Решение № 79 от 23.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Габрово, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210101187 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на обективно съединени искове, заявени от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81 В срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********” № 68, ет. 3, aп. 7.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че между страните „Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. М. М., в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №1023497 на 06.02.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

При сключването на процесния договор, на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. По силата на договора ответникът получил сумата от 500,00 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски по 110,54 лева в срок до 20.07.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора.

Ответникът М. М. М. сключил на 06.02.2018 година Договор за предоставяне 1 на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с М. М. М. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 20.12.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М. М. М. по Договора за кредит.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на М. М. М., с ЕГН ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от М. М. М., ЕГН ********** на Кредисимо суми, както следва:

- 500,00 лева - главница, дължима по Договор за кредит № 1023497;

- 52,70 лева - договорна лихва, дължима по Договор за кредит № 1023497 за периода 06.02.2018 г. до 20.07.2018 г.;

- 126,99 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, за период от 06.02.2018 г. до 18.05.2023 г.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ат. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 623,12 лева, ведно със сумата от 116,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент прехвърлили своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България" № 81 В, ап. 3. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Кредисимо" ЕАД като цедент и „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133, като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо" ЕАД прехвърлил на цесионера „АПС Бета България" ЕООД вземанията от настоящия 2 ответник.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.

Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Ако бъдело прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то надлежно било връчването на уведомлението, извършено с настоящата исковата молба.

Ответникът М. М. М. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед изложеното ответникът М. М. М. дължал на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1043/2023 г., а именно сумата в общ размер от 679,69 лв., формирана както следва:

- сумата 500,00 лева – главница, в ведно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането;

- сумата 52,70 лева - договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит ;

- сумата 126,99 лева - законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г.. в сила от 14.05.2020г.).

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника да му заплати:

- сумата 500,00 лева – главница, произтичаща от изпълнение съгласно Договор 3 за предоставяне на поръчителство от 06.02.2018 г., сключен между „Ай тръст" ЕООД и длъжника, на задължения на ответника по Договор за потребителски кредит № 1023497, сключен между „Кредисимо" ЕАД и ответника М. М. М., вземанията по които са прехвърлени на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г., в ведно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането;

- сумата 52,70 лева - договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит за периода от 06.02.2018 г. до 20.07.2018 г. ;

- сумата 126,99 лева - законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит за периода от 06.02.2018 г. до 18.05.2023 г.

Претендира ответникът М. да заплати сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 1043/2023 г. по описа на Районен съд - Габрово в размер на 125 лева, от които 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство в размер 150 лева, от които 50 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

2. От страна на ответника:

Ответникът не взема становище по предявения му иск.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит №1023497, сключен на 06.02.2018 г. между „Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. М. М., в качеството си на кредитополучател. Съгласно текста на договора и Приложение № 1 /съдържащо Погасителен план/ към него, ответникът получил сумата от 500,00 лева, която заедно с договорна годишна лихва в размер на 41,24 % се задължил да върне на 5 месечни вноски по 110,54 лева, в срок до 20.07.2018 г., когато падежирала последната вноска. В договора е посочен годишен процента на разходите 50%.

Видно от чл. 17 от договора, същият е сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По делото е представен и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между Ай Тръст ЕООД, в качеството на поръчител и ответника, в качеството на потребител. Съгласно текста на договора, негов предмет е задължение на дружествотопоръчител да сключи договор с кредитодателя Кредисимо и да отговаря пред него солидарно с ответника М. М. М. за всички задължения по договора за кредит, срещу задължение на потребителя да заплати 5 вноски по 251,03 лева, или общо 255,15 лева.

Договор за предоставяне на поръчителство не съдържа както положен върху хартиен носител подпис на страните, така и електронни техни подписи, съответно няма обвързващ характер по отношение на ответника. Няма и правни основания за сключването му съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР по смисъла на този 4 закон "Финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, съответно поръчителството не попада в обхвата на ЗПФУР.

Тъй като делото не съдържа обвързващ ответника договор за поръчителство, то не са налице и задължения на ответника, които да са породени от такъв договор, съответно договорът за цесия, в частта, с която се прехвърлят задължения на ответника, породениот договора за поръчителство е нищожен, поради липса на предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.