Решение № 158 от 04.05.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 1272/2024
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 378, ал. 8 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1 т. 1 и т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. гр.Велинград, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210101272 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 500 КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени от ЗК „Лев Инс” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67 А, представлявано от изпълнителните директори В. В.ев М. и В.В. И., против Ю.
А. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.К****, с които се иска да се признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът му дължи сума в размер на 4 977,89 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-5105-19-5-06345, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 19.07.2024 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 1 736,25 лева, за периода от 18.07.2021 г. до 18.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 560 от 19.08.2024 г., по ч.гр.д. № 913, по описа ВРС за 2024 г..
Ищцовото дружество излага, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 913/2024г., по описа на РС-Велинград и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Ю. А. М., като същият е подал възражение срещу заповедта 1 за изпълнение, поради което на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК се предявява настоящия иск. Твърди, че на 07.11.2019 г., около 15:25 часа, на път II-84, на км. 20+850, в района на железопътен прелез ВарвараВелинград, водачът Ю. А. М., при управление на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № ****, губи контрол над управляваното превозно средство и реализира пътнотранспортно произшествие с изпреварващия го лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 2”, с peг. № ****, на който са причинени щети. Излага, че за настъпилото събитие е изготвен Протокол за ПТП № ****/07.11.2019г., в който е отразено, че виновният водач Ю. А. М. е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма и е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Сочи се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № ****, е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица № ****, със срок на валидност от 22.01.2019 г. до 21.01.2020 г.. Твърди се, че във връзка с причинените щети на лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 2”, с peг. № **** и по силата на сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, полица № **** при ЗК „Уника” АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 19110540304, като при извършения оглед на увреденото МПС са констатирани увреждания, за които ЗК „Уника” АД издава възлагателно писмо, с което възлага на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД извършване на ремонтна дейност по увреденото превозно средство. Твърди, че съгласно представените фактури, ЗК „Уника” АД изплаща застрахователно обезщетение в размер на 4 967,89 лева, на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД.
Твърди се, че на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ЗК „Уника” АД предявява регресна претенция пред ЗК „Лев Инс“ АД за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4 967,89 лева, като по случая е образувана щета № 0000-5105-19-5-06345, и ЗК „Лев Инс“ АД възстановява на ЗК „Уника” АД сумата в размер на 4 967,89 лева. Сочи, че на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 и т. 3 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ЗК „Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач Ю. А. М. за сумата от 4 977,89 лева, от които 4 2
967,89 лева възстановено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, както и 10,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № 0000- 5105-195-06345. Твърди, че ответникът е поканен да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва претенцията за главница, като неоснователна за разликата от 759.40 лв. до 4 977.89 лв.. Твърди, че към момента на ПТП-то двете коли осъществили контакт само при изпреварване, предприето от водача на „Аудито“ и ПТП-то станало по негова вина. Излага, че не е имало удар между двете коли, като неговата предна лява гума причинила единствено остъргвания по боята на Аудито, без да предизвика каквито и да е деформации по вратите, по калниците, съответно по техните „вежди“, по задна дясна джанта, както и по заден десен стоп. Сочи, че описът на щетите на МПС-то на застрахователя е извършен 5 дни след ПТП-то, а именно на 12.11.2019г., като същият е заведен с вх.№ 173680319 на 14.11.2019г., от което според него следва да се приеме за достоверна датата на механичния брояч върху този Опис, която е 14.11.2019г.. Излага, че водачът на застрахования автомобил е бил длъжен да уведоми по телефона застрахователя си за станалото ПТП още същия ден - на 07.11.2019г. и да го закара на оглед в офиса на застрахователя в гр.Пловдив най- късно на следващия ден - на 08.11.2019г., като от същата дата следва да има изготвени професионални снимки, съдържащи цифрово датата на заснемането на щетите с телефон или цифров апарат на съответното длъжностно лице на застрахователя, които са автентичното доказателство за установяване на съответствието на щетите със съдържанието на Описа на щетите. Твърди, че това несвоевременното уведомяване на застрахователя и установяване на щетите е основание застрахователят да откаже възстановяването на щетите на основание застраховките „Автокаско“ или „Гражданска отговорност“, тъй като е възможно автомобилът да е претърпял щети и при друг по-късен инцидент. Оспорва и описаната “щета“ по джантата на автомобила, каквато в действителност не е имало и която джанта е била изписана за подмяна с нова, като твърди, че същата е посочена в друг „Опис на щета“ с дата 19.12.2019г., без подписи на застрахования и на застрахователя. Сочи, че посочените в „Калкулация“ с дата 15.11.2019г., освен одрасканите две десни врати, са посочени и части /като стоп десен „ за пастиране“ и джанта лята задна дясна/, 3 които въобще не са имали контакт с неговия автомобил. Приема за доказан разходът за „боя и бояджийски материали“ в размер на 379.70 лв., посочен във Фактурата на „Порше“ от 26.11.2019г., но оспорва разноските за „автобояджийски труд“ по тази Фактура в размер на 772.20 лв., калкулирани в същия сервиз на „Порше“, като твърди, че стойността на автобояджийските услуги не би следвало да е по-висока от стойността на боята и материалите, т.е. не би следвало да е по-висока от 379.70 лв.. Поради изложеното, признава за основателна и доказана претенцията на ищеца за причинени щети по застрахования автомобил в размер само на общо 772,20 лв.. Оспорва размера на претенцията за „лихва за забава“ в размер на 1736.25 лв. и прави възражения за изтекла погасителна давност за нея, с изтичането на три години. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:
За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или да е напуснал мястото на произшествието, когато посещението е било задължително от страна на органите на МВР, или е управлявал МПС-то без да притежава надлежна правоспособност.
4
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението, или да проведе обратно доказване, като обори презумпцията за вина, съответно да установи, че е бил надлежно правоспособен за управление на съответното МПС, или че в случай, че е напуснал мястото на произшествието, то е поради причина допустима в закона– т.е. наложително е било да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина или че не е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или че не е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и възражението си за съпричиняване, като установи пълно и главно, че в пряка причинно- следствена връзка с причинените вреди от реализираното ПТП стои виновното и противоправно поведение на водачът на „Ауди”, модел „Ку 2”, с peг. № ****.
С Определение № 759/08.10.2025 г., съдът е определил, че между страните следните права и обстоятелства, се признават и не се нуждаят от доказване: 1. между ищцовото дружество и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица № ****, със срок на валидност от 22.01.2019г. до 21.01.2020г., съгласно която е застрахована отговорността на водача на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № ****. На 07.11.2019 г., около 15:25 часа, на път II-84, на км. 20+850, в района на железопътен прелез Варвара-Велинград, е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № **** и лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 2”, с peг. № ****, при което на последното МПС са причинени вреди.
По делото е приложено ч. гр. дело № 913/2024 г. по описа на Районен съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 560 от 19.08.2024 г. за процесните суми. В дадения от съда срок, ответникът Ю. А. М. е упражнила правото си на възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и 5 ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок.
От представения по делото Протокол за ПТП № ****/07.11.2019 г. се установява, че ответникът е напуснал мястото на произшествието. В протокола е отбелязано също, че на ответника е съставен акт серия ЖА № 51149 за нарушение на чл. 123, т. 2, бук. „Б“ от ЗДвП. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ относно извършените от длъжностното лице или пред него действия и изявления, като се ползва с материална доказателствена сила по отношение на тези обстоятелства, включително по отношение на обстоятелството, че ответникът е напуснал ПТП-то.
От Писмо изх. № 9454/10.03.2020 г. и приложенията към него се установява факта на заплащане от страна на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на ЗК „Уника” АД на застрахователно обезщетение в размер на 4 967,89 лева, платено от последното на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД.