Решение № 23071 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23071 гр. С., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20231110111888 по описа за 2023 година намери следното:

Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал.

1 от ЗС. Ищецът Н. С. Л. твърди, че с ответниците били съсобственици на следния недвижим имот: апартамент втори в източната част на третия етаж от жилищната сграда на ул. *** в гр. С., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и тоалетна, с обща площ 90,03 кв.м., при съседи от запад апартамент първи на Н. Л., от юг и изток вътрешен двор, от север калкан към сградата на ул. ***, заснет в КККР, одобрени със заповед № КД-14- 86/16.06.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като пет самостоятелни обекта на собственост с идентификатори ***, ***.16, ***.17, ***.18 и ***.19, заедно с 12,8% идеални части от общите части на сградата и 12,8% от 228/826 идеални части от дворното място, върху което сградата е построена, съставляващо УПИ 1-31 от квартал 398 по плана на гр. С., местността „Центъра“, с площ 826 кв.м. при съседи: от запад ул. ***, от север ул. ***, от изток имот на Софийската еврейска община, от юг църквата „Св. Н.“, заснето в КККР като ПИ с идентификатор *** с площ 818кв.м. Сградата, в която бил процесният имот била построена през 1929 г. и била собственост на юридическо лице Търговия с английски вълнени и други платове Н. Д. К.. Процесният имот бил завзет през 1949 г. от държавата по реда на ЗОЕГПНС и възстановен през 1992 г. по сила¬та на ЗВСОНИ и те са деактувани със Заповед № РД-57-336 от 12.02.1993 г. на кмета на Столична голяма община. С договор за доброволна делба от 1995 г. било уговорено апартамент втори на третия етаж от сградата да бъде получен от съделителите М.Н. Л.а, М. Н.М., Н.Н.М. и А.М.Н..

Същевременно било договорено този апартамент да бъде разделен на три 1 реални части при запазване на съсобствеността на тези трима съделители върху коридора и тоалетната: Н.Н.М. и М. Н.М. трябвало да получат трите стаи една до друга с южно изложение с обща площ от 44,85 кв.м., една от които представлявала кухнята на жилището; М.Н. Л.а трябвало да получи стаята с югоизточно изложение с площ от 15,30 кв.м., самостоятелно, както и М.Н. Л.а и А.М.Н. трябвало да получат общо при дялове 97% за Марийка и 3% за А. стаята със североизточно изложение с площ от 10,58 кв.м. Ищецът счита, че тази делба нямала ефект на прекратяване на съсобственост и обособяване на реални дялове като отделни обекти на право на собственост, а единствено ефект на договор за разпределяне на ползване. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 196, том 8, дело № 1601/1995 г. от 03.02.1995 г. на I нотариус при CPC М.Н. Л.а продала на С. Л. Г. своята идеална част от имота. С. Л. Г. починал на 28.04.2006 г. и бил наследен от ищеца като единствен наследник. С Нотариален акт за продажба N° 165, том I, per. № 1408, дело N° 172 от 20.11.2000 г. на нотариус И.Г., Н.Н.М. и М. Н.М. продали своите идеални части на ответника Д. Л. С., които придобил същите заедно със съпругата си П. Д. С. при условията на съпружеска имуществена общност.

П. Д. С. починала на 21.07.2022 г. и била наследена от ответниците Д. Л. С., Л.

Д. С. и Д. Д. С.. С нотариален акт за дарение №124, том I, рег.№6297, дело №109 от 11.11.2011 г. на А.М.Н.-С. дарила на ответника Я. А. И. своите идеални части от имота. Ищецът моли описаният апартамент втори да бъде допуснат до делба при съответните квоти. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. подават отговор на исковата молба.

Взимат становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорват съществуването на апартамент втори като самостоятелна вещ и обект на право на собственост и твърдят, че такъв апартамент никога не бил съществувал. Считат, че представените от ищеца доказателства не установяват неговите твърдения. Оспорват становището в исковата молба за действието на договора за доброволна делба. Оспорва като нищожни договорите за покупко-продажба и дарение, описани съответно в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 196, том 8, дело № 1601/1995 г. от 03.02.1995 г. на I нотариус при CPC и в нотариален акт за дарение №124, том I, рег.№6297, дело №109 от 11.11.2011 г., поради невъзможен предмет, тъй като стаите – предмет на тези договори, не били съществували към сключването им. Правят възражение за изтекла придобивна давност в своя полза на стая с идентификатор № ***, като твърдят, че я владеели от 2000 г. до настоящия момент. Молят съда да остави иска без разглеждане като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. А. И. също подава отговор на исковата молба. Взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва предложените от ищеца квоти. Счита, че договорът за доброволна делба бил нищожен, тъй като част от съделителите не получавали никакъв дял от делбата. Моли съда да отхвърли иска като недопустим и неоснователен.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно 2 призовани. Ищецът и ответникът Д. Л. С. се явяват лично, поддържат исканията си. Ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С. не се явяват, изпращат представител, чрез когото поддържат исканията си. Ответникът Я. А. И. не се явява, не изпраща представител, не взима становище.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Между страните не са спорни фактите, че ответникът Д. Л. С. и П. Д. С. са били съпрузи, че П. Д. С. е починала на 21.07.2022 г. и че ответниците Д. Л.

С., Л. Д. С. и Д. Д. С. са нейни наследници. Безспорен е и фактът, че ответникът е син и единствен наследник на С. Л. Г., починал на 28.04.2006 г.

По делото е представен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 316 от 1912 г. (л. 9 от делото), от който се установява, че на 25.04.1912 г. Р. П. е продал на Българското дружество С.К. свой недвижим имот, находящ се в гр. С. на улиците *** и К.К., представляващ дворно място, състоящо се от 824 м2.

От записка за вписан нотариален акт от 30.03.1928 г. (л. 12 от делото), се установява, че Българското дружество С.К. Лимитед е продало на Търговия с английски вълнени и други платове Н.Д.К. АД следните недвижими имоти, които са части от следния недвижим имот, който се намира в гр. С. на ъгъла между улиците *** и К.К.: зимника, магазина от партера, целия мецанин, състоящ се от стълбище и кантори, намиращ се над магазина от партера, както и правото на всякакви постройки и надстройки върху целия покрив и въздуха над мецанина. Самият нотариален акт не е наличен, тъй като е бил част от том ІV от 1928 г., изчезнал от архива на Софийски градски съд, видно от удостоверение от 27.03.1991 г. (л. 11 от делото).

С Нотариален акт № 200 от 06.03.1947 г. (л. 14 от делото) Търговия с английски вълнени и други платове Н.Д.К. АД е продало на Б.Р. партия първия етаж, над мецанина, от масивна сграда на четири етажа, мецанин и магазин в партера, находяща се в гр. С., ул. *** № 10.

С Акт № 349 за завземане на недвижим имот за държавен от 18.04.1949 г. (л. 20 от делото) на основание ЗОЕГПНС са одържавени магазина, в който Търговия с английски вълнени и други платове Н.Д.К. АД е упражнявало дейността си, втория и третия етаж, състоящи се от осем стаи, заедно с принадлежащите им части от сградата и три кантори. Посочените имоти са били в гр. С., ул. *** № 10.

С Протокол опис от 18.04.1949 г. на С. (л. 20 от делото) за управление и стопанисване е предаден недвижимия имот, находящ се в гр. С., ул. *** № 10, състоящ се от магазин, първи и трети етаж, три кантори в мецанина и тавански помещения. На третия етаж са отредени апартамент първи, състоящ се от преддверие, три стаи и клозет, както и апартамент втори, състоящ се от два коридора, клозет и четири стаи.

Със Заповед № РД-57-336 от 12.02.1993 г. (л. 24 от делото) на 3 наследниците на акционерите в Н. Д. К. АД е предадено владението на следния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. *** № 10: магазин в партера, три кантори в мецанина, втори и трети етаж и съответните идеални части от общите части на сградата.

С договор за доброволна делба от 03.02.1995 г. (л. 35 от делото) тези наследници са разделили помежду си този недвижим имот, като: Н.Н.М. и М.

Н.М. са получили три стаи една до друга с южно изложение на третия етаж с обща площ 44,85 м2; М.Н. Л.а е получила една стая със югоизточно изложение на третия етаж с площ 15,30 м2, М.Н. Л.а и А.М.Н. са получили в съсобственост една стая със североизточно изложение на третия етаж на сградата с площ от 10,58 м2 при квоти 97/100 за М.Н. Л.а и 3/100 за А.М.Н.;

М.Н. Л.а е получила три стаи със западно изложение, вестибюл и тоалетна на третия етаж от сградата, с обща площ от 46,44 м2.

С договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 196 от 03.02.1995 г. (л. 41 от делото) М.Н. Л.а е продала на С. Л. Г. своята стая с площ 15,30 м2, както и своите 97/100 идеални части от притежаваната в съсобственост с А.М.Н. стая с площ от 10,58 м2.

С договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 165 от 20.11.2000 г. Н.Н.М. и М. Н.М. са продали на ответника Д. Л. С. своите три стаи, с обща площ 44,85 м2. Между страните е безспорен факта, че към 20.11.2000 г. Д. Л. С. и П. Д. С. са били съпрузи и че тези три стаи са придобити от тях при условията на съпружеска имуществена общност.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 124 от 11.11.2011 г. А.М.Н. е дарила на ответника Я. А. И. своите 3/100 идеални части от притежаваната в съсобственост с М.Н. Л.а стая с площ от 10,58 м2.

От представените пет копия на кадастрална карта (л. 49 до л. 53 от делото) се установява, че трите стаи с южно изложение, стаята с югоизточно изложение и един от коридорите, са вписани всеки от тях, като самостоятелен недвижим имот.

По делото е представен и препис от схема с измервания за определяне площта на самостоятелен обект, отразен в кадастралната карта с идентификатор *** (л. 114 от делото). Посочено е, че този обект се намира на трети жилищен етаж (четвърто ниво) в сграда с идентификатор ***, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** с адрес гр. С., ул. *** № 10.

Представена е и втора схема (л. 134 от делото) с измервания за определяне площта на самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***.16, ***.17, ***.18 и ***.19.

По делото е представен препис на Решение № 3219 от 29.06.2011 г., постановено по административно дело № 6687 от 2010 г. по описа на АССГ (л.

145 – л. 148 от делото) с което е отменена Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК по отношение на имот с идентификатор 4

***.8. Решението е влязло в законна сила на 09.01.2012 г.

Представен е и препис от Заповед № КД-14-86 от 16.06.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК (л. 172 от делото), с която в кадастралните регистри на С. са нанесени нови самостоятелни обекти с номера: ***.16, ***.17, ***.18 и ***.19.

Като свидетел по делото беше разпитан И.И.П.. Заявява, че бил наемател на ищеца, на едно от помещенията през периода 1993-1994 година.

Това било огромно нещо, намирало се на ул. *** в гр. С. до църквата св. Н..

Тогава там имало в близост магазин К.. Свидетелят не си спомня номера на улицата. Половината етаж, като се влезне от вратата, било един коридор с няколко помещения. Първото до вратата, било тоалетна с мивка. Следващата стая свидетелят държал под наем. По коридора, който бил Г-образен, имало още 2 стаи. В дъното имало стая, която свидетелят сега разбира, че била на ищеца. През последните години посещавал този имот 2 или 3 пъти. Занимавал се със строителни ремонти. Ищецът го викал за консултация за някои ремонтни дейности. Някъде около 2010 г. се правел ремонт на тоалетната на съседния апартамент, който бил на майка му. Апартаментът на майка му бил на същия етаж. Общо били два апартамента на етажа. Сменяла се тоалетна чиния в съседния апартамент и ищецът го бил извикал. Тогава влезнали във въпросния имот, за да ползваме съществуващата там тоалетна. След това пак заради тоалетните ищецът го повикал отново, някъде 2015-2016 година за консултация. Сменяло се тоалетно казанче на въпросния имот. За тази стая, която ищецът твърдял, че е само негова, имало проблеми с паркета. След последните наематели имало изгаряния, като от електрожен. На времето, 90-те години, ищецът отдавал под наем и другите стаи. От там П. се познавал и със свидетеля А. – той държал другите две стаи, а четвъртата я държал колега на свидетеля. Ищецът казвал, че тази стая е останала негова, като собственост.