Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 18.02.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 147/2019
Вид
Решение № 31
Подписан
18.02.2020
В сила
29.12.2021
Състав
ЯНИТА ДИМИТРОВА ЯНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • §22 · Кодекс за застраховането
  • чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш

Е Н И Е №

31 гр. София, 18.02.2020г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 147 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЦАТА –

К.М.Б. с ЕГН, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.П.Б. с ЕГН, и двете от с. В., Софийска област, пл. „Победа” № 1, чрез пълномощници адв. Р.П. от САК и адв. Л.Г. от АК – П., е предявила срещу „Д“ ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, тежка депресия, безсъние и апатия, търпени поради смъртта на баща й М.Н.Б. с ЕГН, настъпила на 14.07.2014 год. вследствие на претърпяна на 28.06.2014 год. на ул. „Ален мак” /срещу № 1А и № 2/ в с. Врачеш злополука – нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266, със застрахователна полица № 06113001990759 за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2014 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2014 год. на ул. „Ален мак”

/срещу № 1А и № 2/ в с. В. бащата на ищцата М.Н.Б. претърпял трудова злополука при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия в СД „Ц” при доизграждане на уличната канализационна мрежа на с. В.

Твърди се, че на посочената дата и място бащата на ищцата заедно с негови колеги – Н.З. и В.Т., полагали тръби и стоманобетонни пръстени, предназначени за шахти, като работата им се наблюдавала от техническия ръководител И.Д.И. Същия ден работниците трябвало да изправят поставения накриво предишния ден стоманобетонен пръстен на канализационна шахта, като Н.З. и М.Б. закачили бетонния пръстен с помощта на стоманено въже на кофата на многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266, управляван от багериста В.Й.Т. Багеристът спуснал пръстена, като в това време каналджиите Н.З. и М.Б. били извън изкопа. Тъй като пръстенът не съвпадал с дупките на тръбите, се наложило ръчното му напасване, с което се заел М.Б., който слязъл в изкопа сам. Багеристът В.Т. чул как някой нарежда „пускай” и спуснал пръстена, при което работния орган на багера /кофата/ ударила М.Б. в областта на дясната лицева половина на главата.

След злополуката пострадалият бил закаран от колегите си във ФСМП – гр. Б., но тъй като травмата му била преценена като животозастрашаваща, бил насочен към УМБАЛ „Света Анна” – гр. С. След хоспитализирането му там на 14.07.2014 год. М.Б. починал, като констатираната причина за смъртта му била претърпяната черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване от импресионен тип на челната кост вдясно, счупване от многофрагментен тип на покрива на дясната очница, контузия на мозъка челно вдясно, тежък оток на мозъка с вклиняване, в резултат на което пострадалият получил тежки усложнения, изразяващи се в тромбоза от сагитялния синус на твърдата мозъчна обвивка, довела до остро разстройство на мозъчното кръвообращение и тежка двустранна пневмония, довела до дихателна недостатъчност.

Твърди се, че след извършено разследване на злополуката, на В.Й.Т. /багерист/ и на И.Д.И. /технически ръководител на обекта/ били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.123, ал.1 от НК, като било образувано НОХД № 200/2019 год.

Твърди се, че в резултат на трагичната и внезапна смърт на М.Б. неговата дъщеря е претърпяла и продължава да търпи нестихващи болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. След като научила за смъртта на баща си, ищцата изпаднала в тежка депресия, затворила се, не общувала с приятелите си, страдала от безсъние, не се хранела, изпитвала апатия към заобикалящия я свят. Болката от загубата на баща й не преминава и към настоящия момент, ищцата изпитва празнота от загубата, нейният баща й липсва непрекъснато, особено на празници и на важни събития от нейния живот.

Сочи се, че за многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266, управляван от багериста В.Й.Т. при злополуката, е била сключена с „Д“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 06113001990759, валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

С определение от 28.06.2019 год. съдът, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е освободил ищцата от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „Д“ ЕАД е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора ответникът излага следните възражения срещу предявените искове :

- за липса на покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите, в които превозните средства не се използват като средство за транспорт, а като работни машини за изпълнение на определен вид работа;

- за завишен размер на претендираната сума по главния иск;

- за приспадане на платеното от страна на работодателя за трудовата злополука;

- за изключителен принос от страна на пострадалия, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от негови действия;

- за неоснователност на претенцията за законна лихва, считано от датата на инцидента и за частично погасяване на претенцията за законна лихва поради направено възражение за изтекла давност за тригодишен период преди предявяване на иска.

Ответникът сочи, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не покрива отговорността за причинени на трети лица вреди, в резултат на работата на земекопна строителна машина по време на извършваните от нея строително-монтажни работи. Превозните средства като багер, сочен в и.м., могат освен като средство за транспорт, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини. В конкретния случай при настъпване на злополуката, в която е участвал и багерът, последният е бил използван като работна машина, генератор на двигателната сила, необходима за задвижване на работния орган на багера, с който се е извършвало преместването и поставянето на бетонния пръстен в изкопа. Подобно използване на багера се свързва преди всичко с функцията на този багер като работна машина, а не като средство за транспорт и съответно вредите, причинени с него, не попадат в обхвата на покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Сочи се, че в случая е налице постановено по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности, което съгласно чл.633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република Б. – Решение на Съда от 28.11.2017 год. по дело С-514/16 (Isabel Maria Pinheiro Vieira Rodrigues de Andrade и Fausto da Silva Rodrigues de Andrade срещу José Manuel Proença Salvador). Сочи се, че цитираното решение следва да бъде приложено като задължително за настоящия правен спор, тъй като е с идентичен предмет, постановено е по искане за тълкуване на чл.3, §1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 год. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка.

Сочи се, че с горното решение е постановено, че чл.3, §1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка. Сочи се, че механизмът на причиняване на увреждането на бащата на ищцата при претърпяната от него злополука е сходен на този, описан в решението на СЕО по дело С-514/16, поради което в случая следва да се приеме, че липсва покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за изключителен принос, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на наследодателя на ищцата, който към момента на инцидента като работник на обекта в нарушение на техническите правила и норми за безопасност се е намирал в опасна близост до работната зона на багера и без предпазна каска. Пострадалият сам е подал знак на багериста да предприеме спускане на бетонния пръстен в изкопа, с което сам е поставил в риск живота и здравето си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Ответникът сочи, че описаното в исковата молба събитие по своята същност представлява трудова злополука, като твърди, че ищцата е получила обезщетение във връзка с процесното събитие от работодателя СД „Ц“, ЕИК. При условията на евентуалност счита, че горното обстоятелство следва да се вземе предвид и изплатените суми от работодателя следва да се приспаднат при евентуално определяне на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото се обезщетяват едни и същи вреди /решение № 29 от 11.07.2019 год. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 1865/2018 год./.

По отношение на претендираната законна лихва, считано от датата на злополуката, 28.06.2014 год., ответникът счита, че в случая смъртта на пострадалото лице е настъпила в един по-късен момент, различен от момента на самата злополука – на 14.07.2014 год., т.е. лихвата би била дължима от този по-късен момент. Отделно прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“, предл.2-ро от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва за период от настъпване на вредоносния резултат, смъртта на пострадалото лице – 14.07.2014 год. до три години преди предявяването на иска на 14.06.2019 год.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, е пояснила и допълнила първоначалната.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа направените вече с отговора на исковата молба възражения и оспорвания.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от представената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от сайта на Гаранционен фонд, се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266, сключено със застрахователна полица № 06113001990759 за застраховка „Гражданска отговорност“, и валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год.

Установява се от представеното по делото удостоверение за родствени връзки с изх. № 520-003 от 06.06.2019г., че ищцата К.М.Б. е дъщеря на М.Н.Б. Последният е починал на 14.07.2014г. видно от представеният с исковата молба препис – извлечение от акт за смърт с № 945 от 16.07.2014г., издаден от Столична община, район „Младост“.

С определение, постановено по реда на чл.374 от ГПК от 27.09.2019г. съдът е обявил, по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че е налице причинна връзка между описаната с исковата молба злополука от 28.06.2014 год., при която на М.Н.Б. са причинени телесни увреждания и настъпилата на