Решение № 471 от 30.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330103349 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Ц. П. П. против „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *** г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5 от Договор за кредит № *** г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск от „Фератум България“ ЕООД против Ц. П. П. с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 125, 46 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 29.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между нея и „Фератум България“ ЕООД е сключен за потребителски кредит № *** г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сумата от 1 200 лв. срещу насрещното му задължение да върне 1 сумата от 1 476 лв. на 12 вноски. Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция с „Фератум Банк“, като на това основание бил сключен Договор за гаранция, по силата на който било установено задължение за заплащане на възнаграждение от 1 116 лв., платима ведно с погасителните вноски по договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в приложения погасителен план липсва задъжително установената информация за размера на погасителните вноски и тяхното разпределение. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса „гарант“, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че поради невключване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази смисъл се позовава на съдебна практика. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото последната е във вреда на потребителя. Счита, че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в полза на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр, изпратен по електронна поща, в който е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, които съответстват на установените в договора. Сочи, че в договора е установен твърд лихвен процент, поради което не са посочени условия за неговото прилагане, което е изискуемо при договаряне на променлив лихвен процент. Твърди, че към договора за кредит е приложен погасителен план, включващ брой, размер и периодичност на вноските, поради което счита, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че задължението, което следва да бъде заплатено на трето лице, не се дължи на ответника и не следва да бъде включено в погасителния план. Твърди, че при сключване на договора не е 2 допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ не представлява условие за сключване на договора за кредит, като потребителя е предоставен избор за предоставяне на обезпечение – чрез сключване на договор за гаранция или посочване на поръчител, избран от длъжника. Предвид изложеното счита, че не е бил длъжен да включи сумата по договора за поръчителство в годишния процент на разходите, като на основание пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал и такова право. Сочи, че включване на клауза за обезпечение в чл. 5 от Договора е в следствие на направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения, като този избор бил предоставен на длъжника при кандидатстването за финансиране. Твърди, че избраната възможност от длъжника заляга в разпоредбата на чл. 5 от договора и се генерира автоматично при избиране на опция за сключване на договор за гаранция и последната е индивидуално договорена между страните. Сочи, че ищецът сам е избрал като обезпечение поръчителство от „Фератум Банк“ (М.), като потребителят получил на електронна поща цялата документация от „Фератум Банк“ (М.). Предвид изложеното счита, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика. Счита, че не е налице соченото нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора по договора за кредит, поради което този разход не следва да бъде включен в годишния процент на разходите по кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 1 200 лв. Сочи, че потребителят е поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва, при установен годишен лихвен процент от 23 %. Поддържа, че ищецът следвало да заплати сумата в общ размер от 1 476 лв. на 12 вноски. С насрещната искова молба обявява вземанията за предсрочно изискуеми на основание чл. 6 във вр. с чл. 13, ал. 1 от Договора. Претендира присъждане на останалия непогасен остатък от главницата в размер на сумата от 1 125, 46 лв., доколкото за погасяване на задължението за главница ищцата е заплатила сумата от 74, 54 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения насрещен иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – Ц. П. П., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е заплатила сумата от 74, 54 лв. по договора за кредит, поради което следва на основание чл. 23 ЗПК да се присъди непогасения размер от чистата стойност на кредита. Сочи, че не е налице яснота дали са заплащани суми по договора 3 за поръчителство, както и суми за погасяване на задължението за възнаградителна лихва, като ако такива суми са погасени релевира възражение за прихващане. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договор за потребителски кредит № *** г., поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1 200 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 1 476 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 276 лв. на 12 погасителни вноски – с падеж на първата вноска на 11.08.2022 г. Установен е лихвен процент от 23 % и годишен процент на разходите от 49, 11 %, в който е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 276 лв., както и разходите, включени в общия разход по кредита.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство) от 12.07.2022 г., сключен между ищцата Ц. П. П. и „Фератум Банк“, със седалище и адрес на управление в М., по силата на който гарантът е поел задължение да обезпечи задълженията, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г. с отпусната в заем сума от 1 200 лв., като обезпечението се предоставя в полза на кредитора „Фератум България“ ЕООД. С разпоредбата на чл. 1.6 от Договора за гаранция е предвидено задължение за заплащане на такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на сумата от 1 116 лв., платима по посочената в договора банкова сметка на 12 погасителни вноски с дата на първо плащане – 11.08.2022 г. и дата на издължаване на таксата – 07.07.2023 г. С разпоредбата на чл. 2.3. от Договора е установено, че гарантът се задължава солидарно с 4 клиента да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит в размер на сумата от 6 000 лв. С посочената разпоредба е установено, че таксата за предоставяне на гаранция се заплаща по сметката на гаранта по начина, установен в договора.

От представената от ответника по делото справка за осъществени плащания, която не е оспорена от ищцата, се установява, че ищцата е заплатила в полза на кредитора – ответник сумата от 74, 54 лв. за главница, сумата от 77, 35 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 40 лв. – плащания съгласно Тарифа. В справката е посочено, че ищцата е заплатила и сумата от 281, 11 лв. за допълнително избрана услуга към „Фератум Банк“, която не е задържана от „Фератум България“ ЕООД.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.