Определение № 212 от 06.06.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 295/2023
- Вид
- Определение № 212
- Подписан
- 06.06.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Яница Събчева Събева Ченалова, Пламен Димитров Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Определение № 212/06.06.2023 г. по ВЧНД № 295/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен
Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Я.П.Г. – обвиняем по досъдебно производство № 101/2023 г. по описа на РУ -Твърдица, чрез защитника адв.
Д.П. от Адвокатска колегия – Я., против Определение № 505/30.05.2023 г. по ЧНД № 701/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което на основание чл. 64, ал. 5 от НПК спрямо обвиняемия Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В жалбата са изложени оплаквания срещу определената от първоинстанционния съд мярка за процесуална принуда свързани с доводи за отсъствие предпоставките на процесуалния закон за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Оспорва се да е налице обосновано предположение за авторството на деянието в лицето на обвиняемия, както и се настоява липса на реална опасност от укриване или извършване на престъпление, ако спрямо обв. Г. се определи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предлага обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемият Г. и защитникът му се явяват лично и поддържат жалбата. Молят обжалваното определение да бъде отменено, като на обвиняемия бъде определена по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража, а именно подписка, парична гаранция или домашен арест по настоящ адрес.
Окръжен съд – Сливен, като взе предвид изложените от страните доводи в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оплакванията в жалбата и след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намери следното:
Досъдебно производство № 101/2023 год. по описа на РУ – Твърдица, вх. № 2632/2023 год. по описа на РП – Сливен е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК на 27.05.2023 г. за това, че на 27.05.2023 г. на гл.път I-6, км.354+500, югоизточно от бензиностанция „Лукойл“, землището на гр. Твърдица, обл. Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване на транспорт на група от общо 18 чужденци, представящи се за граждани на Афганистан, да преминават в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС – влекач и прикачено към него ремарке и по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 27.05.2023 г. на разследващия орган, предявено на обвиняемия на 28.05.2023 г., в качеството на обвиняем е 1 привлечен Я.П.Г. за това, че на 27.05.2023 г. на гл.път I-6, км.354+500, югоизточно от бензиностанция „Лукойл“, землището на гр. Твърдица, обл.
Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване на извършване на превоз към вътрешността на страната на 18 чужденци /с посочени данни/ - един от които от Пакистан, един от Иран, един от Сирия и 15 лица от Афганистан, да пребивават и преминават в страната в нарушение на Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез използване на МПС – влекач и прикачено към него ремарке /с посочени данни/, двете собственост на „Г. и Л.“ ООД гр. Я., извършено по отношение на лице ненавършило 16 годишна възраст – О.М. на 15 г., както и по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК.
С определение № 505/30.05.2023 г. по ЧНД № 701/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен по отношение на обв.Я.П.Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към повдигнатото обвинение, както и към личността на обвиняемия.
Извършен оглед на местопроизшествие, удостоверен от приложен протокол и фотоалбум към него, приложени са протоколи за разпит на свидетели, справка за съдимост, характеристична справка. Съгласно справката за съдимост, обвиняемият е неосъждан, а характеристичната справка съдържа данни за семейното положение, образование, трудов опит и др. данни за обвиняемия. Отразено е, че Г. не е познат на службите на МВР. От материалите по досъдебното производство е видно, че са били направени три броя искания за разпит на свидетели пред съдия на 28.05.2023 г., но протоколи за разпит на свидетели пред съдия не са приложени по делото.
В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв. Г. се е възползвал от правото да не дава обяснения по обвинението на този етап.
От приложената характеристична справка и декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние се установява семейното и имотно състояние на обвиняемия – същият е *** и има ***, работи, притежава недвижим имот – *** и *** МПС.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба срещу определението на РС – Сливен е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Определението на първоинстанционния съд, с което по отношение на обв.Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно.
Правилно и съобразно тежестта на обвинението и събрания до момента доказателствен материал, първоинстанционният съд е установил наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия мярка за неотклонение задържане под стража. Правилно 2 първоинстанционният съд се е ограничил да прецени, че събраните до момента доказателствени материали обосновават разумно подозрение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, без да изследва и да извежда категорични изводи за вината на обвиняемия.
За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на обвинението. В тази връзка следва да се допълни, че в настоящото съдебно производство съдът решава въпроси, които са съществено различни от тези, които следва да обсъжда при постановяване на присъдата. Ето защо, данните от свидетелските показания преценени в съвкупност с информацията, налична в писмените доказателства и доказателствени средства, конкретно - протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, на този ранен етап от разследването са достатъчни за обосноваване на предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел за адекватна оспорената мярка за процесуална принуда, тъй като е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление с оглед конкретно установените факти за времето и начина на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение. Наличните към настоящия момент данни за планиране на инкриминираните действия, започването им в тъмната част на денонощието, избраният маршрут и вземане на мерки за осуетяване или сигнализиране за евентуална проверка на превозното средство при преминаването му през страната, броят на превозваните хора – 18, между които и едно дете на 15 г., начинът на настаняването им в ремаркето на товарния автомобил /установено със снимков материал към протокола за оглед на местопроизшествие/, създаващ реална опасност от нараняване, са все обстоятелства, сочещи завишена обществена опасност на деянието. Обв.
Г. е установен от полицейски служители като водач на товарния автомобил, в който са превозвани чуждите граждани, което сочи завишена лична опасност и на обвиняемия. Същият е управлявал МПС с 18-те чужди граждани, между които и дете, зад друг товар, създавайки опасност за тяхното здраве и живот.
В този смисъл съдът приема, че е налице реална опасност от извършване на престъпление или укриване, ако по отношение на обвиняемия бъде определена по-лека мярка за неотклонение. Поради това и предвид началния етап на досъдебното производство фактът за чистото съдебно минало и принципно добри характеристични данни, не може да надделее извода за реална опасност от извършване на престъпление или укриване.
Освен това в редица решения последователно Съдът в Страсбург приема тежестта на обвинението като критерий за преценката на риска от укриване или извършване на ново престъпление. Така например, в § 80 и § 81 от делото „И. срещу България”, Съдът в Страсбург изрично е посочил, че строгостта на предвиденото наказание (в случая предмет на обвинението 3 видно от приложеното постановление за привличане на жалбоподателя в качеството на обвиняем е тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 5000лв. до 20000 лв.) е съществен елемент при оценката на риска обвиняемият да се укрие или извърши престъпление. По-нататък в мотивите на коментираното решение ЕСПЧ изрично е посочил, че с оглед на сериозното обвинение срещу жалбоподателя властите са могли основателно да считат, че такъв първоначален риск е налице, както е в случая.
Важно е сериозността на обвинението да не може да служи за оправдаване на дълги периоди на задържане под стража. Само тогава ще е налице нарушение на чл. 5, т. 3 от ЕКПЧ, какъвто очевидно не е процесният случай, тъй като от фактическото задържане на жалбоподателя до настоящия момент е изтекъл срок по-кратък от две седмици. Освен това, в разглеждания случай тази опасност не е евентуална и хипотетична, а се извежда и от данните за начина на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение.
Предвид горното и като се съгласява с изводите на Районен съд – Сливен за наличие на кумулативните предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия Г. на първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, настоящият състав намери, че Определение № 505/30.05.2023 г. по ЧНД № 701/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212 гр. Сливен, 06.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Я.ца С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Я.ца С. Събева Ченалова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600295 по описа за 2023 година На основание чл. 64, ал. 8 от НПК, Окръжен съд гр. Сливен ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 505/30.05.2023г. по ЧНД № 701/2023г. по описа на РС – Сливен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
1