Определение № 752 от 15.09.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. гр. Добрич, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500584 по описа за 2023 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274 ал1 т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.

№12592/17.07.2023г. от С. Г. Ш. с ЕГН ********** от гр.Добрич, чрез адв.Г.

С., против определение №1602/10.07.2023г. по гр.д.№1687/2023г. на РСДобрич за прекратяване на производството по него.

Жалбоподателката излага несъгласие с извода на съда за недопустимост на предявения иск. Излага и, че е предявила иск за установяване на недължимост на публични общински вземания, установени с АУЗ от 31.05.2022г., чието принудително събиране се извършва по реда на ГПК, който избран от публичния кредитор ред за събиране и дава право да оспори чрез иск по чл.439 от ГПК изпълняемото право, като докаже, че същото е престанало да съществува. Иска отмяна на атакувания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално изпращането му за разглеждане на иска и от административния съд.

Производството е прекратено преди възникване на процесуалното правоотношение с насрещната страна/преди да е проведена процедурата по чл.131 от ГПК/, но препис от жалбата е връчен на ответника- Община Добрич, който не е изразил становище по нея.

Обжалваното определение е връчено на обжалващия на 12.07.2023г., 1 при което частната жалба се явява подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, изтичаш на 19.07.2023г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването му и подлежи на разглеждане по същество.

Гр.д.№1687/2023г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.

№12089/07.07.2023г., подадена от С. Г. Ш. с ЕГН ********** от гр.Добрич, чрез адв.Г. С., срещу Община Добричка, за установяване, че ищцата-длъжник по изп. дело №475/2023г.на ЧСИ Л.Т., рег.№737, с район на действие ДОС, не дължи на ответника-взискател по същото изп.дело, сумите по АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №107-579/21-1/31.05.2022г., а именно: 709.77лева данък МПС за периода 2012-2016г., ведно със законна лихва от 11.10.2021г. до окончателното плащане, и сумата от 517.95лева лихви върху главницата до 11.10.2021г., поради погасяването им с изтичането на предвидения от чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок от 5 години.

Искането, макар и непрецизно заявено-да се признае , че не дължи на Общината сумата от 1227.72лева, представляваща данък МПС, от които главница 709.77лева и лихва към 11.10.2021г. в размер на 517.75лева, ведно със законната лихва върху главницата от 11.10.2021г. до окончателното плащане, е обосновано с твърдения за принудително събиране по реда на ГПК на публични вземания, установени с АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №107-579/21-1/31.05.2022г., за което е образувано изп. дело №475/2023г.на ЧСИ Л.Т., рег.№737, с район на действие ДОС. Твърди се и, че установените с АУЗ от 31.05.2022г. публични вземания са за периода 01.01.2012г до 31.12.2016г. и са погасени по давност, тъй като е бил изтекъл предвидения в чл.171, ал.1 от ДПК петгодишен давностен срок, с начало от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Към исковата молба е приложено покана за доброволно изпълнение изх.

№23036/21.06.2023г.по регистър на ЧСИ Л.Т., адресирана до ищцата като длъжник по изп.д.№20237370400475 на същия ЧСИ; АУЗ№107-579/211/31.05.2022г., издаден от Община Добричка на основание чл.107, ал.3 от ДОПЩ във вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ, който по смисъла на чл. 165 от ДОПК е изпълнително основание. Именно за принудителното събиране на установеното с него публично вземане на общината е образувано и изпълнителното производство, понастоящем висящо.

Изложените в исковата молба обстоятелствата и приложените към нея 2 писмени доказателства, дават основание да се приеме, че се касае за оспорване по реда на чл.439 от ГПК на правото на изпълнение - дължимостта на вземането на ответника-кредитор, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, тъй като поради изтекла погасителна давност общинското публично вземане за данък МПС за периода 2012г-2016г. и лихви за забава плащането му е престанало да съществува още преди издаването на изпълнителното основание -АУЗ№107-579/21-1/31.05.2022г.

Макар в обстоятелствената част на исковата молба да се излагат съмнения/не и конкретни твърдения/ за ненадлежно връчване при условията на чл.32 от ДОПК на АУЗ, ищцата не твърди, че изпълняемостта на административния акт не е настъпила, тъй като административното производство не е приключило с влязъл в сила акт. Липсва каквото и да е позоваване, че АУЗ не е влязъл в сила/ и в частната жалба се обосновава интерес от оспорване по реда на чл.439 от ГПК на вземането с твърдение за наличие на изпълнителен титул в полза на публичния кредитор/. Позовава се на погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК още преди издаването на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №107579/21-1/31.05.2022г., т.е.че принудително събираното общинско публично вземане не е съществувало във вида , в който е установено с с влезлия в сила АУЗ.

По своето естество искът по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск , с който, при наличие на висящ изпълнителен процес, ищецът може да установи, че поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт, изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, е престанало да съществува или, че изпълняемостта му не е настъпила. В случая твърденията са за изтекла погасителна давност преди издаването на изпълнителното основание АУЗ№107-579/21-1/31.05.2022г., а не след това, при което предявеният иск по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, който се явява обоснован на правопогасяващи факти/погасителна давност/, настъпили преди приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание/АУЗ№107-579/21-1/31.05.2022г./ е недопустим. За ищцата е съществувала възможността да релевира това си оспорване срещу вземанията в производство по обжалване на АУЗ по реда и в срока по чл.107, ал.4 от ДОПК. Предвид изложеното, производството по делото като процесуално 3 недопустимо следва да бъде прекратено. Като краен резултат обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Липсва основание за разпределяне на отговорност за разноски, тъй като на жалбоподателката не се дължат такива, а насрещната страна не е взела участие в производството.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №1602/10.07.2023г. по гр.д.

№1687/2023г. на РС-Добрич за прекратяване на производството по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България с частна жалба при предпоставките по член 280, ал.1 и ал.2 от ГПК на основание член 274, ал.3, т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4