Решение № 38 от 16.06.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Раднево, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20265520200094 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Б. И. З., ЕГН **********,с адрес с. ****, срещу Наказателно постановление № 26-1228-000258/04.03.2026 г., издадено от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД МВР – Стара Загора, с което са наложени административни наказания глоба в размер на 511.29 евро /1000 лв/ и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 30.11.2025г. в 20:45 часа, в община Раднево, на път Автомагистрала № А-1, км 210+523, в посока изток, управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, като същият се движи в лентата за принудително спиране /аварийната лента/ - нарушение на чл. 58, т.

4 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му адв. Т. поддържа и допълва доводите за незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт, въз основа на които се иска отмяната му. Излага съображения, че нарушението не е извършено, тъй като ангажираните в процеса доказателства установяват, че е било налице законовото изключение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП – здравословен проблем на водача, което изключва виновно поведение. Моли съда да приложи чл.28 З А Н Н . Претендира присъждане на направените от 1 жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно с договор за правна помощ за заплатени 250 евро.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р.. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобрзно. Моли да се присъдят направените разноски в полза на ОД на МВР Стара Загора.

Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево – не изпращат представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е основателна:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. И. З. ЕГН ********** е установено с Акт за установяване на административно нарушение 26-258 бл.№ серия АД № 780165/ 12.01.2026 г. .

В съдържанието му е посочено, че на 30.11.2025г. в 20:45 часа в община Раднево, на Автомагистрала „Тракия“, км 210+523, в посока изток, управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, като се движи в лентата за принудително спиране/аварийната лента/, като АУАН е съставен във връзка с преписка рег. № 349000-26373/03.12.2025г.по описа на ОД на МВР Стара Загора по сигнал на Национално ТОЛ управление при АПИ.

От показанията на актосъставителя, и от приложената декларация на л.18 от делото за предоставяне на информация на осн. чл. 188 от ЗДвП се установява, че жалбоподателят е установен като автор на нарушението Б. И.

З..

Въз основа горните констатации на 12.01.2026 г. срещу Б. И. З. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – приел, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с правилата за движение по автомагистрала, като виновно е нарушил забраната в чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

В съставения акт било вписано, че нарушителят няма възражения.

Същият подписал акта и приел връчения препис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал писмено възражение. С подаването на жалбата е депозирал писмени доказателства относно твърдението му, че на процесната дата е почувствал силно главоболие и гадене, което е наложило да отбие в аварийната лента, за да си вземе необходимите лекарства, тъй като през април 2023г. същият е получил мозъчен инсулт.

В съдебното следствие жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на направените възражения в жалбата . Представил е подробна етапна епикриза относно здравословното му състояние и в подкрепа на твърденията му посочени в жалбата.

2

Н а 04.03.2026 г., въз основа на събраните по преписката доказателства, след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 178ж, ал. 1, т. 1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Б. И. З. за установеното нарушение.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност по чл. 314, ал. 1 и 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Съображенията са следните:

Настоящият съдебен състав счита, че при провеждането на административно-наказателната процедура е било допуснато съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и водещо до отмяна на НП на процесуално основание. Изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по характера си и са въведени от нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

На първо място, актосъставителят М. Р. М. и свидетелите по акта – И. В.

И. и К. К. Б. не са свидетели на деянието, вкл. и на "установяването" на дееца, и техните показания не допринасят за установяване на този релевантен факт, кой е извършителя на нарушението. В случая липсват преки свидетели на въпросното нарушение, а както стана ясно от показанията на посочения свидетел, както и от писмените доказателства, приложени по делото, акта за нарушение е съставен от св. М. въз основа на преписка рег. №34900026373/03.12.2025г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, по подаден сигнал от Национално ТОЛ управление. Тези свидетели, които са и единствени такива, а и както съдът посочи по-горе не са присъствали при установяване на нарушението, а единствено са съставили процесния АУАН, при това в отсъствие на нарушителя. Единствено се сочи, че "установяването" на дееца и конкретно, че това е жалбоподателя Б. И. З. е следствие на попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

Съдът намира че е допуснато съществено нарушение на особената административно наказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.

Принципът е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие /чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/. Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 12.01.2026 г., което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от 3

ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – наказателното постановление.

Показанията на свидетеля М. пред съда еднопосочно се излагат в насока, че нарушителят е известен на контролните органи, като сочат, че АУАН е съставен въз основа на преписка с рег. № 349000-26373 от 03.12.2025г., по подаден сигнал от Национално ТОЛ управление. Въпреки това АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото липсват данни Б. И.

З. да е търсен за съставяне на акта, нито че не е намерен на адреса си /въпреки че е "известен" на органа/, или че не се явява след покана за съставяне на акта.

Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 12.01.2026 г., но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, посочена в акта.

Получаването от санкционираното лице само на препис от акта на 13.02.2026 г. без реално същото да присъства или поне да е надлежно поканен да присъства на неговото съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава административно-наказателна процедура и прави крайният акт незаконосъобразен.

Така твърдяното в жалбата нарушение на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае с обективните и субективни предели на административно-наказателното обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, извън горепосоченото за липса на безспорни доказателства относно авторството на противоправното деяние.

АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да се извършат каквито и да е действия от страна на органите за неговото поканване да се яви за съставяне на акта. Приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната по-горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санира пропуска с предявяването на акта, защото това са различни процесуални действия в административно-наказателното производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при 4 нередовности.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на водач на МПС е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Т. е. в случай на някоя от изброените в нормата хипотези, водачът има право да спре в лентата за аварийно спиране. Аварийната лента по своето предназначение служи именно за принудително спиране при авария, поради което не може да се приеме автоматично, че всяко установено присъствие на автомобил в нея представлява нарушение. Като се вземе предвид, че доказателствата по делото изясняват управление в аварийна лента от жалбоподателя поради възникнал здравословен проблем, каквито са и неговите твърдения. Защитната теза на жалбоподателя се доказва от събраните в преписката доказателства. В случай , че на жалбоподателя се вменява нарушение за управление в аварийна лента с цел придвижване вместо в другите две пътни ленти, разрешени за движение по автомагистралата, в тежест на АНО е да докаже продължително управление, което излиза извън рамките на необходимите действия за навлизане в съседна пътна лента. В конкретната хипотеза тези обстоятелства остават недоказани по делото.

В подкрепа на възраженията си, че поведението му попада в една от хипотезите, преодоляващи забраната на посочения законов текст, са представени писмени доказателства- подробна етапна епикриза от която се установява, че действително жалбоподателя има сериозен здравословен проблем и при неприемане на необходимите лекарства здравословното му състояние да се влоши още повече.