Решение № 1113 от 27.05.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1113

Кърджали, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700173 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Г. И. М., с посочен постоянен адрес – [населено място], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Б. М. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], [адрес], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], [п.к.], [улица], представляван от управителя му В. Н. К.-Н., с посочена цена на иска, в размер на 255.65 евро/двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2175-08-88#1 от 06.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане №2175-08-88#1 от 06.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 13 години, 05 месеца и 00 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане общият й осигурителен стаж без превръщане бил зачетен в размер на 16 години, 01 месец и 23 дни, включващ в себе си и периода на майчинство от 02 години, 08 месеца и 23 дни, който период обаче не бил зачетен за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ – Кърджали и предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат - адвокат Б. М. от АК - [област], за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-342 от 03.12.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №416 от 02.03.2026 год., постановено по адм.дело №680/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали и преписката била върната на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението й за пенсиониране, с указание за зачитане периода на майчинството й като неработеща майка. Със същото решение било осъдено ТП на НОИ - Кърджали да й заплати сумата в размер на 500.00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №2175-08-88#1 от 06.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, съставляват за нея имуществена вреда. Сочи, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон - КСО, административно производство, разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали не може да бъде обжалвано директно пред съда и че в КСО липсва специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. Сочи на следващо място, че в АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл.12, ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и че в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма, уреждаща този въпрос, а в съдебното производство, на основание чл.143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Излага и довод, че съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, като сочи и такава съдебна практика, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като той касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в случая е неприложима, като сочи съдебна практика и в този смисъл. Предвид това счита, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени подробни доводи и съображения за наличие на всяка една от трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 255.65 евро/500.00 лева/, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2175-08-88#1 от 06.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата Г. И. М., с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат Б. М. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. По същество излага довод, че с решение по Конституционно дело №28/2024 год., Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.120, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2025 г.), като с отменените промени на тази разпоредба се изключвала отговорността на държавата за вреди от незаконни актове и действия на осигурителния орган, свързани с възнаграждение за ангажирането на адвокатска защита при административното обжалване по реда на чл.117 от КСО. Сочи, че според Конституционния съд, това представлява конституционно нетърпимо ограничение на субективното право, произтичащо от прогласения в чл.7 конституционен принцип, както и нарушение на предвиденото в чл.56, изр.2 от Конституцията право на защита, което се реализира чрез явяването на гражданите в държавните учреждения със защитник. Твърди също, че в случая с обжалването на акт на НОИ по реда на чл.117 и следв. от КСО, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, както и с цел ефективна защита, напълно естествено е лицето, което счита, че правата или законните му интереси са нарушени с акт на държавен орган, да се обърне за правна помощ към адвокат и че тогава разноските за адвокатско възнаграждение, бидейки в пряка и непосредствена връзка с обявените за незаконни актове или действия на държавен орган, попадат на общо основание в рамките на понятието за вреда по чл.7 от Конституцията. С оглед горните съображения счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер на 255.65 евро/500.00 лева/, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на Разпореждане №2175-08-88#1 от 06.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали.

Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 255.65 евро /500.00 лева/, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2175-08-88#1 от 06.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и отново моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се представлява.

По делото преди съдебното заседание е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк. Д. Д. В., в което се оспорва предявения иск. В становището е заявено, че фактът на отмяната на административен акт сам по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорност на държавата и обстоятелството, че има отменен от съда акт - Решение №2153-08-342 от 03.12.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, респективно - на потвърденото с него Разпореждане №2175-08-88#1 от 06.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, не води автоматично до извода, че са настъпили вреди и то в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт. Изложени са и подробни доводи, че не е налице и вторият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди - реално причинена вреда, произтичаща от незаконосъобразен акт. В становището се излага и съображение, че при определяне размера на обезщетението е необходимо да бъде отчетен и служебно известният на съда факт за водени множество, изцяло еднотипни, административни спорове и изготвяните изцяло еднотипни жалби по чл.117 от КСО от един и същ процесуален представител по отношение на множество лица, последвани от изцяло еднотипни искови молби по ЗОДОВ и че при съпоставка на двете подадени жалби, по които са образувани административното производство по чл.117 от КСО, съответно съдебното производство по чл.118 от КСО, се установявала пълна идентичност откъм изложени доводи за незаконосъобразност и стилистичното им оформление. Според пълномощника на ответника, така на практика се оказвало, че по силата на съдебното решение, един и същ труд се заплаща два пъти, след като искът е уважен изцяло, а институтът на обезщетението се превръщал в средство за генериране на допълнителни доходи от един и същ процесуален представител. Счита, че в случай, че на ищцата бъдат присъдени разноски за обжалване на административния акт по административен ред, то увредената страна би била НОИ. В случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да бъде намалено адвокатското възнаграждение, съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК или единствено да се присъдят разноските за отменения акт, който е преминал съдебен контрол. Пълномощникът на ответника счита, че не е извършена реална адвокатска услуга и че делото не се отличава с фактическа и права сложност. С оглед на изложеното, в становището се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен.

По делото е депозиран и писмен отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк.Д. Д. В., в който се заявява най-напред, че искът е допустим, както и се сочат подробни съображение за неговата неоснователност, като се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се сочи, че в случая постановения от административния орган на ТП на НОИ – Кърджали административен акт не се явява незаконосъобразен. Счита също, че не е налице и причинно следствена връзка между отменения административен акт – Решение № 2153-08-342 от 03.12.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и претендираните вреди, които счита, че трябва да са пряка, непосредствена и закономерна последица от отменения акт. Излага се довод, че договорът за правна защита и съдействие урежда договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителката е заплатила адвокатско възнаграждение на адвоката, а не на ТП на НОИ – Кърджали и че платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение при обжалване на административни актове, не представлява вреда и не води до увреждане в патримониума й, тъй като срещу него тя е получила адвокатска услуга, т.е. патримониумът на лицето не е намалял в следствие на направения разход, след като срещу него тя е получила приход – предоставената услуга. Поради това счита, че разходът за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда и че тези разноски не произтичат пряко и непосредствено от постановения административен акт, а от договора за правна защита и съдействие.