Решение № 90 от 10.02.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 90/10.02.2023г. по НАХД № 4982/2022г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Н. П. Р., ЕГН: **********, *, за това, че на 18.07.2018г., на Републикански път III - 6009, на 5 км от Републикански път 1-6, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Шкода", модел "Фелиция" с peг. № * в посока от с. Изворще към с. Миролюбово, обл. Бургас нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно - чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като се движел със скорост около 68 км/ч, несъобразена с конкретните условия на видимост в тъмната част на денонощието, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с движещото се в същата лента за движение, пътно превозно средство с животинска тяга /каруца с впрегнат кон/, управлявана от *, и с това по непредпазливост причинил на *, роден на * който се возел в каруцата, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по престъпление по чл. чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че всички признаци от състава на престъплението са доказани по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв. Счита, че не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Защитникът на обвиняемия- адв. С. К. поддържа, че не е налице извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като деецът се е движил със съобразена скорост.

Алтернативно моли на Р. следва да бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер без да бъде лишаван от правоуправление, като квалификацията на деянието следва да е с привръзка към чл. 343а, ал. 1, б. „а“ от НК.

В съдебно заседание обвиняемият изразява съжаление за стореното и моли да не бъде лишаван от правоуправление.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Н. П. Р., ЕГН: **********, е *.

На 18.07.2018 год. около 22 ч. по третокласен път 6009 от с. Изворище към с.

Миролюбово, обл. Бургас, св. * управлявал пътно превозно средство - каруца с конски 1 впряг. В каруцата пътувани св. *, *, * и *. Придвижвали се в тъмната част на денонощието, при сухо време, на неосветен прав, равен пътен участък, извън населено място с двупосочно движение, по сух и запазен асфалт. Каруцата била тъмна на цвят, с необозначени светлини и светлоотразители - не била снабдена с два бели или жълти светлоотразители отпред и два червени светлоотразители отзад, както и нямало поставено вляво отзад светещо тяло с бяла или жълта добре различима светлина, поради което била трудно забележима нощем.

Скоростта й на движение била около 9 км/час.

По същото време, по същия път и в същата посока, след каруцата се придвижвал обв.

Р., управлявайки т.а. „Шкода Фелиция", per. № * на къси светлини на фаровете. Скоростта му на движение била около 68 км/час, в дясната пътна лента, при което опасната му зона за спиране била 63 метра.

Видимостта на Р. към тъмни обекти била около 50 метра, като водачът на автомобила възприел каруцата като опасност на около 41 метра от мястото на удара и предприел аварийно спиране. Каруцата била на около 5,3 м от мястото на удра. Водачът завил волана на автомобила наляво, с цел избягване на удара, но въпреки това настъпил удар между челната дясна част на автомобила и задната лява част на каруцата, при което каруцата била изтласкана напред и надясно. Автомобилът продължил движението си напред и леко надясно до окончателното му спиране в близост до банкета.

Обв. Н. Р. незабавно се притекъл и оказал помощ на пострадалите. Бил подаден сигнал на ЕЕН 112. Пристигналият на място екип от ЦСМП транспортирал пострадалите до УМБАП - гр. Бургас, където били прегледани. Пристиганалите на място служители от сектор „ПП" при ОДМВР - Бургас извършили проверка на обв. Р. за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. Проверката за употреба на алкохол на водача на каруцата - св. * дала положителен резултат - 1,71 промила.

Според заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза - в протокол № 354/20.07.2018 год. на БНТ/1 , в кръвната проба на св. * е установена алкохолна наличност от 1,78 на хиляда.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза № 541-А/2018 г., вследствие на ПТП св. * получил контузия на главата, разкъсно-контузна рана на ляв крак, множество повърхностни травми на корема, долната част на гърба и кръста, квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза № 487/2018 год., вследствие на ПТП св. * получил счупване на лява бедрена кост, контуция на главата със счупване на черепа фронтално. Посочените увреждания се квалифицират като трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес по отношение на травмата на крака и съответно, временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по отношение на травмата на главата. Св. * бил хоспитализиран за лечение в периода от 18.07.2018 год. до 26.07.2018 год.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

Свидетелските показания на *, *, *, *, *, *, протокол за оглед на местопроизшествие, заключението на повторната петорна автотехническа експертиза (л. 405-427, том 3 от ДП), 2 съдебномедицински експертизи, заключение на химическа експертиза, както и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени и веществени доказателства.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Съдът основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното производство съдебномедицински и химическа експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.

По отношение на изготвените автотехнически експертизи, съдът кредитира заключението на повторната петорна такава на л. 405-427, том 3 от ДП, тъй като същата отговаря най-подробно и задълбочено на поставените въпроси в сравнение с останалите, изготвени преди това.

По делото не са налични други противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че Р. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по престъпление по чл. чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Обект на престъплението са обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.

Вмененото във вина на обвиняемия престъпление предвижда наказание за лице, което при управление на МПС наруши правилата за движение причини по непредпазливост средна телесна повреда.

От обективна страна е налице управление от страна на Р. на лек автомобил марка "Шкода", модел "Фелиция" с per. № *, като същият безспорно представлява моторно превозно средство по смисъла на пар. 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата.

Безспорно е и че е налице и пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар. 6, т.

30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Това е така, тъй като при удара между управляваното от подсъдимия МПС и управляваната от *, на *, роден на * който се возел в каруцата, било причинено счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което телесно увреждане по своите 3 медико-биологични характерестики съответства именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.

На следващо място, за съставомерността на извършеното е необходимо водачът на МПС да е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съставомерните последици- телесното увреждане (в този смисъл е и съдебната практика- Р. 1247-70-III, Р. 366-92-III и др.).

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В задължителната съдебна практика (ТР-28-84-ОСНК) се сочи, че в чл. 20 ЗДвП се съдържат две хипотези: първата предвижда задължение на водачите за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението; това е примерно изобразяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението; величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори; колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива; втората хипотеза съдържа задължение на водачите за намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите, когато възникне опасност за движението; намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността.

Съгласно Решение № 3/29.06.1976 г. по н.д. № 2/76 г. на Пленум на ВС водачът на моторно превозно средство трябва да избира такава величина на скоростта при движение нощно време или при намалена видимост, която да е съобразена с разстоянието на видимост, в границите на която той своевременно да възприеме появяващите се препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи, като намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне. Когато разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за спиране на автомобила при появяване на пътното препятствие, величината на скоростта е несъответстваща на пътните условия, а това означа, че водачът е създал по-голяма опасна зона, отколкото е разстоянието на видимост, което съставлява нарушение на правилата за движение.