Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 29.01.2022, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Административно наказателно дело 472/2021
Вид
Решение № 24
Подписан
29.01.2022
В сила
11.05.2022
Състав
Мартина Иванова Кирова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Елхово, 29.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Николина Д. Златева като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20212310200472 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Г. Н. П. от гр.Болярово, против Наказателно постановление №21-0261-000274 от 28.09.2021г., издадено от Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Г.Х.В., упълномощен с МЗ №8121з-515/14.05.2018г., с което му е наложено на основание чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за извършено административно нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП.

С жалбата си жалбоподателят атакува така издаденото му НП като неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и издадено в противоречие с материално-правните разпоредби, както и при неизяснена фактическа обстановка. Изтъква се, че при издаването на НП АНО не е извършил необходимата проверка на изнесените в обстоятелствената част на АУАН факти с оглед разпоредбите на ЗАНН. Счита се, че е нарушено правилото, изискващо между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП да съществува единство както относно фактическото описание на нарушението, така и по отношение на правната квалификация на нарушението, като по този начин е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере какво адм.нарушение му е вменено, което рефлектира и върху правото му на защита. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалният му представител – адв.Д.Н.Д. от АК-Ямбол, заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. По 1 съществото на спора процесуалният представител на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски. С писмени бележки адв.Д. доразвива доводите си в обосноваване формалните недостатъци на АУАН и НП, като при условията на алтернативност излага и аргументи относно наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, изтъквайки, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.Ямбол , редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег.№УРИ 2610005335 от 05.10.2021г. е заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на наложеното с НП наказание.

РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2021г. в следобедните часове командированите към този момент служители на Зонално жандармерийско управление /ЗЖУ/ - Плевен, разпитани по делото като свидетели ИВ. З. Г. и ЛЮДМ. ЕМ. П., и двамата на длъжност „мл.инспектор”, били на смяна, назначени по график – обходен патрул в района на гр.Болярово-с.Мамарчево. По време на изпълнение на служебните си задължения, при движение със служебния автомобил по път II79 в района около гр.Болярово, около 15.00 часа двамата свидетели възприели в близост до кръстовището с черен път, отворен за обществено ползване, движението на мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ 2607 М. Водачът на мотопеда след като възприел служебния автомобил, спрял преди да излезе на главния път. Двамата полицаи също преустановили управлението на патрулния автомобил. След като приближили и се представили на водача, служителите на ЗЖУ-Плевен поискали за проверка личните му документи и СУМПС. Водачът не е представил на инспекторите поисканите документи. Заявил им личните си данни – имена и ЕГН – Н.Г. П., с ЕГН **********, въз основа на които служителите на ЗЖУ са извършили справка чрез ОД при ЗЖУ-Плевен, вследствие на която констатирали, че проверяваното лице не притежава СУМПС, мотопеда е без сключена ЗЗ“ГО“ за 2021г. и е собственост на трето лице. За така констатираното свидетелите Г. и П. уведомили ОД при РУ-Елхово и поискали съдействие от дежурния автоконтрольор.

В изпълнение на получено разпореждане от ОД при РУ-Елхово, на място пристигнал разпитаният по делото като свидетел служител при РУЕлхово Г. П. В. - на длъжност „мл.автоконтрольор“, който заварил на местопроизшествието двамата служители на ЗЖУ-Плевен – свидетелите Г. и П. и непълнолетния водач. Св.В. извършил необходимите справки, въз основа 2 на които установил, че процесният мотопед не е спрян от движение, собственост е на трето лице и за същия няма сключена ЗЗ“ГО“ за 2021г., както и че непълнолетния Николай П. не е придобивал правоспособност за управление на процесното МПС от съответната категория. На място е бил повикан бащата на непълнолетния водач, жалбоподателя Г. Н. П., който е заявил пред полицаите, че не е знаел, че синът му е взел мотопеда, като е посочил, че същият е собственост на негов приятел, който е в чужбина и той само го съхранява.

За така констатираното, на място свидетелят Г.В. съставил два АУАН на бащата на непълнолетния водач на мотопеда, т.е. на жалбоподателя Г.П. – единият за нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, а другият за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.

Процесният Акт за установяване на административно нарушение серия G A № 166540/22.09.2021г. е съставен от свидетеля Г.В. против Г. Н. П., в негово присъствие и в присъствието на разпитаните по делото като свидетели служители на ЗЖУ-Плевен – И.Г. и Л.П. /свидетели по констатиране на нарушението и по съставяне на акта/, за това, че на 22.09.2021г. около 15.00 часа в община Болярово, на път за обществено ползване от гр.Болярово към път II-79, предоставя МПС – мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ 2607 М на сина си – Н.Г. П. с ЕГН **********, който не притежава съответната категория за управление на МПС. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е било прието в диспозитиванта му част, че нарушителят виновно е нарушил цитираната разпоредба - „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“.

С така съставеният акт е иззето СРМПС № 006231684, 2 бр.рег.табели съдържащи символите „ТХ 2607 М”.

В АУАН актосъставителят В. поради допусната грешка в отразяване собственото име на сина на нарушителя – от Д. на Николай, е извършил поправка, която е удостоверил с подписа си.

На същата дата – 22.09.2021г., АУАН е бил предявен и подписан от актосъставителя - св.В. и от свидетелите по акта – Г. и П., при надлежно удостоверен с подписа на единия от двамата свидетели по акта, поименно посочен, а именно – Л.П., отказ на жалбоподателя да подпише АУАН и да получи препис от същия.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение против съставения му АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, на 28.09.2021г. Началникът на РУЕлхово към ОДМВР-Ямбол – Г.Х.В., упълномощен с МЗ №8121з515/14.05.2018г., е издал Наказателно постановление №21-0261-000274 от 28.09.2021г., против жалбоподателя Г. Н. П., като констатираното от 3 актосъставителя административно нарушение, е описано и квалифицирано по идентичен начин както в АУАН, с единствената разлика, че деянието според АНО е извършено от П. като „водач на лек автомобил - Пежо Вивасити с рег.

№ ТХ 2607 М“. Освен това АНО при излагане фактологията на деянието не е възприел отразената в АУАН поправка в собственото име на сина на нарушителя, същият е изписан в НП със собственото име Д.. АНО както и актосъставителя с диспозитивната част на НП е приел, че Г.П. виновно е извършил административно нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, цитирайки текста на нарушената норма „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“, поради което и на основание чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева.

Наказателното постановление е връчено на 30.09.2021г. лично на жалбоподателя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, а жалбата на П. е входирана пред АНО с вх.№261000-5290 от 04.09.2021г.

От приложената към АНП Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - на Началника на РУ- Елхово да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.2.8/, както и тази на контролните органи, констатирали процесното нарушение /т.1.3/.

От приложената към АНП Справка от информационните масиви на МВР за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят Г.П. е правоспособен водач, санкциониран преди процесното адм.деяние с 4-ри влезли в сила НП /в периода от 2004г. до м.март 2013г./ и 1 фиш, за адм.нарушения по ЗДвП.

По делото от страна на жалбоподателя е представено надлежно заверено копие от свидетелството за регистрация част I-ва на процесното МПС - мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ 2607 М, от което е видно, че същото е собственост на А.С.Е. от гр.Добрич, обл.Добрич.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Показанията на разпитаните по делото полицейски служители – Г.В. /актосъставител/, И.Г. и Л.П. /и двамата очевидци и свидетели по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/, са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги 4 приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението и осъществената комуникация между тях, непълнолетния водач и неговия баща- нарушител, поведението на жалб.П., както и относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването и връчването на съставения АУАН при отказ на нарушителя да го подпише. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Съдът не констатира каквото и да е съществено противоречие между показанията на тримата свидетелислужители на МВР, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други досежно изложената фактология, предшестваща и последваща съставянето на АУАН.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок по смисъла на действащата към момента на депозирането й редакция на чл.59 ал.1 от ЗАНН /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление - на 30.09.2021г., и от датата на депозиране на жалбата пред АНО - 04.10.2021г./, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.

Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но поради следните съображения: