Решение № 62 от 29.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000483 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №3187/20.06.2023г. по описа на ШОС, на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И. Г. , срещу решение №32/29.05.2023г. на Окръжен съд – Шумен, постановено по т.д. №100/2022г. по описа на ШОС в частта му, с която е осъден да заплати на ищцата Ф. М. И., ЕГН **********, с адрес в град Шумен, обезщетение за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.05.2022г. в град 04.05.2022г по вина на водача на л.а. „ Тойота Ярис Версо“, с рег. №Х ХХХХ ХХ, Д Р П, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2022г., до окончателното плащане.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, обосновани с твърдения, че определеният от съда общ размер на обезщетението за неимуществените вреди от 20 000 лева (допълнително над изплатено обезщетение по извънсъдебна застрахователна претенция в размер на 35 000 лева) е необосновано завишен, не отговарящ нито на реално претърпените от ищеца вреди (болки, страдания, психологични травми), нито на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД, дадените с ППВС № 4/1968 указания относно обстоятелствата, които 1 следва да бъдат съобразявани от съда при определяне справедливото обезщетение за неимуществени вреди, социално-икономическата обстановка в страната към датата на деликта и обичайната съдебна практика за обезщетяване за подобни по вид и тежест вреди. Иска се от въззивния съд да отмени решението и да постанови друго такова, с което да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира се и присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция.

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищцата Ф. М. И., ЕГН **********, чрез пълномощниците си по делото – адвокат Н. Д., АК – Шумен и адвокат Г. С., АК – София , е подала писмен отговор вх. № 260283/16.08.2023г., в който обосновава подробно становище за неоснователност на въззивната жалба Моли решението да бъде потвърдено от въззивния съд като й се присъдят и разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание страните не са взели участие. С молби, подадени преди съдебното заседание от пълномощниците на страните, е заявено, че подадените въззивна жалба и отговора по нея се поддържат на изложените в тях основания. Поддържат се и исканията за присъждане на разноски като са приложени и списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищцата А Б Х, ЕГН ХХХХХХХ Ф. М. И., ЕГН **********, от град Шумен, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище град София обезщетение за причинените й вследствие на ПТП, настъпило на 04.05.2022г. в град Шумен по вина на водача на л.а. „ Тойота Ярис Версо“, с рег. №Х ХХХХ ХХ, Д Р П, вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от получените телесни увреждания и психични страдания от изживяното произшествие.

Обезщетението е претендирано в размер на 55 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.07.2022г. до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Главният иск е бил приет за доказан в своето основание и частично основателен до уважения размер от 20 000 лева при определен от първоинстанционния съд общ размер на дължимото обезщетение за обезвреда на вредите от 55 000 лева и приспадане 2 на доброволно платената от застрахователя сума от 35 000 лева.

С одобрено от съда на 05.12.2022г. споразумение по НОХД №2508/2022г. на Районен съд – Шумен водачът на л.а. „Тойота Ярис Версо” с рег. № Х ХХХХ ХХ Д Р П, ЕГН **********, е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3 НК за това, че на 04.05.2022г. в град Шумен, при управление на посоченото МПС нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на пострадалата Ф. М. И. средна телесна повреда, изразила се в спираловидна фрактура на големия пищял на дясната подбедрица, в средна-долна трета и фрактура на малкия пищял на дясната подбедрица, в долната й трета - фибуларен малеол, довели до трайно затруднение на движението на десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, за което му е наложено и съответно наказание.

Зачитайки предметните и субективни предели на одобреното от наказателния съд споразумение (чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413 и чл.383 НПК), съдът приема за безспорно установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, причинените на пострадалия ищец травматични увреждания.

Оплаквания в тази връзка за въззивна проверка не са повдигнати с въззивната жалба. Единственият спорен въпрос, пренесен за разглеждане във въззивното производство, е относно справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за причинените й вреди.

По размера на обезщетението:

Първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи, че при процесното ПТП от 04.05.2022г. в резултат на удара от амтомобила и ротационно движение на десния долен крайник при фиксирано ходило пострадалата пешеходка е получила множествени счупвания на подбедрицата, закрито - спираловидна фрактура на тибия в дистална трета на диафизата, фрактура на фибула в дистална трета. Получените травми довели до хоспитализиране на ищцата непосредствено след инцидента в „МБАЛ-Шумен” АД, при което след първоначално изчакване спадането на отока на крака, е проведено оперативно лечение за открито наместване на фрактурите и поставяне на метална остеосинтеза. Болничното лечение е продължило до 10.05.2022г., след което ищцата е била изписана за домашно лечение като й е назначена медикаментозна терапия, дадени са препоръки да се предвижва е помощни средства за 90 дни, назначени са и контролни прегледи.

С п о р е д заключението на съдебно – медицинската експертиза (СМЕ), обичайният оздравителен период след счупване на големия и малкия пищял на подбедицата е около 5-6 месеца след травмата. Непосредствено след получаване на травмата пострадалата е изпитвала значителни болки в областта на фрактурите, опорната и двигателна функции на десния долен крайник са били значително 3 ограничени. Приложеното оперативно лечение е свързано с допълнителни болки за пострадалата, като е провеждана и медикаментозна терапия за потискане на болковия синдром. В първите седмици след травмата пострадалата се е нуждаела от чужда помощ за изпълняване на ежедневните си дейности и задължения, като с напредване на оздравителния процес болките в травмирания крайник са затихвали, функцията на крайника се е подобрявала. В конкретния случай на база представените амбулаторни листи за посещения при специалист - ортопед, вещото лице сочи, че пострадалата е възстановила функцията на крайника за период от около 3,5 месеца. Получените травматични увреждания не представляват опасност за живота на пострадалата, не се установяват данни за усложнения в оздравителния процес на фрактурите, не са налице и основания да се очакват усложнения в здравословното й състояние. След извършен преглед на пострадалата вещото лице сочи, че в областта предната повърхност на дясното коляно, вътрешната повърхност на дясната подбедрица в долна трета, външната повърхност на дясната глезенна става, се установявят ръбци (белези) от проведеното оперативно лечение с неголеми размери, тъмно розов цвят, разположени на нивото на околната кожа като за в бъдеще не се очаква съществена промяна на вида на белезите. Съгласно заключението на експерта, към момента на изготвяне на заключението функциите на десния долен крайник са възстановени без дефицит, ищцата се предвижва самостоятелно, без помощни средства и не се нуждае от придружител или помощни средства, походката е нормална. Оплаква се от болки при по по-продължителен престой и неподвижно положение на крайника, отшумяващи при движение. Сочи се от вещото лице, че след фрактура на кости те никога не могат да възвърнат първоначалния си вид, като е обичайно пострадалият да изпитва болки при промяна на времето, повишена влажност и ниски температури, но това е строго индивидуално и не се свързва с с усложнения на оздравителния процес на травмите.

При ищцата предстои и втора операция за снемане на остеосинтезиращия материал, но точният момент за това е по преценка на лекуващите лекари.

Според свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М И Х – майка на ищцата, и М Н И. – неин съпруг, с непосредствени впечатления, тъй като са осъществявали грижи за нея през целия период на лечение и възстановяване, ищцата е изпитвала болки, значителни неудобства и затруднения в ежедневното си обслужване, ходене, хранене, къпане и др. Непосредствено след операцията, след излизането й от упойката болките били особено силни и нетърпими. При изписването й от болницата изпаднала в шок и ужас от указанието, че 45 дни не трябва да стъпва на крака. През този период тя била на легло, обгрижвана от своите близки, била разсроена, плачлива, притеснена, че не може да се грижи за децата си (тогава на 3 и на 10 години), да излиза.

Приемала болкоуспокояващи и други назначени й медикаменти. След първоначалното 45-дневно пълно обездвижване започнала да се придвижва с патерици, които ползвала около 3-4 месеца. Ходенето на контролни прегледи било свързано с неудобства, тъй като семейството живеело на втория етаж в жилищен блок без възможност за ползване на асансьор. Едва след този период можела да се придвижва по-самостоятелно. През м. август провела и един курс рехабилитация по предписание на лекуващия лекар.

Наскоро посетила и психолог. Към момента, когато била блъсната, ищцата отивала към сладкарски цех, където провеждала няколко дневно пробно обучение и запознаване с работата. Очаквала от следващия ден да бъде назначена официално с трудов договор, но поради претърпените трпавматични наранявания това не се случило. След приключване на този възстановителен период искала да започне работа, да бъде полезна за себе си и за семейството си, но била затруднена в намирането на работа, тъй като не била сигурна, че може да издържи на продължително стоене прав и 4 натоварване на крака. И понастоящем имала болки в увредения крак, дори от имплантите в него, изпитвала и страх при движение на открито и като пресича на пешеходна пътека да не бъде ударена от кола отзад.

Според заключението на експерта по изслушаната и приета съдебно – психологична експертиза (СПЕ) преживяното травмиращо пътно произшествие е отключило у пострадалата ищца невротична депресия с персистираща и понастоящем симтоматика. Макар и човек с повишена емоционалност, преживените преди ПТП житейски кризи не са дали основание за регистриране и лечение на психоемоционални разстройства (следродилни депресии, тревожни разстройства и др.). Сред катастрофата ищцата усещала зависимост и безпомощност, невъзможност за справяне с елементарни битови, физически, хигиенни и др. дейности, за които е имала нужа от помощ от майка си и съпруга си. Старала се е да спести на децата си болката, страданието, мъката и усещането за безизходица, тъй като е съзнавала, че няма да може да живее и работи пълноценно почти година. С течение на времето станала попотисната, плачела често с и без повод, имала повтарящи се реминисценции от катастрофата, преживяла по-сериозно и социалната изолация, тъй като имала физически затруднения да се справя с различни терени. Натрупало се усещане за непълноценност, тъй като произшествието станало в момент, в който имала желание и нагласа да започне работа след дълъг престой у дома и поради травмите, тези й намерения се осуетили за дълъг период от време. Според вещото лице, описаното състояние и резултатите от психологичното изследване съответстват на диагностичните изисквания за поставяне на диагноза: „Лек депресивен епизод“. Такава диагноза е била поставена и при проведена през м. септември 2022г. консултация с лекар-психиатър като й е било назначено четиримесечно медикаментозно лечение.