заявени за пръв път с въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение. Поради това се иска отхвърляне на въззивната жалба на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД в случай, че въззивната жалба на С.О.не бъде уважена изцяло, в който случай обратните искове се превръщали в безпредметни по делото.

В съдебното заседание страните изпращат представители.

Представителят на въззивника С.О. прави и допълнително възражение за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради несъответствието му с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, което не следва да бъде разгледано, тъй като не е направено в срока за подаване на въззивна жалба, докогато съгласно чл. 269 ГПК страните могат да излагат възражения пред въззивния съд за неправилност на първоинстанционното решение.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че на 05.01.2017 г. въззиваемата Т. (ищца в първоинстанционното производство) около 20.00 часа излязла от изхода на метростанция „Г.М. Димитров“ с посока към спирката на автобуси №№ 87 и 413, разположена на бул. „Г.М. Димитров“, от която посочените автобуси пътували към Зоопарка, като този извод е направен на база на показанията на свидетелката В. – очевидец на случката, и косвено – въз основа на показанията на свидетеляТ.– син на ищцата, чиито показания са кредитирани като подробни, логични и невлизащи в противоречие с останалия доказателствен материал. Съдът е приел, че времето в този ден е било със снеговалежи, температурата към часа на инцидента е спаднала до – 0, 8 градуса по Целзий, като до вечерта на 05.01.2017 г. в София се е натрупала снежна покривка с дебелина около 7 – 8 сантиметра. Преминавайки по тротоара на бул.