Решение № 285 от 24.11.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Шумен, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500450 по описа за 2023 година

Делото е образувано по възражение, имащо характер на частна жалба, с вх. № 3080/06.10.2023г. депозирана от Л. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. ......, вх. 4, ет.

3, ап. 71, длъжник по изп. д. № 83/2012г. по описа на ДСИ при РС – Шумен срещу действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение срещу единственото жилище на длъжника, находящо се в гр. Шумен, ул. ......, вх. 4, ет. 3, ап. 7.

Жалбоподателя твърди, че на осн. чл. 444, т. 7 от ГПК жилището му е несеквестируемо, тъй като е единственото му такова и не надхвърля жилищните му нужди. Моли съда да вдигне всички наложени възбрани, да се прекрати изнасянето на публична продан на имота му и да бъде прекратено принудителното изпълнение върху него. Също така жалбоподателя, моли съда да преразгледа решението по в.гр.д. № 20233600500197 на ОС – Шумен, тъй като по него, не бил приложен протокола от бракоразводното дело на РС – Шумен, по гр.д. № 2467/2010г. на ШРС, от който се виждало от показанията на ищцата, че не е биологичен баща на децата. Излага, че по смисъла на чл. 150 и чл. 151 от СК с настъпването на пълнолетие отпадало автоматично задълженията за издръжка на децата и ако имало останали вземания по изпълнителното дело, то би следвало те да бъдат търсени по исков път, чрез завеждане на дело от частен характер, съгласно закона за задълженията и вземанията. Твърди, че няма такива задължения и не дължи нищо на навършилите пълнолетие деца и изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело е с придобита давност и се обезсмисляли всякакви изпълнителни действия на ДСИ по него.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, отговор по жалбата е депозирал взискателя А.Л.Д., 1 чрез адв. С.Г.С., в което излага становище за неоснователност и недопустимост на направеното възражение, тъй като задълженията за издръжка не се погасяват по давност.

Съгл. разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК "изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.“ Преклузивният 2-годишен срок, не течал за дела, по които се събират вземания за издръжка, какъвто бил и настоящият случай. Когато се касаел о за периодично задължение за заплащане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител - чл. 143 от СК, фактът на навършване на 18-годишна възраст на взискателя, сам по себе си не бил достатъчен за прекратяване на изпълнителното дело, ако задължението за заплащане на ежемесечно дължимата издръжка не е било погасено чрез плащане. Доказателства за надлежното изпълнение на това задължение не били представени от длъжника, нито се съдържали в приложеното копие на изпълнителното дело и такива не се представят и към възражението.

За начислените суми за издръжка до навършването на взискателите на пълнолетие, не били удостоверени погасявания, а напротив с депозирания отговор на жалбата, длъжникът прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Действително съгл. разпоредбата на чл. 120 о т ЗЗД, давността не се прилагала служебно, но и дори и да е направено такова възражение от страна на длъжника, не било в правомощията на изпълнителния орган да извършва такава преценка, нито на въззивния съд, в производствата по чл. 435 от ГПК – обжалване на действия на съдебния изпълнител. След навършване на пълнолетие на взискателите, ДСИ би могъл да приключи изпълнителното дело само по смисъла на чл. 433, ал. 2 от ГПК и то само при наличие на предвидените в посочената разпоредба предпоставки – "с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението", които в случая не са налице и би било неправилно, ако ДСИ прекрати производството по него.

Последното изпълнително действие било от 14.06.2023г. , с което се прекъсвала давността, но това би било меродавно за съдебно производство извън това по чл. 435 от ГПК, в който смисъл било и решение № 149 от 30.05.2023г. на ОС – Шумен по гр.д. № 197/2023г.

Оспорва твърденията за несеквестируемост на описания имот, тъй като длъжника притежавал и други имоти получени по наследство от М.З.К., като притежавал ½ ид. ч. от жилище находящо се в гр. Шумен, ул. ....., вх. 3, ет. 1, ап. 35 и ½ ид. ч. от нива с площ от 10.001 дка. Понастоящем длъжникът живеел постоянно в имота в гр. Шумен, ул. ....., вх. 3, ет. 1, ап. 35 и процесния апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. ......, вх. 4, ет. 3, ап. 71 не се обитавал от повече от 10 години и бил в окаяно състояние. С оглед изложеното, моли съда да остави така депозираното възражение на длъжника за несеквестируемост, без уважение и да постанови публична продан на имота, както и да й бъдат присъдени разноските за настоящото производство, ведно с адвокатско възнаграждение. Прилага като доказателства договор за доброволна делба от 1998г., 2бр. – справки от Агенцията по вписванията и прави доказателствени искания: съда служебно да изиска удостоверение за наследници на М.З.К. и справка от АВп. за имоти нейна собственост.

ДСИ е изложил подробни мотиви по обжалваните действия, както и, че на осн. чл.

483 от ГПК с протокол за опис от 04.10.2023г. е описал процесния имот, след като се е уверил, че същия е собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с оплакванията изнесени в жалбата и с материалите по делото намира, че така депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител - насочване на принудително изпълнение спрямо имущество на длъжника, което той смята за несеквестируемо - чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

Изпълнително дело № 83/2012г. по описа на ДСИ при РС – Шумен, е образувано въз основа на молба от 24.04.2012 г. подадена от адв. ДД.Б.Т., в качеството и на пълномощник 2 на Н.Д. с ЕГН ********** майка на А.Л.Д. и М.Л. Д. ЕГН ********** и приложен към нея изпълнителен лист от 04.04.2012г., издаден от РС – Шумен, по гр. д. № 2467/2010 г., с длъжник Л. И. Д.. Последният е осъден да заплаща издръжка на взискателите в размер на 60.00 лева за А. и 70.00 лева за М., считано от 09.03.2011г., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението. По изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия до 19.09.2013г. На 23.02.2023г. държавния съдебен изпълнител е приел, че са налице законови основания за погасяване на правото на издръжка и с обжалваното постановление е прекратил производството по дело и по отношение на двамата взискатели, тъй като същите били навършили пълнолетие. Взискателя А.Л.Д. с ЕГН **********, е обжалвала пред ОС – Шумен, постановлението за прекратяване на производството, който с решение № 149/30.05.2023г. по в.гр.д. № 20233600500179 е отменил същото, само по отношение на нея. В хода на принудителното изпълнение, ДСИ е насрочил опис на процесния недвижим имот и на 04.10.2023г. е описал същия в присъствието на длъжника, който е направил възражение, срещу изнасянето му на публична продан, тъй като е единственото му такова, придобито от майка му и брат му и на 06.10.2023г. е депозирал разглежданото в настоящото производство възражение, че имота предмет на принудителното изпълнение е несеквестируем на осн. чл. 444, т. 7 от ГПК, имащо характер на частна жалба с пр. основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 435, ал.2, т . 2 о т ГПК, длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,"запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. , но съдът се произнася по тези искания, само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават." В случая с оглед изпълняемото право, задължение за издръжка, видно от представеното копие на изпълнителен лист от 04.04.2012г., е безпредметно извършването на справки за друго имущество на длъжника или на неговото семейство, с цел проверка дали описаният имот е несеквестируем, тъй като длъжникът по задължения за издръжка, какъвто е настоящият жалбоподател, не може да се ползва от тази забрана. Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1, предл. първо от ГПК, привилегията на несеквестируемостта по т. 5 и 7 на чл. 444 от ГПК, отпада ако задължението, за което е образувано изпълнителното дело е за издръжка, какъвто е и настоящият случай. Жалбоподателят Л. И. Д. с ЕГН **********, като длъжник по задължение за издръжка спрямо взискателя А.Л.Д. с ЕГН **********, не може да се ползва от закрилата за несеквестируемост на единственото му жилище, поради което така направеното възражение за несеквестируемост е неоснователно.

Неоснователни са и направените възражения за изтекла погасителна давност и за настъпването на пълнолетието на взискателя, а от там и на отпадане на задължението за издръжка, както и направеното искане съда да преразгледа постановеното решение № 149/30.05.2023г. по в.гр.д. № 20233600500179 по описа на ОС – Шумен. С цитираното решение по в.гр.д. № 20233600500179 по описа на ОС – Шумен, чието преразглеждане се иска с настоящата жалба, състав на ОС – Шумен, вече се произнесъл по така направените и с настоящата жалба възражения, поради което в случая е налице забраната по чл. 299, ал. 1 от ГПК и съда не дължи произнасяне по направените възражения. На осн. чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително освен за съда, който го е постановил, така и за 3 всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Предвид всичко изложено по - горе, действията на ЧСИ по насочване на принудително изпълнение върху жилището на длъжника, находящо се в гр. Шумен, ул. ......, вх. 4, ет. 3, ап. 7, са правилни и законосъобразни и жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Ответника по жалбата, взискателя по изпълнението, чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. и за адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени никакви доказателства за направени такива, поради което искането за присъждане на разноски, също следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Л. И. Д. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, ул. ......, вх. 4, ет. 3, ап. 71, длъжник по изп. д. № 83/2012г. по описа на ДСИ при РС – Шумен срещу действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение спрямо имущество на длъжника, което той смята за несеквестируемо, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Л.Д. с ЕГН ********** за присъждане на разноски за настоящото производство.

Препис от решението да се изпрати на ДСИ при РС - Шумен, по изп. д. № 83/2012г. по описа на ДСИ при РС – Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4