Решение № 453 от 10.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110110993 по описа за 2022 година

Предявен е конститутивен иск по чл.30 ЗН.

В исковата молба от името на ищцата Г. Д. П. нейният пълномощник твърди , че доверителката му и ответницата са законни наследници на

Д.Г.П. , починал на

10.11.2021г. , който е бил техен баща. Посочва, че запазените й 2/9 части от наследството на Д.Г.П. са накърнени със съставеното на 21.07.2004г. от наследодателя завещание на притежаваната от него 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ** , находящ се в град София, ж.к. „**** с площ от 89,85 кв.м. Посочва , че в наследството няма останали други недвижими имоти.

Искането към съда е да възстанови запазените 2/9 идеални части на ищцата от наследството на баща й Д.Г.П. чрез намаляване на съставеното от него завещателно разпореждане , рег. № ****г. на нотариус А.И. , обявено с протокол от 30.11.2021г. на нотариус А.И., в полза на ответницата на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ

АПАРТАМЕНТ № ** , находящ се в град София, ж.к. „**** с идентификатор *** , с площ от 89,85 кв.м. , с принадлежащо мазе № 27 , заедно с принадлежащите 4, 338 % идеални части от общите части на сградата .

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 11.12.2024г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представената на 19.12.2024г. писмена защита от адвоката на ищцата.

Ответницата

Д. Д. П. оспорва изцяло предявения иск видно от изявленията на 1 пълномощника й в представения на 12.08.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се , че към датата на откриване на наследството на общия наследодател на страните Д.Г.П. – 10.11.2021г. в него не е била включена 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент , тъй като целия имот е бил придобит по давност от ответницата преди смъртта на баща й , тъй като тя го е владяла от 2005г. непрекъснато и явно и без противопоставяне на съсобствениците му (родителите й) с намерение да го свои. Посочва се , че с процесното завещание не е нарушена запазената част на ищцата , защото в наследствената маса се включват парични средства на наследодателя , дарения на парични средства на ищцата и на майка й Ю.Г.С. , както и вещни права върху сграда и дворно място в село Мала църква , община Самоков.

В хода на съдебното производство ответницата и пълномощникът й поддържат оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 11.12.2024г. пълномощникът на ответницата е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността му са обосновани и в представената на 20.12.2024г. писмена защита от адвоката на ответницата.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на ищците по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявеният иск по чл.30 ЗН е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

По настоящото дело не е спорно , а и се установява от представеното с исковата молба удостоверение, изх. № 20225/19.11.2021г. за наследници, издадено от длъжностно лице в район "Младост" при СО , че ищцата Г. Д. П. и ответницата Д. Д. П. са сестри и наследници по закон на техния баща Д.Г.П. , починал на 10.11.2021г. , заедно с третия наследник – техен брат и син на наследодателя Д. Д. П. (който не е страна по делото- б.с.).

Тъй като ответницата е наследник по закон на наследодателя , за предявяването на иска по чл.30 ЗН не е необходимо приемане на наследството по опис от ищцата (чл.30 ,ал.2 ЗН).

По делото не се спори , а и е доказано чрез представените от страните писмени доказателства - Договор за покупко-продажба на жилище , сключен по реда на чл.117 ЗТСУ/отм./ с рег. № 8 от 06.07.1987г. , том ХІІІ от 1987г., и бракоразводно съдебно решение от 10.12.1991г. на Втори районен съд в град София , 3 състав по гр.д. № 284/1990г., че Д.Г.П. и неговата съпруга Й.И. П. са закупили процесния апартамент по време на брака им , който е прекратен с развод , като този имот , който е бил тяхно семейно жилище , е станал съсобствен между тях при равни квоти, и е бил предоставен за ползване от съда на Й.И. П. , заедно с децата Д. (ответницата по настоящото дело- б.с.) и Д.

Като писмено доказателство по настоящото дело е прието представеното с исковата молба Саморъчно завещание с нотариално заверен подпис , рег. № 2619/21.07.2004г.на нотариус А.И. , което е обявено с протокол от 30.11.2021г., съставен от нотариус А.И..

Съставянето на завещанието, неговото съдържание и обявяването му не са спорни по делото факти, доколкото никоя от страните не изразява възражение относно автентичността на завещанието.

2

Със завещанието от 21.07.2004г. завещателят Д.Г.П. е завещал на дъщеря му Д. Д. П.

(ответницата) притежаваната от него 1/2 идеална част от АПАРТАМЕНТ № ** , находящ се в град София, ж.к. „**** с площ от 89,85 кв.м.

Доколкото с процесното завещание е завещана определена част от имущество - ½ идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент , то представлява частно завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.2 ЗН , т.е. то е завет и придава на ответницата качеството заветник, като негов предмет е определена вещ процесния недвижим имот.

Съгласно чл.19,ал.1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.

По настоящото дело е доказано , че към датата на откриване на наследството– 10.11.2021г. в наследството на Д.Г.П. не е било включено правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот, което е предмет на процесното завещание , тъй като това право е било погасено поради придобиването на имота от ответницата по давност преди смъртта на наследодателя.

Предявеното от ответницата възражение за придобиване по давност на процесния имот е основателно. Това е така по следните причини :

За да се придобие по давност правото на собственост върху имот е необходимо непрекъснато владение в продължение на 10 години съгласно чл.79 , ал.1 ЗС. Съгласно чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, като според чл.69 ЗС предполага се , че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже , че я държи за другиго.

Според чл.83 ЗС който докаже , че е владял в различни времена, предполага се , че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

Лицето, което претендира, че е владелец (в случая ответницата) следва да установи обективния елемент на владението (т.нар. corpus) - упражняването на фактическата власт върху съответната вещ, тъй като вторият субективен елемент (т.нар. аnimus) на владението- намерението да държи вещта за себе си се предполага според изричната презумпция , установена в чл.69 ЗС.

За да е налице първият обективен елемент на владението по чл.68,ал.1 ЗС във връзка с чл.79,ал.1 ЗС (т.нар. corpus), необходимо е упражняването от владелеца на фактическата власт върху вещта да отговаря на няколко допълнителни изисквания (признаци), които са общоприети във вещно-правната доктрина и в съдебната практика - трябва владението да е :

1)постоянно, 2)непрекъснато , 3) несъмнително , 4) спокойно и 5)явно (изрично в този смисъл- проф. В.Т., "Владение" , изд. 1991г. стр.15 и 16). При упражняването на фактическата власт владелецът не само трябва да извършва действия върху вещта, изразяващи волята му да я държи като своя, но и да обективира това пред собствениците.

По настоящото дело ответницата твърди , че от началото на 2005 г. до настоящия момент тя живее в процесния апартамент, поддържа го и плаща разходите за обитаването 3 му , като това не се оспорва изрично от ищцовата страна.

В съдебното заседание на 10.04.2024г. по настоящото дело като свидетел е разпитана майката на ищцата – Ю.Г.С. (която не е майка на ответницата-б.с.), която посочва, че тя е живяла в процесния апартамент със съпруга й Д.П. до април 2000г. , като след това там са живели трети лица – наематели , които са плащали наем на Д. и на майка й , но не и на Д.П.. Свидетелката разказва , че ищцата Г. е ходила в този апартамент „на гости” на сестра си Д. през една лятна ваканция , когато е била на 10-12 години , като изрично свидителката уточнява, че Д. живеела в имота с детето и с мъжа й Л В същото заседание на 10.04.2024г. като свидетел е разпитана и С.А Т. , живееща в съседен блок на този , в който се намира процесния апартамент. Тази свидетелка твърди , че познава Д. от 2009г. , тъй като децата им ходели в една и съща ясла , а след това и в една и съща детска градина. Според тази свидетелка Д. и бащата на дъщеря й – Лса живели заедно в този имот от 2005г. до 2013г. , а след като тя се разделила с Лпрез 2013г. , останала да живее там с дъщеря си Й, като и към настоящия момент те живеят там. Според свидетелката Д. е правила ремонти на апартамента – на кухнята , на детската стая, на спалнята , на банята и тоалетната , направила е външна изолация на имота , купила клматици за всички стаи.

Свидетелката твърди , че не знае бащата на Д. да й е давал пари , въпреки че те „са се чували” и са „се разбирали прекрасно” . Според тази свидетелка Д. е извършвала ремонтните дейности , когато е имала финансова възможност , като никой не й е помагал.

Според свидетелката ищцата Г. Д. е идвала в този апартамент „на гости” , когато е била 5-6 годишна , но не и след това.

В заседанието на 10.04.2024г. е прието заключението по съдебно-оценителната експертиза, неоспорено от страните. В отговора на задача № 2 вещото лице посочва , че от представените по делото документи (договори с дружества , извършващи ремонтни дейности, представени от ответницата с отговора на исковата молба , неоспорени от ищецаб.с.) и от огледа на място в апартамента са установени извършени „редица ремонтни дейности” , като : „основен ремонт на кухнята с усвояване на терасата, изграждането на нов кухненски фронт , смяна на вратата на кухнята , тоалетната, нова настилка по под с гранитогрес , шпакловка , боядисване с латекс , което е правено през 2020г.” , като „преди това през 2019г. е сменена дограмата с ПВЦ, монтирани комарници през месец 12.2020г.”.

Констатирано е от вещото лице и, че „ в стаите е сменена настилката с ламинат , в антретата с плочки , в баня с тоалетна са сменени плочки по под и стени с ново санитарно обзавеждане, положена е топлоизолация по фасада с минерална мазилка м.04.2022г.” Вещото лице посочва изрично : „След анализ на извършените подобрения се установява , че основният ремонт на жилището, започнат някъде около 2005г., е бил завършен до датата на смъртта на наследодателя – 10.11.2021г.”, като вещото лице добавя , че през периода след 10.11.2021г. само е поставена външната изолация (м. 04.2022г.). Видно е , че установеното от вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е в съответствие с показанията на свидетелката С.А Т. относно извършени в процесния имот ремонтни дейности от 2005г. до 10.11.2021г.

4

Като писмени доказателства по делото са приети и следните документи: Договор за откриване на домашен телефонен пост от 26.10.2005г. между ответницата и „БТК”АД с адрес – процесния апартамент; Договор за предоставяне на услуги по кабелоразпределителната мрежа на „Е.К.К.ЕООД от 05.04.2007г. между ответницата и

„Е.К.К.ЕООД с адрес –процесния апартамент ; два броя удостоверения за настоящ адрес с № 68/27.10.2011г. и № 99/10.09.2015г. , издадени от район „Връбница” при С.О. , в които е вписано , че адреса на процесния имот е регистиран като настоящ адрес на ответницата от 08.05.2009г. Тези документи , съпоставени със свидетелските показания по делото , доказват , че от началото на 2005г. ответницата е упражнявала фактическата власт върху имота първоначално чрез наематели (според показанията на свидителката Ю.Г.С.) , а след това и като го е обитавала лично и със семейството й – дъщеря й Й и бащата на дъщеря й Л като от тогава тя е извършвала дейности , които обитателят на един имот осъществява – сключвала е договори за телефонни и интернет връзки , плащала е консумативни разходи (за ток например) , данъци, извършвала е ремонтни дейности (като поставяне на дограма , плочки, топлоизолация и др). Чрез посочените устни и писмени доказателства по настоящото дело е доказано владението по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС на ответницата върху процесния имот през 10 годишен период преди откриване на наследството.